Месечен блог дайджест – декември 2010. Част 2 (33 издание)

Блог дайджестът продължава с втората част от най-интересните публикации в българското блог пространство през декември 2010 г. Приятно четене!

***

Тихомир Димитров твърди, че бракът е нещо ужасно, нещо, което развращава хората и е на път да умре. Оценките му за онова, което навремето се наричаше „основна клетка на обществото“, са доста черни:

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Тишо ми е приятел, но истината ми е по-скъпа (ако мога да цитирам древния философ), затова ще си позволя да не се съглася с неговите твърдения. И не защото не е прав, а защото всичко това важи само за малък кръг от хора. Онези, които сме щастливо женени от десетилетия, не гледаме на брака като на „окови“, а като на свещен съюз между двама души, основан на доверие, любов и взаимно разбиране.

Тихомир се опитва да представи и отношенията между мъжете и жените в доста негативна светлина – основани на необясним за мен антагонизъм:

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Вярно е, че днешният извратен обществен морал насажда в съзнанието на младите хора страх и подозрителност към противоположния пол, но си мисля, че ако търсиш своята „половинка“ в живота – човека, който ще те разбере от половин дума, човека, на когото можеш да се довериш – ще я намериш и ще поискаш да останеш с нея „докато смъртта ви раздели“.

***

Даниела Соколова (LeeAnn) споделя своите причини да бъде SOS семеен спонсор. Харесвам такива хора, които правят нещо добро и после говорят за него, за разлика от повечето клакьори, които викат „Дайте да дадем“, но си остават само с викането и разпространението на спамерски съобщения. Ако истински вярваш в една кауза – направи нещо за нея. Така, както прави Дачи. „По делата им ще ги познаете“ е казал Исус. Аз няма какво повече да добавя.

***

Защо да не променим чл.32.2 отКонституцията така, предлага доц. Нели Огнянова:

Чл. 32 (2) Никой не може Всеки може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Така, казва тя, става  по-ясно. Вярно е. На фона на неспиращите скандали с подслушвания на телефони, това се превръща в ежедневие и за службите на Цв. Цв. Конституцията явно се превръща в пречка. Но дали трябва да се примиряваме с това?

***

Още една новина предизвика коментари в общественото пространство – статията на The Economist, показваща, че въпреки, че не живеем бедно в сравнение с много други народи, ние, българите сме едни от най-недоволните от съдбата си и от най-нещастните народи на света. Боян Юруков коментира този факт в статията си „Е па какво да се похвалиш?„, където казва:

Значи проблемът не е в това, че нямаме пари и че 20 години градим демокрация. Проблемът си е в самите нас. Не сме калпави, не сме тъпи, не сме скапан народ – просто сме в депресия. Психолозите ще ни кажат, че депресията е едно такова състояние, което трудно можем да разпознаем сами, а това е важна стъпка към решението.

Вместо това ние предпочитаме да се самосъжаляваме. (Тук нямам линк – просто включете телевизора) Може би не индивидуално, но като народ – плюейки българите, ние плюем себе си. Защо сме избирали тези, защо сме слушали чалга, защо ни била тъпа телевизията, защо сума ти и хора напускат страната, защо шефовете не ни плащат, а работниците не им се работи…

Свилен Милев е доста по-циничен в опита си да намери отговор на въпроса защо се получи така:

Лесният отговор е: Ченгетата са виновни.

Трудния отговор е: Защото ние всички сме ченгета, половината с фуражки, другата половина без.

Питам се: какво, все пак можем да направим, за да излезем от тази депресия?

***

Една добра новина, за която научих от Човешката библиотека: сайтът chitanka.info създаде онлайн речник на българския език, който включва тълковен, правописен и синонимен речник. Щастлив съм, че една моя идея, която споделих преди доста време, вече е реалност, макар не и в онзи вид, в който я виждах аз, но по-важното е, че ще бъде от огромна полза за всички, които пишат в интернет и ценят красотата и богатството на българския език. Поздравления!

***

Илия Марков (Господин И) засяга една тема, по която и аз съм съпричастен – колко е честно и морално блогъри да пишат за комерсиални стоки и услуги. Поводът на неговата статия е срещата, която ПИБ организираха за блогъри и на която представиха своите нови безконтактни карти и воят, който се е надигнал от страна на някои коментатори-завистници, че видите ли, блогърите са се „продали за две питиета“. Наскоро и аз получих подобна критика за коментара си за телефона Nokia C6.

Съгласен съм напълно с Илия и с неговите аргументи в подкрепа на блогърите: първо, авторитет в интернет пространството се гради много трудно и един човек, който е успял да стане популярен блогър никога няма да си позволи да „продаде“ своя авторитет за две питиета. Освен това, винаги ще има доблестта да си признае, когато е получил някакво възнаграждение, така че неговите читатели да разберат доколко позицията му е предубедена. И второ, когато служителите от една компания се представят блестящо в отношенията си с клиентите, това е похвална постъпка, която трябва да бъде споделена с обществеността. Жалко е, че в усилията си да бъдем полезни, често се сблъскваме с негативизъм и завист. Но мисля, че стойностните хора ще продължат да споделят полезна информация на своите читатели, независимо от опитите да бъдат дискредитирани.

***

Павлина Върбанова прави своята блог-равносметка за изминалата 2010 година, в която е получила 100 въпроса относно българския език, на 98 от които тя е успяла да отговори. Не мога да не препоръчам отново нейния блог, който е един от малкото, но изключително ценни източници на знание за родния ни език, където просто, разбираемо и неуморно Павлина обяснява как, кога и кое е по-правилно да се каже или напише, за да бъде вярна нашата реч. Поклон пред такива хора!

***

Настъпи Новата година и по този повод завършвам с три цитата, с пожелание за успех. Жюстин Томс цитира Сър Кен Робинсън, който казва, че всички успешни хора имат следните нагласи:

  • упоритост,
  • самоувереност,
  • оптимизъм,
  • амбиция
  • неудовлетвореност

Стефан Русев твърди, че точно тези хора правят страхотен маркетинг (аз бих казал страхотен бизнес), защото променят правилата, а Събина Панайотова простичко ни припомня, че никой не е по-голям от баницата с кисело мляко 🙂

***

Честита Нова година на всички! 🙂


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Месечен блог дайджест – декември 2010. Част 2 (33 издание)

  1. asktisho каза:

    ‎“Тихомир Димитров твърди, че бракът е нещо ужасно, нещо, което развращава хората и е на път да умре.“ Принципно съм съгласен, но бих заменил „ужасно“ с „ненужно“ и чак пък да развращава…Благодарен за това, че 33-тото издание на дайджеста започва с именно с мен. :)Приемам, статията ми звучи малко крайно. Умишлено е написана така. Забелязъл съм, че хората те слушат само, когато им говориш по този начин. Другото би обезсмислило усилията ми да пиша. В крайна сметка, мен темата за брака много-много не ме интересува. Но имам доста близки до сърцето хора, които ги интересува и то – болезнено. А, заобиколиш ли се с нещастни хора, които страдат по една и съща причина, ти или ставаш нещастен като тях, или променяш причината. Моят начин да променям нещата е като пиша за тях. Не твърдя, че всички „бракувани“ двойки са нещастни. Твърдя, че повечето са. И, че семейството няма нищо общо с брака. Още по-малко с любовта. И се раздвам за приятелите, които формират изключенията. Като теб. И намирам за безпочвено да обещаваш пред 200 човека, че с ето този ще прекараш остатъка от времето си на тази планета, до края. Намирам за глупаво официално и публично да се отречеш от най-естественото си право като разумен, мислещ индивид – правото на избор. В най-добрия случай това те превърща в лъжец. И не виждам мястото на попа и смешната леличка от гражданското в спалнята ми. И епохата се променя. И Дънов казва, че „близки по кръв само са ти роднини“ И още куп други неща…Да не бъркаме брака със семейството. Наскоро излезе една публикация, в която пишеше, че семейните са по-щастливи, независимо с брак или не. Тогава защо са ви ограниченията? „Данъчните преференции“ за младите семейства пък изобщо няма да ги коментирам…Поздрави!

  2. Майк Рам каза:

    Нека дискусията за и против брака започне сега! 🙂

  3. Майк Рам каза:

    Тишо, това с номер 33 е наистина невероятна случайност – не съм го целил въобще! 🙂

  4. LeeAnn каза:

    Благодаря ти, Майк 🙂

    и За много години!

    спокойствие и красота ти желая – на теб и любимите ти хора наоколо 🙂

  5. LeeAnn каза:

    Е, Майк, „дискусия за брака“, това е като … не знам като какво, ама като нещо много страшно 😉

    Хората обичат да си спорят, а тема всъщност няма. Има лична воля, личен избор и лично пространство 🙂 Това е. Въпреки, че съм щастливо омъжена от стотина годинки, аз също си имам „за“ и „против“ брака.
    но „за“-тата явно са повече и затова продължавам да съм си омъжена 😉 Това е 🙂

    Според мен подписът в гражданското казва само едно: „Да, мили/мила, и аз мисля за брака същото като теб“ 😉 Нищо повече 🙂
    И Тишо е прав – можеш да имаш семейство без брак, както и брак без истинско семейство. По-дълбоко няма да навлизам, че стигнем ли до чувствата… 😉

    🙂

  6. stefan.rusev каза:

    Благодаря Майк за включването в дайджестът.

  7. Благодаря, че включи и мен в статията ти!

  8. Павлина каза:

    Майк, благодаря за високата оценка. Здрав бъди и успявай в делата си през новата година! 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s