Музикалните събития в България тази година сякаш нямат край. Вече започвам да се притеснявам, че всички концерти, които искам да посетя, просто ще ме довършат финансово. Но може ли човек да пропусне случая да види на живо музиканти, за които само си е мечтал години наред?

Концертът на Kansas на 23.06.2008 в НДК беше поредният музикален празник – едно събитие, чакано с десетилетия от верните фенове на групата. През годините групата премина през множество перипетии и драми – смени в състава, големи комерсиални успехи и провали, залитане в крайна симфоничност и крайно метъл звучене – в постоянно търсене на музикалната си идентичност. Въпреки това, успя да създаде и запази огромна маса от верни и надъхани фенове.

Концертът в София бе още едно доказателство, че въпреки стиловите експерименти и търсения, пред нас излезе една група от перфектни професионалисти – кой с побелели коси, кой с липсващи такива, но все още невероятно талантливи. Kansas са може би единствената рок група, която изглеждаше и стоеше добре в НДК. Концертът беше подчертано симфоничен и публиката кротко се наслаждаваше на удоволствието да слуша музиката, избухвайки в неудържими аплодисменти между изпълненията. Едва в края на концерта атмосферата леко се нагорещи с класическите хитове „Fight Fire with Fire“ и „Carry On My Wayward Son“, когато вече започнахме истински да куфеем.

Впечатлението е несравнимо с това от други концерти. Тук нямаше заигравка с публиката, викане и разпяване. Усещането беше по-скоро за някаква странна комбинация от джем сешън, рок и симфоничен концерт. Музиката на Kansas не е лесна за възприемане, но пък те имаха пред себе си истински ценители. Мисля, че никой не остана разочарован. Е, ако можеше още малко да посвирят… 🙂

Интересен за мен беше факта, че групата се представяше повече като хомогенен състав, отколкото като класическа рок-група с изявен фронтмен – вокалист. Ако въобще някой може да бъде наречен фронтмен в тази група, то това безспорно е цигуларят David Ragsdale. Той беше човекът, който даже и без думи, имаше най-активно взаимодействие с публиката и беше най-силно аплодиран.

Прави впечатление и това, че вокалните партии в по-новите композиции бяха разделени между басиста Billy Greer и „официалния“ вокалист Steve Walsh. Сякаш Уолш повече искаше да бъде възприеман като клавирист, отколкото като певец. Странно решение, при положение, че точно неговият глас е една от емблемите на групата. Разбира се, той си изпя всички стари хитове, които някак си ми се видяха малко. Съжалявам единствено за това, че в програмата не бяха включени песни като „The Wall“, „Play the Game Tonight“ и „One Man, One Heart“, с които удоволствието щеше да бъде абсолютно. Въпреки това, зрителите останаха доволни и си тръгнаха с усещането за една естетическа и емоционална наслада.

Всички групи, които идват за пръв път в България, казват, че са много впечатлени от посрещането и признават, че са направили голям пропуск, като не са посещавали нашата страна досега. И всички дават тържествено обещание, че ще поправят тази грешка като включат България в редовните си турнета оттук нататък. Това може и да просто форма на любезност, още повече, че някои музиканти са толкова възрастни, че не е ясно дали ще могат да правят още турнета, но все пак, надеждата е една красива илюзия и си струва да повярваме на техните думи и да заживеем в очакване на поредното им гостуване.

Канзас не направиха изключение и също обявиха голямото си желание да дойдат отново. Остава единствено да им повярваме и да се надяваме, че ще има и следващо идване и че и тогава ще изнесат такова блестящо шоу.

За тези, които не успяха да дойдат – една малка компенсация с няколко видео клипа на групата. Не е като концерт на живо, но все пак е сърдечен поздрав от мен 🙂

Dust in the Wind (видео с Robby Steinhart):

Dust in the Wind (съвременно концертно изпълнение с David Ragsdale):

Carry On Wayward Son (Steve Walsh с мустаци! 🙂 ):

Carry On Wayward Son (съвременно изпълнение):

Play the Game Tonight (концерт с John Elephante):

On the Other Side:

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.