2010-та в случки и събития

Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.

Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното „самопризнание“ на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?

Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.

И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!

Настя е използвала оригинална форма на ученически лексикон. Харесва ми и ще се опитам да я следвам, макар и не съвсем дословно. Ето какво се случи през моята 2010 година:

Запознанство на годината (1): кафеджията Ицо от квартал „Гео Милев“. Бях впечатлен от невероятния хъс, с който обслужваше клиентите си, ароматното кафе, домашно приготвените сандвичи и вечно будния интерес към хората, дошли да се постоплят в малкото му кафене. Толкова ми стана мъчно по-късно, когато минах отново покрай него и видях, че е закрито. Дали отново е заминал в чужбина или просто не е издържал финансово – не знам, но една хубава идея, реализирана от един човек с голямо сърце, угасна.

Запознанство на годината (2): групата на четящите блогъри. С някои от тях, като Мариана Евлогиева и Христо Блажев, станахме много близки и имахме много други срещи и събития заедно, което ме направи много щастлив – срещите в Клуб „Спри и помисли!“, фрийланс семинарът, Четатонът и участието ми в представянето на книгата „Силата“ на панаира на книгата в НДК – всичко това дължа на тях!

Ден на годината: едва ли бих могъл да запомня с какво е бил забележителен всеки един ден от изминалата година, но точно затова имам блог, в който си записвам най-значимите неща. И според него, най-щастливият ми ден е бил рожденият ми ден – 6 август. Хм, не е чудно – тогава всички те обичат и ти изпращат най-добрите си пожелания. А колко хубаво би било така да бъде всеки ден! 🙂

Най-тъжния ден на годината: смъртта на Ronnie James Dio. Хората, които ме познават, знаят какво огромно влияние имаше този човек не само върху моя музикален вкус, а и върху целия ми светоглед и морални ценности. Неговата смърт бе голяма загуба за мен. Почивай в мир, Рони!

Дума на годината: криза. Дълго време кризата обикаляше наоколо без да ме засегне особено, но тази година се стовари зловещо върху крехкия ми бизнес и въпреки безкрайния ми оптимизъм, успя да съкруши семейния ни бюджет.

Приятел на годината: имам един приятел, който винаги се притичва на помощ в нужда вече повече от 20 години и винаги си остава номер едно всяка година. Казва се Бисер. Мога само да му кажа едно голямо „Благодаря!“ за това приятелство през всичките тези години!

Преживяване на годината: пътешествието до Румъния, което осъществихме с моите приятели Бисер и Дани. Това беше и пътуването на годината, което така и не успях да опиша напълно (появи се само пътеписът за Сибиу), фестивалът на годината (ArtMania) и концертът на годината (Kamelot). Мисля, че все някой ден ще намеря време да разкажа и за тях, защото беше велико, па макар и с голямо закъснение.

Всъщност, в рубриката концерт на годината бих номинирал и концертите на Любэ (заради който стана един от най-скандалните и най-четените ми постове) и на Brazen Abbot (които направиха страхотно шоу пред незаслужено малка публика).

Среща с писател на годината: това е най-странното съвпадение с въпросите на Настя, но наистина имах щастието да се срещна с Елизабет Костова и това беше най-забележителната ми среща със световно известен писател през тази година.

Невероятно е, че имах и сбъдната мечта на годината – да гостувам на Слави Трифонов в неговото шоу. Всъщност, не беше точно гостуване, а участие в кастинга за шоуто „Претендентът“, а начинът, по който Слави се отнесе към мен беше и най-голямото разочарование на годината.

Рожба на годината: седмичният блог дайджест. Започна просто като една идея, но се оказа, че хората го харесват и го очакват. Смятам през новата година да продължа да го поддържам и развивам.

Проект на годината: Клуб „Спри и помисли!“ Въпреки че Клубът започна своето съществуване още през 2009 г., през 2010 той отнемаше почти всичкото ми внимание, страст и енергия. Отново, по закона за баланса в природата, той се превърна и в моя провал на годината, тъй като дейността му в София постепенно замря и старите членове загубиха интерес към него. За щастие, през 2010 се роди Варненският клуб „Спри и помисли!“, който под ръководството на Иво Илиев развива успешна дейност край морето и се надявам, че покрай него клубната ни дейност отново ще закипи.

Победа на годината: мислех си, че тази година нищо важно не съм постигнал, но може би успях да извоювам една (или две) малки победи над себе си, за които все още е рано да пиша. Започвам с малки крачки, но силно се надявам, че тази година ще постигна нещо много по-значимо и със сигурност ще се похваля 🙂

Всъщност, ще споделя втората: от един месец вече не пуша! Може би е твърде рано да се хваля – все пак един месец не е кой знае какво постижение, но пък нали трябва да отбележа нещо положително за миналата година, което да ме мотивира и занапред?

Клиент на годината: тук трябва да спомена две имена: Иван Радичев, който активно ползваше моите услуги като кариерен консултант и Георги Талев, който посети два от моите семинари по управление на проекти. Благодаря ви! Вие давате смисъл на моята работа!

Гордост на годината (1): написах първия си разказ „Червеният пръстен„, а след това дори и втори – „Пич, оправи ми термостата!„. Колкото и да ме е страх да навлизам в територията на художествената литература, вече направих две крачки и сега се чувствам значително по-уверен. Кой знае, може някога да напиша нещо наистина хубаво?

Гордост на годината (2): група от 12 блогъри издадохме „Блогопедия“ – първата българска електронна книга за блогването, в която аз съм автор на три статии, а аз лично издадох друга електронна книга с тайните на българските блогъри, в която други едни 22-ма блогъри споделят своите тайни от детството. И двете книги са напълно безплатни и могат да се свалят от горните линкове.

Гордост на годината (трета и най-голяма): дъщеря ми Елица завърши училище и бе приета в Медицинския Университет. Не знам доколко имам заслуги за това, но като баща, всичко, което децата ми постигат, ме изпълва с невероятна гордост.

И малко блогърски постижения за годината: най-четеният ми пост, писан през 2010, беше за пререгистрацията на ЕТ в новия Търговски регистър, а най-четеният въобще през годината бе отново за домашната лютеница. Просто бабината рецепта е най-вкусната! 🙂

Най-стойностните постове на годината (според мен): 10-те божи заповеди на 21-ви век и притчата Как расте бамбукът.

Сега, като гледам написаното, наистина започвам да си мисля, че 2010-та не е била чак толкова лоша. Може би е добре всеки от нас да си припомни всички хубави неща, наред с лошите, всички постижения, които са ни накарали да се гордеем, наред с провалите, и да ги сравним. Да, сигурно има „лоши“ години, в които загубите са повече от победите, но пък животът е хубав точно заради това – защото само така имаме възможността да видим успехите си на фона на провалите и да можем истински да оценим онова, което сме постигнали.

Честита Нова година! Нека бъде успешна и плодотворна за всички!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

13 Responses to 2010-та в случки и събития

  1. Съжалявам, че ще го напиша… но какво си очаквал от човек като Слави?

  2. Dimitar N. Mitev каза:

    Хей Майки – Приятелю! Надявам се първо да си вече добре здравословно! Ти и всички около теб!
    Не мога да повярвам, че и за миг можеш да наведеш глава независимо какво тежи върху нея!?
    Дяволкси си прав, като казваш, че много хора черпят вдъхновение от теб – смятай щом чак аз споделям, че ме вдъхновяваш значи наистина владееш силата :)!
    Знаеш ли колко ми е празно, като вляза в блога ти и там стои още стария ти материал!?
    Вземай се в ръце и се връщай на сцената и не се раклащай от първия вятър!
    Вратите са за това да се затварят – иначе как ще ги отваряме отново…..? Парите са затова да свършват – само така могат да са от някаква полза! А ти имаш толкова от другото, че вярвай ми парите сами ще те потърсят!!!
    Всичко най-кислородно и свежо ти пожелавам на теб духа и сърцето ти! И не забравяй, че имаш нас! Не ме покани на сбирка на клуба в София затова така 🙂 знаеш за притегателната ми сила хе хе…..
    Искам те в старата форма иначе ще те притеснявам перманентно!!!
    Жив и здрав и все така мечтател! Обичаме те!
    Само ще ти припомня една песничка и повече няма да повтарям :)! http://mcmitashki.wordpress.com/2010/10/16/%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8/

  3. Mariana Evlogieva каза:

    Майк, струва ми се, че си оклюмал заради боледуването, затова и прекалено критично оценяваш миналата година. Надявам се съвсем скоро да забравиш всичко лошо от 2010 и да запазиш само хубавите спомени!

    Що се отнася за „провала“ на годината – Клуб „Спри и помисли“: Не мисля, че изобщо може да се говори за провал, нито пък че членовете са загубили интерес. Просто покрай клуба се родиха и други инициативи и понякога не ни стигаше времето за всичко. Но идеята е прекрасна и има в нея и много хляб, и мед и масло. 🙂

    Надявам се вече всички да сте здрави вкъщи.

    А, и благодаря, че съм в Топ-3 на запознанствата за годината. Сега е моментът да пожелаем на това познанство „За много години!“ 😉

  4. Майк, Честита Нова Година! Дано да бъде МНОГО по-успешна, здрава и благодатна от 2010!

    Има такива години в живота на всеки от нас. Може би смисълът им не се измерва с резултатите, а с това, което сме разбрали и оценили през тях? За себе си и за останалите около нас.

    Пожелавам ти да си здрав, много надежда и много късмет 🙂 И това, което ми обеща, го правиш за себе си, нали?

  5. Ако въобще съществуват мъдри поговорки, то най-мъдрата от тях е…китайска: „И това ще мине!“ 😉

    Искрено се надявам, болестта вече да те е отминала. Както и лошото настроение…

    Още по-искрено се радвам, че те познавам и че имаме толкова много допирни точки.

    И за мен лично, 2010 беше година на изпитания. Знаеш…

    Но не съм и очаквал да премине само в изтягане на някой хавайски плаж. Това не би ни направило по-силни…

    Така че, обърни се – но не с гняв – назад! и ще осъзнаеш, че всичко това само те е направило по-силен.

    И щом още си жив – има защо! 😉

  6. Майк Рам каза:

    Е, и аз не съм очаквал, че ще прекарам годината под сенките на палмите на някой тропически плаж, но си беше тежка година. Всъщност, не се оплаквам – това е моята форма на равносметка. Видях, че имаше и много хубави неща, видях, че съм направил и много грешки, над които се замислям сега и ще се опитам да не ги повтарям през новата година.

    Не съм убеден, че съм станал по-силен. Надявам се да съм станал по-мъдър и да съумея да го използвам.

  7. Майк Рам каза:

    Пламски, има хора, които съществуват, за да бъдат изтривалки за другите. Ако аз съм жив само заради това – това не е добра мотивация – трябва да намеря друга 🙂

  8. radislav каза:

    Две и десета – хипер мега тежка и за мен. Никой не е загубил интерес към клуба, просто 2010 пийна соса на половината членове 🙂

  9. Майк Рам каза:

    Митак, за мен не е трудно да отворя нова страница и да напиша в нея „Ден първи“. Но все пак е важно да остане и нещо след теб, а не само да започваш постоянно нови неща.

  10. Mira Daskalova каза:

    Честита Нова Година! Пожелавам Ви да сте много здрав и много позитивен!Да отгледате реколтата от семената, които сте посели през изминалите години!
    Много точно сте формулирали : „Да, сигурно има „лоши“ години, в които загубите са повече от победите, но пък животът е хубав точно заради това – защото само така имаме възможността да видим успехите си на фона на провалите и да можем истински да оценим онова, което сме постигнали.“ Харесвам реалният оптимизъм основан на логиката.

  11. Майк Рам каза:

    Благодаря ти, Мира!

  12. Страхотен текст, Майк, издържан и забавен, както ти става навик в последно време 🙂 Нека настоящата година бъде шарена само откъм светлата страна!

  13. Майк Рам каза:

    Благодаря ти, Ицо! 🙂 Пожелавам същото и на теб!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s