Седмичен блог дайджест – 38

Кой е успял? Този въпрос е темата на днешния дайджест и различни опити да му се отговори. В изданието ще видите материали за икономиката, политиката, рекламата и медиите, за прошката и за суеверията, както и връзки към постове с интересна и полезна информация. Приятно четене!

***

Ана Динкова (Ankabanka) поставя в своя блог въпроса Кой е успял?, провокирайки много интересни и разнообразни отговори в коментарите на своите читатели. Малко по-късно самата тя дава отговор на този въпрос, дефинирайки собствената си визия за успеха в няколко точки. Ето какво ми хареса на мен:

  • да мога да помогна поне на 1 човек с опита си – независимо за какво
  • без значение колко хора ме познават или знаят коя съм – когато се сещат за мен да го правят с усмивка
  • да преодолея демоните и страховете си

Ако пък търсите практически съвети как да постигнете успех в живота и работата си, Тодор Христов споделя своите интерпретации на съветите на Браян Трейси за това как да приоритизираме задачите си и да управляваме времето си от наскоро преминалия му семинар в София в статиите „Брайън Трейси за грешните решения, единственото умение и стълбицата на живота“ и „Законът на тройката и трите вълшебни въпроса, с които да удвоим доходите си„.

Жюстин Томс пък ни дава втори простичък съвет след онзи от миналия дайджест да разкараме песимистите. Днес тя казва да разкараме и страхливците, разсъждавайки над българска и турска поговорка за страха. Страшното идва тогава, когато страхливците сме самите ние и трябва да се преборим със себе си. Но пък за сметка на това, наградата от успеха е много по-сладка, отколкото успокоението, че не си предприел нищо рисковано.

***

Сирни заговезни беше денят за прошка според църковния календар. Много молби за прошка бяха поискани в социалните мрежи и много прошки дадени, но сякаш малко от тях бяха истински и искрени. Даниела Соколова (Дачи) написа нещо много силно за прошката, което искам отново да ви припомня:

Прошката е осъзнато решение – едно от най-трудните, при това. Много по-трудно от това да кажеш „благодаря” или „извинявай”.

И няма значение дали ще чуеш думите „прощаваш ли ми?”, дали ще прескачаш огън или ще гониш халвата със зъби – прошката е лично преживяване и носи удовлетворение единствено и само на този,  който прощава. При това, простеният не е нужно дори да знае, че му е простено!

Прощавайте заради себе си! Прощавайте и на себе си – понякога и от това има нужда ;) – за да можете да продължите уверено във вашата си посока!

В същото време, Мариана Евлогиева твърди, че не бива всичко и на всички да се прощава. Когато човек е извършил престъпление, той трябва да получи наказание, а не прошка, смята тя. Ето и още:

Струва ми се, че светът щеше да е много по-хубаво място, ако не прощавахме прекалено лесно. Злото се храни именно от мързела на “добрите” и всеопрощаващи хора, на които им е по-удобно да простят, отколкото да потърсят справедливост.

Ако днес ние простим на злодея, утре той ще нарани другиго. Замислете се за това следващия път, преди да простите!

Според мен има разлика в смисъла, който различните хора влагат в думата „прошка“. За мен прошката е духовен акт, а наказанието – физически. На практика нищо не им пречи да съществуват заедно – както в притчата за чадъра. Важното е да имаме доброта в сърцето.

***

Интересни публикации се появиха и в областта на икономиката и политиката. Йордан Матеев критикува идеите на министър Мирослав Найденов за контрол на цените на храните, наричайки го „Господин Популизъм„. Действително, в началото на управлението на Бойко Борисов, си мислех, че той е най-големият популист, но напоследък виждам, че целият му екип се е заразил от тази невярна болест и упорито води държавата към провал. (По повод на това, че наскоро ме нарекоха „човек без позиция„, заявявам, че смятам сегашното ни правителство за най-некадърното в последните 22 години и като гражданин ще действам с всички законни средства, за да го сваля от власт. Мисля, че това е ясно изразена позиция.)

В подкрепа на твърдението на Йордан Матеев, че контролирането на цените от държавата е вредно, Калоян Колев привежда един пример за това не къде да е, а в Щатите и то само преди 10 години, когато в Калифорния решават да сложат таван на цената на тока и в крайна сметка това довежда до огромни загуби за държавата и рекорден дефицит.

Вярно е, че капитализмът си има много недостатъци, но пазарът е едно от неговите най-добри изобретения – механизъм, който много добре регулира взаимоотношенията между субектите и всеки опит да се намесим силово в тях води до много по-големи проблеми.

***

За една интересна особеност на съвременната икономика, разказва Аспарух Калянджиев в поста си „Какономика„. Терминът идва от Глория Оринджи и представлява

странното, но масово разпространено предпочитание към размяна на посредствени блага – дотолкова, доколкото никой не се оплаква от тях. Вселената на какономиката е такава, в която хората не само приемат немарливостта на другия, но дори я очакват […] Какономиката се регулира от негласна социална норма за отстъпка от качеството, взаимно приемаме на посредствен продукт, който удовлетворява и двете страни, стига те публично да заявяват, че размяната е на висококачествено ниво.

Невероятно, нали! Но като се поогледаме, ще видим, че вече почти навсякъде в нашия живот я срещаме – некачествени продукти, които се разпадат на втория ден, некачествени услуги от хора, на които не им пука за нас и нашите нужди, но пък ги приемаме, защото е евтино. Докъде ли ще ни доведе това?

***

Тръгвайки в тематична посока към медиите, стигам до блога на Радко Кръстанов, където той цитира един невероятен пасаж от Екхарт Толе, посветен на рекламата. Тук за мен интересен е не толкова механизма на работа на рекламната машина, колкото податливостта на човешката психика на подобни манипулации. Позволявам си да го цитирам почти целия, защото е много важен (картинката също е от неговия блог):

Работещите в сферата на рекламата отлично знаят, че за да продават неща, от които всъщност хората не се нуждаят, трябва да бъдат убедени, че тези неща ще добавят нещо към начина, по който виждат себе си или по който другите ги виждат; с други думи, ще добавят нещо към усещането за аза си.

Рекламните агенти постигат това, като например ви казват, че ще изпъкнете в тълпата, ако използвате този продукт, следователно, ще можете да бъдете по-пълно себе си. […]

…Парадоксално е, че това, което позволява на така нареченото консуматорско общество да се развива, е фактът, че опитът да откриете себе си посредством предмети, е обречен на провал: задоволяването на егото винаги е краткотрайно и отново ви се налага да търсите още, да продължавате да купувате, да продължавате да консумирате.

Излиза, че трагедията на съвременното общество е, че не можем да открием истинската си същност и я търсим във вещите, които купуваме. Това пък използват рекламистите, за да ни измъкнат паричките от джоба. Найс, а?

***

Денислав Георгиев забива пирона дълбоко в тялото на средностатистическия тв зрител с въпроса: „Трябва ли да знаем името на всяко починало дете?„:

Под претекст, че искат да решат проблема (с докторска небрежност, проблеми в бърза помощ или чисто битови драми), медиите грозно експлоатират човешкото нещастие, пълнят страниците и емисиите си с детайли и дори интервюта с опечалените. Не целят и не постигат нищо, освен вниманието на аудиторията. Тя пък хипнотизирано гледа, чукайки на дърво това зло да не я достигне.

Всъщност, отговорът го дава сам авторът в цитирания пасаж. Докато мнозинството от народа гради самочувствието си усещането си за щастие върху трагедиите на другите хора, телевизиите ще продължават да ни засипват с такива новини. Правилния ход за мен е да сменя канала. Надявам се, че един ден зрителската аудитория на този тип новини ще намалее достатъчно, за да бъде забелязана от програмните мениджъри и да решат да си променят политиката. Дотогава – без мен.

***

Деси Бошнакова се опитва да разчовърка мнението ни за суеверията и традициите, насочвайки се по-конкретно към различните поверия за непразнуването на 40-тия рожден ден. Когато на мен ми се случи, много хора ми казаха, че не трябва да правя голям купон и аз признавам си, се повлиях донякъде и отидох в Долна баня, където отпразнувах 40-тия си рожден ден само с най-добрия си приятел и неговото семейство, но пък за сметка на това го празнувахме цели три дни! 🙂 Деси, обаче, е открила още много поверия, които направо ме изумяват. Откъде ли са се взели и защо числото 40 е толкова фатално в народните поверия?

***

Рубриката „Интересно и полезно“ откривам с поста на Bamfi, от която научих за блога „От нищо нещо“ и за това как да си направиш купичка за разни дреболии от стари списания и брошури. Много оригинално! Мисля и аз да пробвам.

Евгени Йорданов предлага една много полезна статия „Търсене в Google за напреднали„. Крайно време беше да се появи нещо такова написано на прост и разбираем за всички език! Вече всичко ползваме Google за всичко, но не винаги онова, което намираме, ни върши работа. Причината най-често е в това, че в морето от информация е много трудно да формулираме точния въпрос, за да получим верния отговор и точно затова понякога намираме не това, което търсим. Използвайки съветите на Евгени, можете значително да подобрите ефективността на търсенето си в Google, а оттам – и загубеното време в мрежата.

Марио Пешев е стартирал един  много полезен проект – да създаде карта на заведенията, които предлагат нощни услуги в София. При това става въпрос за полезни, а понякога жизнено важни услуги:

  • магазини
  • заведения за бързо хранене
  • аптеки
  • бензиностанции и газостанци
  • цветарски магазини

Идеята е страхотна и ако имате предложения, можете да се свържете с него и той да ги добави на картата. Аз например, се сещам, че към този списък могат да се добавят ключари, а може и такива услуги, които работят през почивните дни. Животът ни става все по-динамичен и онези, които работят в удобно за клиента време, трябва да бъдат представени публично.

***

За да завършим позитивно, ви предлагам съветите за красота на Вера Лотарова. Те са безболезнени и безвредни, а спазването им не струва нито време, нито пари, казва тя. За сметка на това пък, ефектът им е поразителен. Ето първите три. Останалите – при Вера 🙂

  1. За атрактивни устни – изричайте думи на нежност.
  2. За красиви очи – виждайте доброто у хората.
  3. За стройна фигура – споделяйте храната си с гладните.

Бъдете красиви!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Седмичен блог дайджест – 38

  1. Божо каза:

    За денонощните услуги също http://www.speshno.info/

  2. Pingback: Седмичен блог дайджест – 38 | Bulgarian Blog

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s