The Long Way Home – магията на Royal Hunt

Andre Andersen & Mike Ramm

Аз наистина съм щастлив човек. Какво друго мога да кажа, след като в рамките на един месец успях да посетя концертите на двете си най-любими групи – Kamelot и Royal Hunt – при това в София!

След един такъв емоционален шок, винаги ми трябват няколко дни да „изтрезнея“, за да мога да напиша репортаж за събитието. А концертът на Royal Hunt миналата неделя беше такъв душевен оргазъм, че всички епитети, които бих могъл да изредя, са безсилни да опишат красотата, величието, магията и удоволствието от тяхната музика. В малката зала на Парти център 4-ти километър бяхме само истински отдадени фенове и усещането не беше като на концерт, а като на купон с приятели. Всички пяхме и куфяхме с такъв кеф, че накрая прегръдките, снимките и автографите бяха естествен завършек на една среща между приятели, които се разделят само за малко и си обещават да се срещнат отново. (На снимката по-горе сме Андрей Андерсен и аз.)

Трудно ми е да пиша за нещо, което толкова дълбоко е влязло в душата ми. Адреналинът в кръвта ми все още не може да спадне и от три дни не спирам да слушам тяхната музика. Все пак, ще се опитам да споделя чувствата и преживяванията си, защото не мога повече да издържам без да се похваля. 🙂

Трябва да си призная, че малко бях позабравил да се интересувам какво става по световните музикални сцени и някак си бях пропуснал новината за смяната на певеца в Роyal Hunt и за издаването на новия им албум. За щастие успях да си го сваля точно ден преди концерта от родните торент тракери и набързо го прослушах три пъти. 🙂

Mark Boals & Andre Andersen

Първото ми впечатление беше малко противоречиво – Mark Boals го познавам от много години като певец и винаги съм го свързвал с по-тежка музика. Той е някак си по-праволинеен хеви метъл певец и за разлика от Jeff Scott Soto – неговия предшественик в групата на Yngwie Malmsteen, който е значително по-широко скроен в стилово отношение, – Марк ми се стори малко не на мястото си в една вглъбена, интелектуална и възвишена група като Royal Hunt.

Обаче се оказа, че съм сбъркал.

Марк не само показа, че е станал пълноправен член на групата, но и демонстрира фантастичните си гласови възможности, забавлявайки ни повече от два часа без гласа му да трепне даже за миг. Слушам рок музика от много години и знам колко е трудно за един певец да пее на концерт така, както го прави в студиото, още повече ако е тръгнал на турне и това упражнение трябва да го прави почти всяка вечер. Сигурно се броят на пръсти хората, които имат толкова силен и добре школуван глас. Mark Boals определено е един от тях! (На снимката по-горе: Марк и Андрей раздават автографи на феновете.)

Per, Eric, Hermiona, Marcus

Всички членове на групата доказаха, че не само са големи професионалисти, а и са истински влюбени в това, което правят и напълно отдадени на своята публика. Разбира се, и ние им отвърнахме със същото. Китаристът Marcus Jidell и басистът Per Schelander, въпреки че са относително нови в групата, успешно продължават традицията на перфектния звук и хармония в музиката на групата, а на сцената са истински шоумени и спечелиха сърцата на публиката. На снимката по-горе са: Пер, Ерик (гаджето на дъщеря ми), самата тя (дъщеря ми Хермиона) и Маркус. На долната снимка сме Маркус и аз.

Marcus Jidell & Mike Ramm

Maria McTurk – певицата, която изпя бек вокалите във всички албуми на групата – беше цветето на концерта. Един истински ангел на сцената. Онази капка красота – и като пеене, и като визия – която прави музиката на Royal Hunt вълшебна. За тези думи си спечелих целувка и снимка за спомен – снимката по-долу – но в тях няма и грам неискреност. Нейният глас отдавна се е превърнал в отличителна марка на групата и въпреки, че не я обявяват за официален член, ролята на Мария за звученето на Royal Hunt е безспорна – затова и феновете я обичат.

Maria McTurk & Mike Ramm

След концерта групата излезе отвън на среща с феновете. Всички желаещи получиха автографи и снимки със своите любимци – нещо, за което отдавна мечтаех, и което досега не съм виждал почти никъде. Отблизо музикантите показаха, че са най-обикновени хора (макар и много талантливи) и ценят своята публика, колкото и малка да е тя. Концертът беше празник за всички и усмивките бяха по лицата както на музикантите, така и на техните почитатели.

Andre Andersen

Андрей не се умори да позира дори за такива нахални фенове, като мен, които си забравят фото апаратите и снимат в тъмното с GSM. Последната снимка е отново с мен и дъщеря ми Хермиона.

Mike, Andre & Hermiona

Не знам защо нямаше почти никаква реклама за този концерт. Не знам какво са спечелили организаторите от Рива саунд, нито пък музикантите от Royal Hunt от публика, която едва ли наброяваше повече от 300 души. Знам само, че концертът беше фантастичен, а организацията – перфектна. Надявам се, че тази великолепна група ще дойде отново някой ден и тогава ще имат още повече фенове.

На сайта на Рива саунд има също хубаво ревю на концерта. Между другото, швейцарската група GoDiva, която подгряваше за Royal Hunt, беше много добра – праволинеен, но много стегнат и мелодичен хеви метъл. Заслужава си да се чуе!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to The Long Way Home – магията на Royal Hunt

  1. Искренно ти завиждам.

  2. Хермс каза:

    Йей, вече официално мога да си се представям с ника тук. Якооо 🙂
    Long live Royal Hunt.
    На никой, ама на никой друг концерт не съм дивяла повече. Боляха ме врат, кръст, крака, всичко. И цял ден хриптях след това. Но за сметка на това си имам перце :)))

  3. haz каза:

    Чудесни бяха наистина:)

  4. Атлантис каза:

    И за мен този концерт беше сбъдната мечта, че и повече! Когато имам нужда от магия си спомням тези фантастични мигове истински Живот , защото на този концерт имаше Музика, Магия и Живот. На доста концерти съм ходила, но такова Чудо не бях преживявала!

    Кога идват пак? Или да ходим да си ги вземем?

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s