Седмичен блог дайджест – 42

Днешният, 42-ри блог дайджест е посветен на мъдростите, на вглъбяването в себе си и търсенето на истинското „аз“, на онова, което ни прави щастливи. Този път има по-малко политика и повече размисли. Разбира се, има и много хумор и разкази за чудни пътешествия. Приятно четене!

***

Дайджестът започва с поста на Григор Гачев „Равносметка„, в който той говори за ненаситността и за онова, което ни прави щастливи:

Ненаситността е част от човешката природа. За много зло и за много добро… Но защо към различни неща? Защо някои са ненаситни в правенето на добри и красиви неща, а други – в трупането само за себе си? Къде е разликата?

В статията има интересни разсъждения за разликата между работа и хоби и дали трябва човек да превърне хобито си в работа, за да бъде щастлив. Аз мисля, че трябва да изпитва удоволствие и удовлетворение от това, с което се занимава, без значение от коя точно дейност му идват приходите.

***

Стефан Русев зачеква една важна тема в своя маркетинг блог – дали свалянето на цената винаги е оправдано, особено, когато е придружено от понижаване и на качеството на предлагания продукт? Не е ли по-добре да се продава на по-висока цена, но да се обясни на клиента, че тя е гаранция за високо качество? Аз лично смятам, че хората имат различни критерии и ценности и ако за едни качеството е най-важното нещо, то за други е цената, тъй като просто не могат да си позволят по-скъпия продукт или услуга. Важното е всеки търговец и производител да могат да преценят към кой тип клиенти да насочат своите продукти.

Аз, например, много се дразня от кварталния ни магазин за хранителни стоки, който продава отвратителни продукти, които направо не стават за ядене, но се гордее, че това са най-ниските възможни цени, но от друга страна все още карам кола на старо, защото не мога да си позволя нова. Дори за различните стоки, хората имат различни критерии.

***

В началото на месеца се проведе помпозна акция по почистване на боклука, оглавена от популярна телевизия и масово обсъждана в нета. Понеже съм голям противник на евтините ПР кампаннии, избрах няколко публикации, които съвпадат (донякъде) с моето разбиране какво трябва да се прави.

Пипилота Ментолка от блога „Патиланско царство“ се е включила в почистването, но не защото видната тв водеща я е подтикнала, а защото просто си е изградила навика да не хвърля боклук и защото осъзнава важността на това да е чисто около местата, където живеем:

За съжаление, адски много хора не мислят като мен, а напротив. За това изхождам от презумпцията, че личният ни пример, всекидневният, е изключително важен. Днешният още повече. Ясно е, че този, който си мята плика с боклука през прозореца няма да дойде и да се включи в почистването. Почти сигурно е, че ще продължи да го прави. Но съм длъжна да покажа на дечурлята от блока, че има хора на които им пука, за да може и на тях да им запука.

Малко по-грубо се е изказала Пипи (или Све) от блога Вила Вилекула (да ме прощават, ама тези двата блога често ги бъркам 🙂 ) в статията си „Почистете си главите„:

Няма да почистим България за един ден, нито за седмица, нито за година или пък за десет.

Ако не си почистим собствените глави.

и още:

Защото проблемът с мръсотията  е в главите ни.

Не е „държавата“ виновна, че живеем в кочина. Ние сме си виновни.

„Държавата“ не си хвърля фасовете по спирките, нито пък найлоновите торбички край пътя.

Някой трябваше да го каже: ние сме си направили боклука покрай блоковете и ние трябва да си го изчистим, вместо да мрънкаме и да се чудим кого да обвиним. Всъщност, има две групи: едни, които правят боклук и други, на които им пука. И май този въпрос няма да бъде разрешен, докато на всички не ни запука.

Петър Рашев е от хората, на които им пука и които притежават умението да увличат другите. Без много приказки той и шепа ентусиасти от неговия квартал са постигнали чудеса, като не само са събрали и изчистили боклуците, но и даже са успели да боядисат някои кошчета и да посадят дръвче! И както казва той – важно е да научим следващото поколение на грижа за околната среда, а това става само с личен пример.

Ваня пък се обръща към себе си и се пита откъде се появява толкова много боклук. И отговорите, които дава, са страшни: събираме (купуваме, подаряваме) страшно много безполезни вещи и все още отвсякъде ни затрупват с хартия – всякакви реклами и ненужни брошури, които захвърляме направо в коша за боклук (в добрия случай) или пък оставяме на произвола на вятъра (в лошия).

***

Вили Фарах споделя в снимки едно свое вълшебно пътешествие до Виена и Будапеща. А снимките са направо фантастични! Сигурно мнозина от вас вече са били в тези градове, но за тези, като мен, за които това е все още мечта – вижте снимките. Има и втора част!

Парламентът в Будапеща

***

Иван Ралчев разказва за удобството да пътуваш с велосипед и за това как това е организирано в различни градове. Признавам, че не съм активен велосипедист – имам колело, но го карам от време на време през уикендите в парка – но с удоволствие бих го карал из града, ако можех да си представя как е възможно това без да ме прегази някой автомобил. Мисля, че почти никъде в България не е мислено за велоалеи, а в София каквото и да се приказва, най-вероятно нищо няма да се направи, за да се изградят. И такива ентусиасти като Иван са бели лястовици, които едва ли биха могли да направят пролетта сами. Дали можем да направим нещо заедно?

***

Божидар Божанов представя в своя блог една нова социална мрежа – Welshare. Защо нов сайт, при положение, че има десетки такива? – на този въпрос отговаря сам авторът в своя пост, търсейки подкрепата на ранните потребители. Не знам дали проектът ще бъде успешен, но ако не пробваме, няма как да разберем. Затова ви го представям и на вас. Регистрирайте се и вижте дали ще ви допадне. Току-виж сме създали новия Фейсбук! 🙂

***

Едно от интересните събития на месеца, което не можах да посетя поради работни ангажименти, беше представянето на книгата на Марти Ангелов, известен като Циничният Елф, Предпази ме от това, което съм. Мартин (доколкото го познавам) е преди всичко блогър, (а не писател) при това много популярен и макар че не е поносим за всякакви вкусове, признавам, че пише много оригинално. Издаването на негова книга на хартия за мен е знаменателно събитие за блогърството в България, защото представлява сборник от съчинения, публикувани вече в блога му, а сега вече достъпни и за всички офлайн читатели. Не е ли страхотно – блогър издава книга!

Надявам се, че този експеримент ще се окаже успешен и че ще даде тласък на по-широко сътрудничество между блогърите и книгоиздателите, от което ще спечелят преди всичко читателите. предлагам ви няколко блог ревюта на книгата и нейното официално представяне от Комитата, от Иван Ралчев, от Василена Вълчанова, от Славена Илийчева, от Христо Блажев и от самия Елф. Освен това можете да посетите и фен страницата на книгата във Фейсбук, откъдето можете да научавате новини за нейното разпространение и да откриете нови ревюта.

***

И докато сме на вълна книги, минавам към серията от постове, изпълнени с мъдрости с поста на Радислав Кондаков „Мъдри мисли за писатели„. От него си харесах две сентенции от Е. Кротки:

Добрият писател се страхува, че няма да бъде разбран, лошият се опасява, че ще бъде разбран.

Добрият разказ трябва да бъде кратък, лошият – още по-кратък.

***

Блага има страхотен блог, който има малко странен дизайн, но пък за сметка на това много ценно съдържание. Аз го чета предимно от RSS потока, което препоръчвам на всички. Тя от време на време публикува постове с интересни сентенции, някои изпълнени с горчива житейска мъдрост, а други – с ирония и мъничко сарказъм. Поредната серия е много силна и от нея съм ви подбрал следните мъдри мисли:

  • Ключодържателят е нещото, което ти помага да загубиш всичките си ключове едновременно.
  • Все още нито един човек, на смъртния си одър не е съжалил, че е прекарал твърде малко време на работното си място.
  • В гръб най-често стрелят своите.
  • Във всяка дискусия разгорещеността е обратно пропорционална на знанията.
  • Когато доказваш на генерала, че греши, не само никога няма да получиш повишение, но рискуваш да загубиш и пагоните, които имаш.
  • Понякога упоритостта е просто пародия на индивидуалност.

***

Завършвам дайджеста с един чудесен филм за силата на усмивката, който открих в блога на Настя. Филмчето е на английски, но съм убеден, че дори и тези, които не знаят езика, ще го разберат.

Много усмивки от мен! 🙂


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Седмичен блог дайджест – 42

  1. Pingback: Welshare.com – Update Your Status Everywhere At Once | Startup Websites

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s