Седмичен блог дайджест – 43

Този път дайджестът започва с публикации, които разкриват някои неприятни черти на нашия характер и факти, от които не можем да се гордеем, но пък съм се опитал да завърши с положителни и вдъхновяващи истории и притчи. Животът е шарен и постоянно се сблъскваме с примери за добро и зло, но в нашата реакция към онова, което ни заобикаля, се крие и нашето щастие. Приятно четене!

***

Уводната статия на дайджеста идва от Вени Марковски. В един изпълнен с болка и дори срам пост, той показва ненавистта на българина към по-добрите, по-умните и по-качествените хора, която е наше документирано национално качество и която е най-голямата ни пречка да заживеем по-добре и да постигнем някакъв просперитет:

Шаблонът “всички сме равни” е от над хиляда години, точно затова онези, на които им е сечало пипето са ги обесвали на първото дърво – не толкова да ходят да слугуват на Господа, колкото да не служат за лош пример на останалите. Българина не обича онези, които стърчат над него – в прекия или в преносния смисъл. Той намира смисъл повече да не обича, отколкото да обича.

Авторът цитира точното изказване на цар Симеон Втори, от когото всички чакаха „да ни оправи“ за 800 дни, както и едно много тъжно признание от Васил Левски за нашия народ:

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

Тези неприятни констатации са много болезнени за всеки българин, който обича своята родина, но са верни. И нито кухият патриотизъм и национализъм, нито популизмът на политиците са правилните средства да се почувстваме по-добре. За щастие, изход има и Вени го показва:

Така е, уважаеми читатели – ако искаме нещо да се промени в границите на Република България, трябва да почнем промяната от всеки един от нас, да създадем общество, което да наложи спазването на законите и правилата върху всички свои членове. И най-важното, може би: трябва да престанем да търсим читавите хора, за да ги обесим или – в по-мекия вариант – накараме да емигрират.

Ако само бесим читавите, никога няма да станем такива. В нормалните страни читавите са онези, които служат за пример; хората сами се стремят да постигнат повече в живота, а не да попречат на някой да постигне повече от тях.

Не е лесно, но е постижимо. При това първата стъпка е ясна – трябва да почнем от себе си.

***

Една серия от политико-икономически постове засягат същата тема, но от други ъгли. Йордан Матеев повтаря въпроса „Кой е Джон Голт?“ и чрез него демонстрира все още ниската политическа и и икономическа култура на българина:

Защото 21 години след началото на т. нар. преход много българи не са направили и крачка преход, те не знаят какво е пазарна икономика, те нямат идея как работи икономиката, те не разбират, че бизнесът създава блага, а държавата обикновено ги пилее. И стават лесни жертви на популистки настроени политици и всевъзможни групи за натиск. А оттам жертви ставаме и всички ние.

Примерите, които авторът дава, напълно потвърждават това негово твърдение – статията наистина трябва да се прочете.

Калоян Колев разглежда съвсем конкретен факт – позиционирането ни на 71-во място по конкурентноспособност – и се опитва да го обясни. За съжаление, проблемите, които той вижда, отново са тези, които са ни спъвали винаги: „корупция, достъп до финансиране и неефективна бюрокрация на държавата“.

Изход сякаш няма. Поне не лесен и бърз такъв. Интересно виждане представя Георги Саракостов в блога на Forbes България. Според него пътят към постигането на по-ефективно управление и по-качествена демокрация е чрез по-масовото използване на електронни комуникации, чрез които хората ще общуват пряко с представителите на властта и ще изолират бюрокрацията, която днес задушава това общуване:

Енергията и страстта, с която все повече хора играят за удоволствие, без да мислят за изгода, навежда на идеята, че това е добър начин за тестване на нови модели за обществено самоуправление. Успешните модели могат да бъдат легитимирани и използвани в гражданските отношения. […].

Развитието на техниката и софтуера предлага на личността все по-удобна комуникация в общността. Създават се предпоставки за пряка демокрация, използваща електронни платформи за дебат и формиране на широко съгласие.

И завършва оптимистично:

Може би най-добрият модел на електронна държавност ще се роди извън кабинетите на действащите институции, като една от следващите безкръвни революции, заченати от нетрадиционно мислещи и действащи личности.

Всичко е в нашите ръце.

***

Знаете ли какво е Ел Камино? Не е само песен на Лили Иванова от далечни времена, а така наричат пътят на пилигримите, търсещи духовно просветление. И ако преди време това е било важно изживяване за вярващите католици, днес все повече хора предприемат това пътуване с цел да изпитат себе си и да премислят житейските си ценности. Моят приятел и популярен блогър Тихомир Димитров го направи преди две години. Дълго време не сподели нищо за това свое преживяване и това беше разбираемо – твърде лично е и твърде важно, за да го преразкажеш лесно. Днес обаче, след като спомените са улегнали в съзнанието му, Тишо реши да ни въведе в магията на приключението, наречено Камино.

Тихомир Димитров по Пътя

Той започва серия от блог постове, разказващи за личните му преживявания по Пътя. Тишо е човек с талант към словото и неговите пътеписи са не само разказ за личните преживявания на един пилигрим, а магически истории за вярата, за безразсъдството, за любопитството, за късмета и за изследването на собствената душа. Предлагам ви първите няколко публикации – Предисторията, В началото беше Мадрид и Първи крачки. Надявам се, че един ден всички тези разкази ще бъдат обединени в книга, от която ще можем да ги прочетем наведнъж.

***

Ласка Ненова представя една обиколка из островите около Венеция – едно невероятно красиво пътешествие, което звучи много изкушаващо, особено поради факта, че не е много далече от България, а Ласка дава и много точна и полезна за бъдещите туристи информация. Аз лично много харесвам цветно боядисани къщи като тези на снимката и много ми се прииска да ги видя на живо.

Остров Бурано

***

Много харесвам блога за архитектура не защото съм специалист в тази област, а точно обратното – защото в него човек може да прочете добре написани публикации, които хем са написани на лесен за разбиране език от всички, хем използват стабилни професионални аргументи, за да защитят своята теза. В предишния дайджест бях цитирал техен пост за Паметника на Съветската армия и за градинката около него, а сега ви предлагам тяхното становище за разрушения Мавзолей на Георги Димитров и за пространството зад него, което загуби от своята идентичност след този вандалски акт на политическо късогледство.

***

Преди време бях представил една уникална книга – Алманах Северозапад. Тя е дело на много хора, които се опитват да съхранят и представят на всички българи характера, културата и особнячеството на хората от северозападния край и го правят с много любов и хумор. Представям ви още едно ревю на книгата от Георги Грънчаров в блога „Библиотеката“, както и негово интервю със съставителя на книгата, създател на сайта Резерват Северозапад, и главен идеолог на северозападното движение – Николай Фенерски. Ето какво казва той за хората от Северозапада:

В Северозапада хората са много диви, открити, нелицемерни, оцеляващи, свикнали повече с малко отколкото с много, притежават ужасно дебелашко чувство за хумор, този хумор в другите краища на България остава неразбран, той е запазената марка. Шегуваме се, че зад грубия хумор се крият чувствителни души. Кой знае.

***

Напоследък ми е много интересен блога на Сандо – блогуващия с пилци. Неговите полуистински, полуизмислени истории са много вълнуващи и разтърсващи. Усещам неговия гняв, породен от съдбата на героите, но чувствам, че всяка една от тях би могла да има и друг изход. Те провокират някакъв оптимизъм в мен и вярвам, че ще ви харесат и на вас, независимо от неочаквания край. Днес е ред на Плешивата мадона на несбъднатите съдби.

***

В рубриката, посветена на социалните медии ви предлагам две публикации: едната е на Димитър Цонев, който разказва за едно свое интервю по Радио Пловдив, посветено на Twitter, но в поста той цитира интересни факти за тази социална мрежа, за хората, които я ползват и ползите, които носи тя, което я прави изключително полезно четиво по темата.

Вторият пост е на Борис Луканов, който говори за структурата на уеб текста – как да бъде написан, така че да се харесва и на хората, и на търсачките. Правилото на обърнатата пирамида, което цитира авторът, разкрива начина, по който четат хората, поради което важи за всякакви публикации – журналистически, технически и ли блогърски. Много е полезно и силно го препоръчвам!

***

Най-красивите, най-мъдрите и въздействащи публикации оставям винаги за най-накрая. Искам дайджестът винаги да завършва позитивно, въпреки проблемите, конфликтите и трагедиите, които коментирам по-горе.

Попаднах на две интересни притчи, които искам да споделя с вас. Едната е публикувана от Огнян Младенов и озаглавена „Троен филтриращ ефект„. В нея се разказва за правилото на Сократ да филтрира негативната информацията, която получава от другите, за да не се поддава на клевети и злословия. Много полезен съвет, между другото. Добре би било всички да се възползваме от него.

Втората притча идва от Ошо и е публикувана от Диана Павлова. В нея се разказва за един младеж, когото всички са смятали за идиот, и за съвета, който е получил от един мъдрец, за да промени мнението на хората за себе си. Тази история много ме впечатли, защото аз самият често съм изпадал в ситуации, когато околните са ме смятали за глупак, и знам, че единствено неочакваното и странно поведение може да ги накара да почнат да гледат на теб с други очи.

***

Радислав Кондаков е публикувал една разтърсваща история за майчината любов от музея в Хирошима, която не бих могъл да преразкажа – трябва да я прочетете сами, а Блага Иванова ни поднася поредната доза мъдрости, посветени на вярата, църквата и лицемерието. Ето един цитат, който намирам за много точен:

На света има предостатъчно религии, че хората да се намразят един друг, и недостатъчно за да се обичат.

Нека всеки от нас открие онази, която ни носи любов!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Седмичен блог дайджест – 43

  1. radislav каза:

    Благодаря ти, Майк!

  2. Диана каза:

    И аз! Всичко, което прочетох, ми хареса.

  3. Pingback: Седмичен блог дайджест – 43 | Bulgarian Blog

  4. asktisho каза:

    Благодаря ти за специалното внимание, което отдели на пътеписа, Майк! Обещавам в най-скоро време да спретна една малка, но спретната и широко достъпна е-книжка за изживяването, наречено „Камино“.

  5. Сандо каза:

    И аз благодаря за положения труд, защото не е никак лесно хем да следиш, хем да резюмираш най-доброто в блог-пространството!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s