Вече цял месец боледувам и в кратките мигове на просветление, когато грипът ме поотпускаше, успях да проведа един семинар и да подготвя още един за новата година. За съжаление, през целия месец не можах да намеря време да публикувам редовните седмични дайджести. Събирах много материали, но с времето започнаха да губят актуалност и ги затрих. Останаха само няколко публикации, които задържаха вниманието ми и реших да ги споделя с вас точно преди края на годината – и без това тези дни освен честитки и пожелания за успехи няма почти нищо друго в блогосферата 🙂

Не знам за в бъдеще дали ще успявам да поддържам огъня всяка седмица или пък ще премина на по-големи интервали, например да издавам дайджеста веднъж месечно – времето ще покаже. Надявам се в коментари към този пост да ми подскажете дали одобрявате този формат или предпочитате седмичния. Приятно четене!

***

Винаги съм бил трън в очите на компанията заради това, че пуша и винаги съм се възмущавал от безкрайните примери на липса на всякаква толерантност и разбиране в двата враждуващи лагера – на пушачите и на непушачите – затова много харесах подхода на Ваньо Каменов от блога NicoFree и съм горещ негов почитател. Не знам дали под негово влияние или поради физическата невъзможност да пуша, но вече и аз мога да се похваля, че от началото на декември не съм запалвал цигара. Това едва ли ще угаси фанатизма и омразата на непушачите към различните от тях, но аз приемам за своя кауза да посочвам Ваньо като един светъл пример за човек, който разбира проблемите на пушещите и който напълно добронамерено се опитва да им помогне. Това, което най-много ми хареса този месец от неговия блог е публикацията „Спиране на цигарите с мислещи шапки„, в която той прилага метода на 6-те мислещи шапки на Едуард де Боно за мотивиране пушачите за отказване на цигарите. Много е оригинално, а мисля, че ще бъде и ефективно!

***

Тодор Христов създаде през 2010 г. доста успешната онлайн книжарница NovaVizia.net, специализирана в полезни за бизнеса и личностното развитие книги и сега, в края на годината представя своята класация на Най-добрите бизнес книги за 2010 г. Споделям мнението му за голяма част от заглавията, тъй като съм ги чел, така че му се доверявам и за останалите. Винаги съм смятал, че добрата книга е отличен подарък, който можем да направим на себе си или на свой близък, а какъв по-добър повод от Новата година и какво по-добро заглавие от тези, които са попаднали в класацията? Пожелавам успех на всички, които се захващат с нов бизнес през новата година, успех и на интернет книжарницата NovaVizia.net с пожеланието догодина да предложат и афилиейт програма, в която да могат да участват и блогъри! 🙂

***

Стефан Русев пък е предприел една друга похвална инициатива, наречена „Предай нататък„. Вдъхновен от книгата „Лидерът, който нямаше титла“ на Робин Шарма, Стефан обяви, че ще я подари на някой от своите читатели, който обещае да направи същото след като я прочете. Идеята е книгата да обикаля от човек на човек и така колкото може повече хора да попият от нейните идеи. Надявам се спечелилият Евгени Йорданов да продължи идеята. Ще следим за това в неговия блог.

***

В края на годината текат годишните оценки на производителността (performance reviews), които за мнозина са си чиста проба лицемерие. Ваня се е изказала доста безцеремонно и прилага една цинична, но до голяма степен вярна илюстрация на служебната йерархия.

***

Не съм особено активен политически, защото винаги съм изповядвал принципа, че човек трябва първо сам да се погрижи за себе си и за своя живот, а после да мисли за обществения. У нас, разбира се, всичко е наопаки – всички лежат и чакат някой да ги оправи. Затова и всеки път се чудим кой Месия да изберем, но последният надхвърли всички прогнози – аз лично смятам, че това правителство е най-некомпетентното от Освобождението насам. Един от малкото хора, пишещи на политически теми, чиито блогове активно следя, е Николай Слатински – в негово лице откривам един честен, отговорен и най-важното – трезво мислещ човек. Скандалът с Калина Илиева, която успяла да „измами“ всички с фалшивата си диплома предизвика много коментари, но никой не разкрива безпринципността и корупцията в кадровата политика на управляващите, както публикацията на г-н Слатински „Кадрите решават всичко!„. Ето кратък откъс от нея:

А за някои най-фрапиращи случаи като рапър в депутатска листа, шофьор на ТИР – спец по еврофондове, Мадам – спец по социални въпроси, самбист – спец по БАН, опериран от национално чувство хитрец – спец по българи в чужбина и какво ли още не, просто не ми се говори!

Само че обслужващите, обгрижващите и облизващите медии се възторгват когато премиерът се раздели, силно огòрчен и възмỳтен, от поредната смехотворна кадрова издънка, но не си правят труда да зададат единствено правилният, верен и точен въпрос: Какъв е механизмът за подбор на хора в „ГЕРБ”, че става възможно подобни потресаващи недоразумения и излагации да додрапват до такива високи постове и позиции?

Кадровият разврат, разгул, разгром в администрацията, на който сме свидетели започва да ми напомня на болшевишкия напор на конекрадците и касообирачите, готвачките и чистачките през 1917-1920 год., изместили, изгонили или изтребили цялата руска администрация, вдъхновени от лозунги и пропити с манталитети от типа „Няма незаменими хора!” и „Няма човек – няма проблем!”.

***

Едно изследване, показващо тоталната неграмотност на българските ученици взриви медиите (за три дни, както всяко друго чудо), но някои хора се запитаха не само кой е виновен (и на кого да поискаме оставката), а значително по-сериозни въпроси като: къде точно се коренят причините за това изоставане и какво може да се направи. По първия въпрос вижте коментара в блога „Точица“, а по втория – примера на училището по роботика „Robopartans“. Радвам се, че има такива хора, които ги е грижа и които не чакат на някой да им изпише държавни помощи, а просто вземат нещата в ръце и правят онова, което смятат, че е добро за децата.

***

Краят на годината подтикна блогърите към съставяне на всякакви класации и споделянето им като блог-игри. Тук ще ви представя две от тях, в които все още имам желание да се включа, защото мисля, че са стойностни. Блогът „Framespotting“ стартира играта „Филмите, които промениха живота ми„, която бе подета от доста други блогъри и специализирани кино-сайтове, а от Иво Илиев получих покана за включване в играта „10-те най-важни книги в моя живот„. Мисля, че и двете игри си струват, защото всеки може да научи за книги и филми, които имат силно въздействие и биха могли да окажат такова и върху вашия живот, ако още не сте се срещали с тях.

Тодор Христов пък представи победителите от конкурса за най-добрите презентации в света за 2010 г., който той следеше от самото му начало в блога „Нова Визия“. Добре е да се поучим от най-добрите постижения, макар че, честно казано, започвам да наблюдавам едно уеднаквяване на стила и наблягане повече на дизайнерските ефекти, отколкото на самото послание. Не бива да забравяме, че това са презентации, предназначени за самостоятелно гледане, което е много по-различно от презентации, представяни от лектор, но все пак конкурсът е световен и винаги е полезно да се учим от най-добрите.

***

Няма да пропусна и пътеписите. Този път са само три, но впечатляващи. Единият е от Пепеляшка, публикуван в блога „През очите на пътешественика“ и е посветен на Кония, наречен „люлката на Танцуващите дервиши“ – градът, в който е живял великият мъдрец Джеляледдин Руми. Интересът ми към този човек и неговият град се разрасна неимоверно след прочитането на книгата „Любов“ на Елиф Шафак, за която все се каня да пиша, а този пост просто разпали въображението ми до крайност. Постът е невероятно интересен и изпълнен с подробности от живота на дервишите и украсен с впечатляващи снимки! Това е едно от местата, където със сигурност ще отида!

Кония – градът на танцуващите дервиши

Другият пост е от Христо Радичев, който е поел изключителното предизвикателство да напише пътеводител на Париж в една-единствена страница. Бих казал, че това е невъзможна мисия (все пак това е любимият ми град!), но той наистина се е справил много добре. Отбелязал е най-важните и интересни места в града, които човек задължително трябва да посети и и е изпълнил поста си множество линкове, които ни водят към по-подробна информация за всеки един обект. Уникално и много полезно!

Третата публикация е всичко онова, което аз така и не можах да напиша за Румъния, след като имах възможност за първи път това лято да посетя нашата северна съседка и останах безкрайно учуден от това колко шарена и разнообразна бе тази страна и колко различна бе тя от моите представи. Авторката Милена Угринова започва пътеписа си така:

Румъния е всичко онова, което не очаквате. И в същото време е като огледално копие на България. По-напред ли е в развитието си или по-назад? Или някъде там? Защо до скоро северната ни съседка не беше туристическа дестинация? А защо да не бъде. Няма да ви говоря за полуразрушени заводи, мръсни комини, бедни села, защото за мен Румъния не е това. Вероятно в някои провинции е точно това, но не и в моето пътуване през сърцето й – Карпатите.

И за доказателство – вижте това:

Замъкът Пелеш

Северна Румъния остана завинаги в сърцето ми и категорично смятам да я посетя отново, този път с цялото си семейство.

***

Очаквайте скоро и втората част на този дайджест – последният за тази година!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.