Настрадин ходжа решил да обиколи света, за да научи нови техники на медитация. Оседлал своето магаре и заминал за Индия, Китай и Монголия. Срещнал се много мъдри учители, но нищо ново не научил.

Веднъж чул за голям мъдрец, който живеел в Непал. Поел натам, но докато изкачвал планината, за да се срещне с него, магарето му умряло от изтощение. Настрадин го погребал близо до пътя и тъжно заплакал. По едно време край него минал човек, и му казал:

– Ти сигурно си дошъл насам, за да откриеш някой светец. Това сигурно е неговия гроб и ти оплакваш смъртта му.

– Не – отвърнал Настрадин. – Тук съм погребал магарето си, което умря от изтощение.

– Не ти вярвам – казал пътникът. – Никой не плаче за умряло магаре. Тук сигурно се е случило чудо и ти искаш да го запазиш само за себе си.

Колкото и да обяснявал Настрадин, нямало полза. Човекът отишъл в съседното село и разказал историята за великия мъдрец, който можел да излекува онези, които отидат да се поклонят на гроба му и не след дълго започнали да идват поклонници от всички страни.

Постепенно мълвата за открития гроб на Светеца на Тихата скръб се разпространила из цял Непал. Скоро цели тълпи от хора започнали да прииждат към това място. Веднъж дошъл един богаташ, който повярвал, че молитвите му били чути, и построил внушителен паметник там, където Настрадин бил погребал своя „светец“.

Като гледал всичко това, Настрадин решил да остави нещата така. Но научил веднъж завинаги, че ако някой иска да вярва в нещо, пък било то и лъжа, никой не може да го убеди в обратното.

Източник: Блогът на Паулу Коелю

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.