Резолюции, цели, приоритети

Повечето хора дават своите обещания (резолюции) в началото на новата година, но аз като виден прокрастеник (отлагач), реших, че точно в началото на пролетта е най-доброто време. (Добре, че успях да напиша този пост преди първи април, че никой нямаше да ми повярва 🙂 )

Какъв е смисълът от това? Ами, преди всичко е личен. Написаното решение, още повече, когато е дадено пред свидетели, става обещание, което трудно можеш да не изпълниш. Факт е, че над 85% от хората не изпълняват онова, което са си обещали по Нова година. Затова аз ще обещая малко, за да имам по-големи шансове да го постигна.

Майка ми искаше да ме види успял човек, но повече се страхуваше, че няма да постигна нищо значимо и ми внуши голяма част от тези си страхове. През целия си живот се опитвах да й покажа, че няма да се проваля, че вървя напред и че това, което постигам всеки ден, никак не е малко. Проблемът беше, че нито тя, нито аз можехме да дефинираме и да измерим успеха. Днес, три години след смъртта й, това вече няма значение за мен. За мен успехът не е онова, което другите ще ми признаят, не е нещо, с което се състезавам с тях. Той е моето лично усещане, че съм водил смислен живот. И независимо, че може и да съм изпуснал правилния момент да започна да мисля и да работя в тази посока, който е бил преди 10 години (примерно), няма да изпусна втория точен момент, който е сега. (Това го научих от семинара на Браян Трейси за психологията на успеха.)

Затова реших да започна нов живот, при това не революционно – с драстични промени, – а с малки, но уверени стъпки, така че след време като погледна назад, да видя съществен резултат. (Така кротко и полека преди 4 месеца просто спрях да пуша.)

Моята резолюция, всъщност е една – да започна да записвам целите си, да приоритизирам задачите си, да си съставям планове и да ги следвам. Мързелът е велика сила, но тя може да бъде както източник на нови идеи, така и инерцията, която ни държи на едно място. Е, аз реших да започна да се боря с моя мързел и се надявам да стана по-добър, по-продуктивен и по-стойностен човек от преди.

За да успея да управлявам целите и плановете си, реших, че ще са ми нужни и принципи, въз основа на които да мога да приоритизирам задачите, които възникват в ежедневието. Мислих, мислих и реших, че на първо време ще ми стигнат само два.

Първи принцип: да бъда полезен. Ще кажете: ама това е толкова естествено! Ами не е. Много хора, включително и аз, се занимават с неща, които някой им е възложил или в по-добрия случай, които просто ги кефят, но съвсем не е задължително да са полезни за другите. Е, аз реших, че поне за една година, преди реша дали да се захващам с дадена работа или конкретна задача, ще си поставям въпроса дали и доколко тя е полезна за другите. Ще се старая по-висок приоритет в моите планове да имат онези дейности, който носят най-много полза за най-много хора. Разбира се, няма да спра да върша неща просто защото ми е приятно, но ще се старая много по-усилено да бъда полезен.

Втори принцип: да си искам възнаграждението. Или с други думи – да работя повече за пари. Ако си мислите, че това е продиктувано от алчност и противоречи на първия принцип – не е така. Моят труд, моят опит и моите знания струват пари и колкото съм по-полезен, толкова по-сериозни основания ще имам да искам ползата, която съм допринесъл, да бъде възнаградена. Досега съм правел много неща безплатно и ще продължавам да го правя. Но за съжаление, от възгласи „Браво!“ и „Само така!“ хладилникът ми не се пълни, а заемите и кредитите, с които съм натоварил семейния бюджет, непрекъснато се увеличават.

Дълго време хората от моето поколение бяхме възпитавани, че парите са мръсно нещо и е срамно да искаш пари за труда си. Това внушение сериозно е повлияло на моя начин на работа и отношенията ми с хората и все още изпитвам някакво неудобство да искам (достатъчно) пари за онова, което върша. Сега съм решил, че това трябва да се промени. Хлебарят може и да ми е приятел, но аз си плащам за всеки закупен хляб. Защо тогава моите услуги и моят труд да бъдат безплатни? Е, приятелите ми знаят, че няма да почна да ги таксувам за „добър ден“, но онези, които ползват професионалните ми услуги, трябва да знаят, че са клиенти и че трябва да си платят. Така е честно.

И накрая, за да има нещо конкретно, което може да се измери и да се сравни след една година, си поставям три конкретни цели:

  • Финансова: до края на годината да покрия всичките си дългове и да се отърва от бремето на кредиторите.
  • Професионална: до края на годината да напиша и да издам поне една книга от всичките, които съм замислил.
  • Лична: до края на годината да сваля теглото си под 98 килограма (за сравнение – в момента съм 105 килограма).

Не е много, но не е и малко. Вярвам, че всичко това е постижимо и съм убеден, че мога да се справя с нещата, които съм обещал пред себе си и пред вас. Надявам се, че най-много след година ще мога да се похваля с постигнати резултати, а няма да се налага да се оправдавам защо нищо не съм направил. Вие ще сте моят съдия и коректив.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

17 Responses to Резолюции, цели, приоритети

  1. Иван Радичев каза:

    Майк, това е чудесно! Решил си да постигнеш реални и позитивни промени в живота си. Браво! Поздравления!

  2. Nikolay каза:

    Поздравления за цигарите. Използвай инерцията и знанията от този голям успех за всички други цели :).

  3. Божо каза:

    И аз съм от тези, дето им е неудобно да си искат достатъчно за труда, който полагат:

    „абсолютно никога не казвай на хората, че не е необходимо да ти плащат. Защото ценят само онова, за което са платили. Дай им нещо безплатно и вече решават, че им се полага по право. Вдигай цената си толкова, колкото позволява пазарът. “
    Лоис Макмастър Бюджолд
    – Цивилна кампания

    Така е – потвърждавам го от личен опит.
    От друга страна мисля, че ти беше пуснал оня пример


    „- Няма да работя за по-малко от 3000 лева!
    – Дааа, няма да работите! „

    Много трудно е да прецениш, „колко позволява пазарът“.

  4. Интересно как биха изглеждали трите цели, ако пробваш да ги сведеш до една 🙂 И каква би била връзката на тази една цел с принципите?

    Нещо като: Тази година ще бъда полезен като издам книга, която ще помогне на милиони хора. За да направя това, първо ще …

    Има комбинации с различни нюанси, съответно водещи до значителна разлика в мотивацията на вършителя. Тя пък, както знаем, определя вероятността за успех 🙂

    Впрочем, днес може да открием сезона 😉

  5. who cares каза:

    😉 …позната картинка…
    Майк, блоговете ти са полезни за много хора (rock)
    Аз лично се научих да уговарям паричките предварително, сиреч – това, ще ти струва толкова. Точка. Много пъти съм чувал израза „дай да свършим работата, пък ще се разберем някак“. Да, ама не 😉 Това, струва толкова. Ако искаш.
    … мъка ми е, че все още пуша, ама и аз ги отказвам 😉
    …и накрая, имаше някакъв виц, в смисъл, че „отишъл някакъв на лекар. Докторът го прегледал, написал му рецепта, и му казал, че прегледа струва 100 лева. Нашия се възмутил -у-у-у 100 лева за едно листче
    с драсканици. А доктора му отвърнал „Да, ама на мен, това листче ми струва 10 години учене, още 5 специализация и още 10 години практика“

  6. Преслав каза:

    Нещо важно: Книгата, която ще издадеш, във физически или в онлайн-вариант я виждаш? Защото има огромна разлика в усилията по постигането на целта.

  7. Майк Рам каза:

    @Божо, трудно е да си определиш цената, така че хем да не си капо, хем да искат да ти я платят. Аз затова съм си поставил малко цели, но достатъчно трудни, така че до една година да видя резултат.

    @who cares, прав си – годините на обучение и практика са ценни и точно затова си струва моят съвет или консултация да бъдат заплатени. Надявам се, че ще успея да убедя в това и клиентите 🙂

    @Станислав, ще направя и това, но мисля да си остане за мен. Доволен съм, че направих първата стъпка и написах тези неща (понеже ги мисля от няколко седмици). Следващите стъпки – по-нататък. Иначе, можем да открием сезона на бирата с теб – когато кажеш 🙂

    @Преслав, за хартиена книга говоря, тъй като наистина е по-трудно. Електронната трябва да стане между другото 🙂

  8. Dimitar N. Mitev каза:

    Много дълновидност лъха от това, което си замислил Майк! Винаги ме е радвало когато хората обръщат внимание по този начин на действителността. Сискам полци наистина да постигаш и реализираш начинанията си. За корекцията на килограмите съм насреща за съвети 🙂 Като при цигарите е и не е никакъв проблем!

  9. Borislav Sapunov каза:

    Поздравления, Майк!
    Написал си го прекрасно, сега остава да го преследваш до дупка и да НЕ правиш никакви компромиси със себе си и с целите, които си си поставил.
    Най-голямата ти битка е да побеждаваш себе си всеки ден и да не се предаваш, докато не постигнеш на 100% всяка една от целите си! А ти, не само можеш, заслужаваш, но и ще го направиш! На добър час!

  10. komitata каза:

    Майк, Майк… На последния ТЕД казаха, че не трябва да си издаваш целите, защото така става по-малко вероятно да ги постигнеш.

  11. Bear каза:

    Майк…
    от опит знам, че толкова далечни цели трудно се постигат.
    По-добре е от нищо, но не е достатъчно.
    Съветвам те да разбиеш тези едногодишни задачи на (поне) седмични milestones (месечните може и да свършат работа ама надали)
    Така ВСЯКА седмица ще трябва да мислиш за задачите си и ще знаеш точно къде си (ако си 3 седмици назад – значи си 3 седмици наназад елементарно 😉 ) с едногодишните цели обикновенно се сещаш рядко и все си викаш „има време“ (а ако не си си направил разбивка … нямаш никаква представа дали има или няма време).
    Да кажем:
    Седмица 1 – Списък с теми за книги
    Седмица 2 – Оценка на темите (+социологическо проучване )
    Седмица 3 – Избор на тема
    Седмица 4 – Структура/съдържание на книгата
    Седмица 5 – …
    И т.н. без много да се напъвам ги виждам поне 50 точки и току виж станли 60-70 и ще се окаже че трябва да правиш повече от 1 задача на седмица. (особенно катоги свържеш и с логистиакта по печатането и разпространението, финансирането и т.н.)

  12. Bear каза:

    Можеби би било полезно, да се организира група за взаимопомощ по отношение на поставянето и преследването на цели.
    Защото ако/когато има „ежеседмична“ среща на която да трябва да се отчетеш … работиш ли по постигането на твоите цели или се моташ … а също и да има кой да ти помогне да си избереш смислени цели и да ти даде страничен поглед върху важността на целите ти е … много по-добре (особенно в началото, когато свикнеш да си гониш целите ежеднежно нямаш нужда от такъв клуб, но в началото е … полезно) Ако решиш да организираш … свиркай.

  13. Пожелавам ти да постигнеш целите си и да си удовлетворен и щастлив от това… На майките трябва да се прощава – в желанието си да сме успешни и щастливи, те понякога не виждат ежедневните, малки крачки, които правим…

  14. Майк Рам каза:

    Комита, аз не вярвам в това, че издаването на целите ги прави по-малко вероятни. Те не са търговска тайна. Напротив – вярвам, че споделянето им ще ме мотивира да ги постигна.

    Bear, съвети дава всеки – аз имам цяла библиотека с такива книги – пълни със съвети. Важното е да започнем да действаме. Вярвам, че всеки си има своето време, своя път и своя начин. Човек трябва да ги открие и да поеме. Аз започвам по моя си начин стъпка по стъпка. Надявам се да постигна онова, което съм си набелязал.

    Колкото до клубовете за взаимопомощ – има много такива. Дори и аз си създадох нещо подобно – Клуб „Спри и помисли!“, който в момента е все още в зимна ваканция, но може би му е време да го пробудя. Проблемът е, че в повечето случаи хората дават съвети, за да покажат колко са умни, а не за да ти помогнат. Затова трябва човек сам да открие и да извърви своя път. Така смятам аз.

  15. Майк Рам каза:

    Поли, мисля, че вече всичко съм простил. Просто разбрах, че такава е била съдбата ми и че трябвало да израстна в такава среда, за да стана по-силен и да се преборя с препятствията в живота. Майките се страхуват повече за децата си, а бащите са по-големи оптимисти – поне така го виждам аз от позицията си вече на баща. Може би така е устроен светът. Кой знае?

  16. Rayn@ каза:

    Майк, ти си един от най-успелите ирландци (референция към един пост в блога на Пламен Петров) 🙂 в България. Радваме се, че познаваме човек като теб!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s