Блог дайджестът продължава с втората част от най-интересните публикации в българското блог пространство през декември 2010 г. Приятно четене!

***

Тихомир Димитров твърди, че бракът е нещо ужасно, нещо, което развращава хората и е на път да умре. Оценките му за онова, което навремето се наричаше „основна клетка на обществото“, са доста черни:

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Тишо ми е приятел, но истината ми е по-скъпа (ако мога да цитирам древния философ), затова ще си позволя да не се съглася с неговите твърдения. И не защото не е прав, а защото всичко това важи само за малък кръг от хора. Онези, които сме щастливо женени от десетилетия, не гледаме на брака като на „окови“, а като на свещен съюз между двама души, основан на доверие, любов и взаимно разбиране.

Тихомир се опитва да представи и отношенията между мъжете и жените в доста негативна светлина – основани на необясним за мен антагонизъм:

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Вярно е, че днешният извратен обществен морал насажда в съзнанието на младите хора страх и подозрителност към противоположния пол, но си мисля, че ако търсиш своята „половинка“ в живота – човека, който ще те разбере от половин дума, човека, на когото можеш да се довериш – ще я намериш и ще поискаш да останеш с нея „докато смъртта ви раздели“.

***

Даниела Соколова (LeeAnn) споделя своите причини да бъде SOS семеен спонсор. Харесвам такива хора, които правят нещо добро и после говорят за него, за разлика от повечето клакьори, които викат „Дайте да дадем“, но си остават само с викането и разпространението на спамерски съобщения. Ако истински вярваш в една кауза – направи нещо за нея. Така, както прави Дачи. „По делата им ще ги познаете“ е казал Исус. Аз няма какво повече да добавя.

***

Защо да не променим чл.32.2 отКонституцията така, предлага доц. Нели Огнянова:

Чл. 32 (2) Никой не може Всеки може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Така, казва тя, става  по-ясно. Вярно е. На фона на неспиращите скандали с подслушвания на телефони, това се превръща в ежедневие и за службите на Цв. Цв. Конституцията явно се превръща в пречка. Но дали трябва да се примиряваме с това?

***

Още една новина предизвика коментари в общественото пространство – статията на The Economist, показваща, че въпреки, че не живеем бедно в сравнение с много други народи, ние, българите сме едни от най-недоволните от съдбата си и от най-нещастните народи на света. Боян Юруков коментира този факт в статията си „Е па какво да се похвалиш?„, където казва:

Значи проблемът не е в това, че нямаме пари и че 20 години градим демокрация. Проблемът си е в самите нас. Не сме калпави, не сме тъпи, не сме скапан народ – просто сме в депресия. Психолозите ще ни кажат, че депресията е едно такова състояние, което трудно можем да разпознаем сами, а това е важна стъпка към решението.

Вместо това ние предпочитаме да се самосъжаляваме. (Тук нямам линк – просто включете телевизора) Може би не индивидуално, но като народ – плюейки българите, ние плюем себе си. Защо сме избирали тези, защо сме слушали чалга, защо ни била тъпа телевизията, защо сума ти и хора напускат страната, защо шефовете не ни плащат, а работниците не им се работи…

Свилен Милев е доста по-циничен в опита си да намери отговор на въпроса защо се получи така:

Лесният отговор е: Ченгетата са виновни.

Трудния отговор е: Защото ние всички сме ченгета, половината с фуражки, другата половина без.

Питам се: какво, все пак можем да направим, за да излезем от тази депресия?

***

Една добра новина, за която научих от Човешката библиотека: сайтът chitanka.info създаде онлайн речник на българския език, който включва тълковен, правописен и синонимен речник. Щастлив съм, че една моя идея, която споделих преди доста време, вече е реалност, макар не и в онзи вид, в който я виждах аз, но по-важното е, че ще бъде от огромна полза за всички, които пишат в интернет и ценят красотата и богатството на българския език. Поздравления!

***

Илия Марков (Господин И) засяга една тема, по която и аз съм съпричастен – колко е честно и морално блогъри да пишат за комерсиални стоки и услуги. Поводът на неговата статия е срещата, която ПИБ организираха за блогъри и на която представиха своите нови безконтактни карти и воят, който се е надигнал от страна на някои коментатори-завистници, че видите ли, блогърите са се „продали за две питиета“. Наскоро и аз получих подобна критика за коментара си за телефона Nokia C6.

Съгласен съм напълно с Илия и с неговите аргументи в подкрепа на блогърите: първо, авторитет в интернет пространството се гради много трудно и един човек, който е успял да стане популярен блогър никога няма да си позволи да „продаде“ своя авторитет за две питиета. Освен това, винаги ще има доблестта да си признае, когато е получил някакво възнаграждение, така че неговите читатели да разберат доколко позицията му е предубедена. И второ, когато служителите от една компания се представят блестящо в отношенията си с клиентите, това е похвална постъпка, която трябва да бъде споделена с обществеността. Жалко е, че в усилията си да бъдем полезни, често се сблъскваме с негативизъм и завист. Но мисля, че стойностните хора ще продължат да споделят полезна информация на своите читатели, независимо от опитите да бъдат дискредитирани.

***

Павлина Върбанова прави своята блог-равносметка за изминалата 2010 година, в която е получила 100 въпроса относно българския език, на 98 от които тя е успяла да отговори. Не мога да не препоръчам отново нейния блог, който е един от малкото, но изключително ценни източници на знание за родния ни език, където просто, разбираемо и неуморно Павлина обяснява как, кога и кое е по-правилно да се каже или напише, за да бъде вярна нашата реч. Поклон пред такива хора!

***

Настъпи Новата година и по този повод завършвам с три цитата, с пожелание за успех. Жюстин Томс цитира Сър Кен Робинсън, който казва, че всички успешни хора имат следните нагласи:

• упоритост,
• самоувереност,
• оптимизъм,
• амбиция
• неудовлетвореност

Стефан Русев твърди, че точно тези хора правят страхотен маркетинг (аз бих казал страхотен бизнес), защото променят правилата, а Събина Панайотова простичко ни припомня, че никой не е по-голям от баницата с кисело мляко 🙂

***

Честита Нова година на всички! 🙂

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.