Блясъкът на славата или какво е да си известен блогър

Известен блогър

Жюстин Томс е един от доайените на българското блогърство. Тя е един от първите хора, които задвижиха българското онлайн общество и продължава да пише активно в блога си и до днес, за което й се прекланям.

Тя публикува интересен пост за това кои са известните български блогъри, в който не дава пряк отговор на този въпрос, а постава критериите, по които да разпознаваме тези субекти.

Аз пък искам да споделя какво значение има това за мен.

Някога, през 2007 г., когато започнах да пиша в своите блогове, с трепет бих се надявал да ме включат в подобен списък на най-известните блогъри. Детската ми мечта беше да стана актьор и може би цял живот съм търсил някаква форма на известност. Имам обаче един приятел, с когото имаме и делови взаимоотношения, и той много често обича да охлажда моя ентусиазъм с тежка (и често незаслужена) критика. И въпреки че ми става много неприятно от неговите думи, често благодарение на тях осъзнавам болезнената реалност.

Та точно във времената, когато обичах много да пиша и споделям с публиката своите мисли и идеи, когато успях да вляза в Топ 20 на класацията TopBlogLog, която беше доста авторитетна навремето (а може би и сега), той обичаше да казва:

Това, че си известен блогър и си популярен във Фейсбук нищо не значи.

Обидно звучи. Но се оказа вярно.

Блогърската слава се оказа много преходно нещо. Да, гъделичка егото, но нищо полезно не носи.

Блогърска слава

Веднъж ме срещна един читател на стадиона в Каварна след един рок концерт. Чувам зад гърба си вик: „Майк! Майк Рам!“ Обръщам се и виждам непознат човек. После той ми сподели, че ми е бил верен читател и виртуален приятел. Почувствах се като звезда.

Друг път една позната ми разказва как нейна приятелка ме е видяла на улицата и много се развълнувала, защото също била моя читателка, но не посмяла да ме заговори, защото счела, че ще бъде крайно невъзпитано да спре на улицата и да заговори толкова известен човек. Тогава пък ми стана много неловко. Та аз съм най-обикновен човек, защо някои ме имат за толкова голяма звезда, че не искат да ме заговарят?

Последната случка беше от дъщеря ми Лина. Неин съученик видял в нейния Фейсбук профил моето име и я попитал: „О, ти познаваш Майк Рам?“ А тя отговорила: „Да, той ми е баща.“

Независимо от тези истории, истината е, че в живота на хората има много по-важни неща от това да четат блогове. Има милиони българи, които никога не са влизали в Интернет, не знаят какво е Фейсбук и никога не са чели блогове. А и от тези, които са чели, 90% ще ви кажат, че това, което сте написали, са пълни глупости.

Моят приятел се оказа прав. Интернет славата е преходна и човек не бива да разчита на нея. На времето вярвах, че ако успея да стана достатъчно известен и авторитетен с това, което пиша в блоговете си, това ще помогне и за продажбите на моите услуги и обучения. Лъгал съм се. Малцината, които харесваха и оценяваха положително това, което пишех, ме приемаха за равен и никога не биха дали пари, за да научат нещо повече от мен. Другите или не бяха съгласни с моите виждания, или изобщо не бяха чували за тях, така че бизнес ефектът беше много слаб.

Блогване

Днес името Майк Рам не значи нищо. Вместо да отваря врати, както очаквах, то обърква хората постоянно. Всяка седмица ми се обаждат кандидат-клиенти за обучения, които ме питат дали на курса ще има осигурен превод и на какъв точно език ще говори този чуждестранен лектор. Налага се постоянно да обяснявам, че лекторът е българин и че обучението ще се провежда на български език. Опасявам се, че така съм загубил доста клиенти, които даже не са си направили труда да попитат, а директно са решили, че преподавателят е чужденец и поради това няма смисъл да ходят на неговите обучения.

Преди години един от известните днес блогъри ме обиди жестоко в коментар под моя публикация. Егото ми беше твърде високо и аз реших, че няма смисъл повече да пиша, щом ще получавам такива коментари. Така спрях да пиша активно за три години. Днес осъзнавам, че това е била глупава реакция от моя страна, но вече загубих тренинг, загубих и мотивация. Опитвам се да ги възстановя, мислейки, че това, което правя, е преди всичко за себе си – за да осмисля и подредя идеите си и да получа някаква обратна връзка. Славата и известността вече нямат значение за мен. Каквото и да напиша, винаги ще има милиони, които няма да го прочетат и такива, които няма да ги развълнува.

Дали ще имам много читатели, последователи, фенове и приятели – това не е важно. Количеството не означава качество. Моята цел днес е да намеря съмишленици, с които да обсъждаме, да споделяме, да коментираме заедно. Може и да са малко. Важното е да са качествени.

Днес вече мога да трия коментари, да блокирам тролове и да разприятелявам хора, които не знаят какво е приятелство. Не страдам от това, че някой не е харесал написаното от мен и е решил да ме поправя. Просто го игнорирам и продължавам напред. Животът е твърде кратък, за да страдаме от негативното мнение на другите.

Аз започвам да пиша отново. Ще пиша по-често и ще пиша за онова, което лично мен ме вълнува. Ако успея да привлека читатели, ще бъда щастлив. Ако не – няма да страдам. Всеки е свободен да си избира средата, приятелите и блоговете.

Бъдете свободни!

Jon Bon Jovi – Blaze Of Glory


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Блясъкът на славата или какво е да си известен блогър

  1. Dessy Dimanova каза:

    „Каквото и да напиша, винаги ще има милиони, които няма да го прочетат и такива, които няма да ги развълнува.“

    То и Шекспир не е бил четен от милиони, и Омир милиони хора няма да развълнува, но какво от това?

    Аз си те чета с удоволствие! И обучение ще посетя някой ден 🙂

  2. Прекрасна блогъркса изповед! 🙂

  3. Майк Рам каза:

    Тук трябва да има един голям бутон „Like“ – за първи път ми се случва да ме споменават покрай Шекспир и Омир. Ще черпя! 🙂

  4. Петя Стоянова каза:

    Колко хубаво! Споделянето е нужно на човек, така както храната и водата, а интернет е един прекрасен инструмент за това. Важното е само да помним, че е инструмент и да не му позволяваме да ни стане господар!
    С удоволствие ще продължа да чета!
    И нещо повече – вдъхнових се за собствен блог! Благодаря!!! 🙂

  5. Майк Рам каза:

    Петя, много се радвам, че сте се вдъхновили! Пишете! Пожелавам ви успех!

  6. silvaforestcom каза:

    Майк, винаги съм обичала и уважавала откровението ти. Пожелавам ти трайно вдъхновение, упоритост в писането и дебелокожие. 😉 Чета те с удоволствие!

  7. Илонка Пенчева каза:

    Чета и харесвам 😉 Успех!

  8. Анка каза:

    Би било прекрасно, ако имаш куража да застанеш зад истинското си име! Всъщност, как се казваш?:)
    п.п Не се заяждам, чета те от години с убеждението,ч е това е псевдоним.

  9. Майк Рам каза:

    Анка, тук изобщо не става въпрос за кураж! Рожденото ми име е Михаил Михайлов. Използвам псевдонима Майк Рам, за да бъда разпознаваем в Интернет пространството. Винаги съм работил с хора със същото име и фамилия като моите и поради това винаги са ме бъркали с други. Като Майк Рам съм единствен 🙂

  10. Цвета каза:

    Чудесно,поздравления! Това й е хубавото на искреността–не оставя никой безразличен.
    Изповедта си е твоя,но повлиява и на други да се самоопределят.

  11. vmihalev каза:

    Здравей Майк,
    Когато преди години затворих вратите на блога си, ти и няколко други приятели от блогосферата се опитвахте да разберете мотива за „странното“ми решение.
    Изключително приятно ми беше да чета поста ти, защото виждам, че катарзиса, през който си преминал е отговора, който бих ти дал и аз.
    С най-искрени пожелания за теб и блога ти.
    Валентин Михалев

  12. Майк Рам каза:

    Благодаря за добрите думи!

  13. adnanrasim91 каза:

    Четох, четох… писах, коментар и накрая се изтри защото не съм бил регистриран в уорда. Моля те да детективираш тази опция.

  14. Майк Рам каза:

    Няма никакви забрани и ограничения за коментиране. Всеки може да коментира. Вероятно проблемът е бил друг.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s