С голяма изненада за самия себе си и при това съвсем случайно открих, че днес се навършва точно една година от стартирането на този блог. За щастие, блогърската мания, която ме обхвана миналата година, все още не ме е пуснала, удоволствието от общуването (макар и виртуално) с моите читатели е все така пълно и искрено вярвам, че скоро няма да зарежа тази си дейност.
Идеята на блога беше да бъде наистина личен и да има предимно информация и коментари за любимите ми филми, книги и музика. Оказа се, че в един момент станах авторитетен източник на мъдри мисли, критика към недостатъците на българските банки и специалист по порно филми 🙂
Неведоми са пътищата Гуглеви! 🙂
За тази изминала година блогът ми е бил посетен близо 50 000 пъти (за жалост малко не ми достигна, за да се похваля с някакъв кръгъл резултат и по този параграф – точната бройка към момента е 49 190). Нищо работа – някои колеги правят два пъти по толкова само за месец, но пък за мен е нещо ценно.
Дойдох в интернет пространството от нищото, а сега някои хора ме наричат „авторитетен представител на общественото мнение у нас“ и заемам престижното 9-то място в класацията TopBlogLog. През изминалата година съм написал точно 144 поста, което не е кой знае какво постижение като количество, но пък се надявам да са ви били интересни.
Най-популярните публикации през годината бяха историите с издънките на Първа Инвестиционна Банка и Банка ДСК, мъдростите, които научих от Александър Божков и Паулу Коелю, верижната игра за 7-те албума на необитаем остров, както и някои репортажи от важни рок концерти, които посетих през годината.
Ако сте пропуснали някога, сега е моментът да прочетете:
- 8 неща, които не знаете за мен
- 200 неща, които трябва да направиш в живота си
- Какъв искам да стана?
- Не правете като мен,
за да научите нещо повече за мен. А също така бих ви препоръчал и:
- Имате ли врагове?
- Да живеят религиозните мракобесници!
- 13 вдъхновяващи цитата
- Какво печелим, когато губим?
- Да избягаш от стадото.
Добре забравени постове, но мисля, че си струват. За десерт – една мъдра мисъл от актьора Ving Rhames и едно весело обяснение в любов от дъщеря ми.
Благодаря на всички, които посещават този блог и го четат! Смятам всички вас за свои приятели и съм щастлив, че моите писания ви харесват и ви вълнуват. Дай, Боже да сме заедно още много години!
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
Честита една годинка!
Няма да се разтягам в коментара, просто наистина ще ти пожелая – напред и само в същия дух!
Всичко добро от мен!
тцтцтц, че ти си бил по-млад от мене бе 🙂
чнг и ти пожелавам да си по-редовен в постването 🙂
Че аз съм си редовен! Вярно, че пиша малко по-нарядко от преди, но гледам да не пропускам да пиша поне по два пъти седмично.
Благодаря и на двамата за пожеланията!
Честито и от мен! 😀 😀
И най-сърдечни пожелания за успешен път напред! Постигни целите си, постави си още по-високи и тях ги постигни!
Поздравления Майк!
Пожелавам ти да пишеш все така интересно и авторитетно 🙂 И да кажеш за съветите към кандидат-зетьовете как се приемат да знаем…
Поздрави!
Long live „Тhe Man on the Silver „Мountain“!
Много вдъхновение претворено в писания тук и да пребъде този блог вовеки 🙂
Амин! 🙂
аааа и „Алилуя братя!“ 🙂
Ееей честито! Сякаш беше вчера? Хубавите емоции летят така бързо.
Действай и успех!
Честито! Пожелавам ви светло бъдеще, но за целта трябва да държите високо знамето на парламентарната демокрация и плурализма!
Да илядиш, както викате по шопско 🙂 Жив и здрав и все така “авторитетен представител на общественото мнение у нас” 😀
Аз пък за разнообразие ще пожелая нещо странно: пожелавам след твоя публикация хората да се чудят какво да коментират, коментарите, които все пак се появят, да не те бият по авторитетност, а моите да си останат дефицитни поне през жегавото време. СЪщо така ти пожелавам на другия рожден ден още да имаш блог и съвсем да няма какво да ти пожелавам. Дерзай, или както е модерно сега, бъди!
ПП: за теб може и сега да е хладна вечер, но съм по средата на две партиди курабийки и една фурна топли сандвичи. НЕ търси логика в думите ми. Радвай им се на жълтите плитки 😉
Ехей, Майк Рам, ти си пораснал!
Да ти е жив и здрав блога, и ти самият, и все така да ни радваш, понякога предизвикваш 🙂
И да не ти омръзне да пишеш, дано – още много години!