Мисловен миш-маш: освобождаване от стреса, Ленин и умението да кажеш „не“

Ленин

След тежкия (но успешен) курс по управление на проекти, който проведох вчера, днес ми е ден на релаксация и пълно изпразване на мозъка от умствена дейност. Чета изоставени блог-постове от рийдъра и ми идват наум странни асоциации.

Днес попаднах на една статия в блога Slow Leadership, в който често намирам много интересни разсъждения върху живота и работата в корпоративна Америка и който ми служи за вдъхновение и източник на теми за размисъл, които често споделям в блога си Нова работа. Тази статия е началото на една серия от публикации, посветена на техники за освобождаване от стреса. Няма нужда да ви убеждавам колко гадно влияе стресът в работата на психическото и физическото ви здраве, нали? Това, което привлече вниманието ми тук, беше съветът да се научим да казваме „не“.

Тъй като се занимавам с управление на проекти, този съвет съм го срещал много често в професионалната литература, обосноваван с факта, че колкото повече задачи (или молби) ни възлагат колеги, шефове или клиенти, толкова по-малък е шансът да завършим успешно един проект.

Тук погледът е малко по-различен. Колкото повече се товарим с работа поради това, че не можем да отказваме, толкова повече стрес изпитваме и толкова повече съсипваме здравето си и личния си живот.

Разбира се, никой не иска да бъде „гадняра“ на офиса – човекът, когото не можеш да помоли за услуга, затова резонно възниква въпросът: „Как да се научим да отказваме, без да обидим човека, който ни моли?“

Съветите, които ни предлага авторката са прости:

  • Винаги бъдете любезни, но категорични. Човекът, който се е обърнал с молба към вас, трябва да знае, че му съчувствате, но вашите задачи са с по-висок приоритет, а личното ви време е неприкосновено. Ако този човек е вашият шеф – накарайте го да приоритизира задачите ви наново, за да можете да изпълните неговата заявка.
  • Вашият отказ може да бъде смекчен, ако се опитате да предложите алтернатива. Отговор „Аз нямам възможност, но мисля, че Пешо би свършил добра работа“ би бил добър подход в случая, според авторката. Въпреки, че отказвате, важно е да бъдете вежливи.

Както казах още в началото, днес ми е ден за простотии и още като прочетох тези съвети, веднага се сетих за вица за вежливия лос 🙂

Питате се: Къде е Ленин в цялата тази история? Ами от за него има подобен виц, който ще ви разкажа за десерт:

Ленин живеел в кооперация с вътрешен двор. Една сутрин отишъл в банята да се бръсне, а във вътрешния двор едни дечица играели футбол. Прозорецът на банята му гледал към двора и Ленин даже го бил отворил, за да се наслади чистия (по онова време) утринен въздух.

Не щеш ли, по едно време топката полетяла право към неговия прозорец, ударила го по ръката и той се порязал лошо. Децата го попитали:

– Чичко Ленин, ще ни върнеш ли топката?

А той отговорил:

– Не!

А очите му били едни такива топли и добри…

Ако ви харесва моя блог, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави, Простотии, Смешки и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to Мисловен миш-маш: освобождаване от стреса, Ленин и умението да кажеш „не“

  1. pierrot каза:

    Може би ако се казва не по такъв начин, че да стимулираш искащият помощ сам да го свърши, би имало най-добър резултат. Разбира се, когато е възможно.
    По едно време бях станал нещо подобно на работа – доста хора ме търсиха за доста работи. Лошото е, че като започнеш да отказваш виждаш, че за някой хора ти си човека с услугата…Или е по-добре всъщност?
    Опитвам се – когато е възможно, да обясня как се решава даден казус и да стимулирам човека отсреща да го прави сам. Така хем си спестявам мое време, хем човека вече има едно умение бонус 🙂 И май е по-доволен …

  2. Добрият стар Бисмарк е казал следното: „Който иска да постигне много, не постига нищо!“

    Във всяка по- сероизна книга по маркетинг ще откриете препоръката за „фокуса“, т. е. препоръчва се да се фокусирате върху една задача, ако искате да успеете.

    Така че отказите са си направо задължителни. След време всички ще вдигнат ръце от вас и изобщо няма да ви молят за услуги. Говоря от личен опит.

  3. Amelia Ekhart каза:

    Майк, разсмя ме много : )

  4. Майк Рам каза:

    Amelia, надявам се, че е било с вица. Другата тема има доста сериозен смисъл, въпреки че съм я представил малко на майтап 🙂

  5. Amelia Ekhart каза:

    С вица, разбира се. Другата тема наистина е сериозна.

    Ефикасен вариант за решение на ситуацията: казваш с усмивка „Нямам възможност“ и толкова. Пари назаем, да се натовариш като магаре с неща, които по принцип трябва да свърши друг, да правиш неща, за които на други им се плаща… „Много бих искал да помогна, но наистина нямам възможност“.

    : )

  6. Още по- добра фраза: „Имам огромното желание да ти помогна, но за жалост нямам никаква възможност да го сторя.“

  7. Цветана каза:

    Правилният подход е..че всъщност няма правилен подход. 🙂 Всичко се пречупва през индивидуалността на човека, на когото трябва да се каже „не“. А за последното не съм чувала да има по-разширен вариант на обучение тип „Управление на времето“. 🙂 Всичко си идва с опита и ученето от грешките или от някаква вътрешна интуиция. В доста от случаите успешното казване на „не“ първо минава през дългите сресиращи работни дни, в които човек се е опитвал да се прави на шесторъкия Шива… 🙂

  8. GrooveRider каза:

    Здрваейте! 😉 Струва ми се доста интересна тема, не просто защото е актуална а и защото отключва много интересни въпрси за подобно трудово поведение преди да се отреагира в една подобна трудова ситуация. Подобен въпрос би бил: Към привидно по-компетентния или към привдно по-отзивчивия колега се обръща колегата за помощ? Дали е важно за колегите ни точно ние да им помогнем в конкретната ситуация или просто им е нужна конкретна помощ? По-емпатично или по-апатично би било правилно да откликваме на подобни молби и ако зависи от позицията на молещия ( а то зависи и би могло да бъде „изискващия“ ) как да градим впечатлението за нас чрез нашите реакции, с цел да не нарушаваме общата ефективност и да бъдем минимално конфликтни и затрудняващи? Готино поле за размисъл! Тенк Ю! ( вица за Ленин – жесток!!! :))) )

  9. Майк Рам каза:

    GrooveRider, това е идеята – да предложа храна за размисъл. Пък покрай това и един свеж виц 🙂

  10. dil okullari каза:

    do you know any information about this subject in other languages?

  11. Майк Рам каза:

    I don’t know what exactly you have in mind – there are a lot of topics in this post. But all I have as information is shown as links.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s