Страстите и бесовете на Ангел Грънчаров – част 1

Този пост започнах да го пиша преди няколко дни, но днес явно му е дошло времето да излезе на бял свят. Какъв е поводът? Поводът е, че г-н Ангел Грънчаров преди малко повече от месец ми изпрати копие от своята книга „Страстите и бесовете български“, вкарвайки ме в една група с „авторитетните представители на българските медии и на общественото мнение у нас“ и наричайки ме „влиятелна личност“.

След такъв подарък и такива хвалебствени слова, най-малкото, което може да направи човек – поне блогър като мене – е да напише една кратка (желателно хвалебствена) рецензия за книгата. За разлика от братята американци, за които писах вчера, аз чета много книги, даже имам лошия навик да започвам по няколко наведнъж и ги чета паралелно, според настроението и вдъхновението, което ме е обзело. В момента, в който получих „Страстите и бесовете“ вече имах точно пет започнати книги и реших, че няма да мога да понеса и шеста, а познавайки силно емоционалния стил на писане на г-н Грънчаров (изпълнен с остра ненавист към „комунистите“ – термин, който той използва за всички лоши хора), реших че ми е нужно специално време и настроение за тази книга.

За съжаление, неговото търпение се изчерпа много бързо и той реши, че блогърите, на които е изпратил своята книга, са жалки, страхливи и недостойни хора, мотивирани единствено от собственото си его и напълно незаинтересувани от важните обществени въпроси, които той поставя там. Е, господин Грънчаров, не храня надежди да променя Вашето мнение за мен – знам, че не таим взаимен респект един към друг, но поне на своите читатели искам да покажа, че не съм чак такъв темерут, какъвто се опитвате да ме изтипосате във Вашата статия.

Наистина смятам за свое морално задължение да споделя впечатлението си от книгата – все пак за първи път получавам такъв подарък от самия автор! Това, което ме възпираше, (освен, че все още не съм стигнал до края), е дилемата дали да напиша нещо хубаво или нещо искрено. Но, като човек, който рядко прави компромиси със съвестта си, ще цитирам думите на Аристотел: „Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа“ с надеждата, че г-н Грънчаров, като философ, ще приеме едно искрено мнение по-добре, отколкото една измислена реклама. А и най-вече не искам да изгубя вашето доверие, ако тръгна да ви лъжа.

Книгата започва с много интересни разсъждения за „българската мечта“ или по-точно за нейната липса, за отношението на българина към свободата и за твърде интересния факт, че на нас все някой ни я е давал, пък ние малко гнусливо и с недоверие я приемаме, както и за ужасната употреба на думата „робство“, когато става въпроса за времето, в което сме били под византийско или османско владичество. Аз самият съм върл противник на тази дума, защото тя категорично не отговаря на истината – българите никога не са били роби в класически смисъл на думата – и е израз на национален нихилизъм. Бях много впечатлен, че Ангел Грънчаров се вълнува от тези въпроси и това определено разпали моя интерес към книгата.

Една друга интересна тема, която авторът засяга по-нататък в книгата си, е странното отношение на българина към властта. Всички вярват, че властта е най-добрият начин за забогатяване, но това е само повод за завист и омраза към всички властимащи. Българинът смята държавата за нещо чуждо, дори за свой враг, и всеки случай, когато е успял да я прецака, е за него повод за неподправена гордост. Класическите литературни образи като Бай Ганьо и Андрешко са ярък пример за това. Авторът пък дава илюстрация за тази житейска философия с думите на един старшина от времето, когато е служил в казармата: „От човек да вземеш е лошо, но от държавата може“.

Само че тук г-н Грънчаров прави една грешка. Той вярва, че това отношение към държавата се е зародило в нашето съзнание по време на османското владичество и е достигнало своя апогей при комунистическата власт. Аз смятам, че ако се вгледаме малко по-назад в историята, ще видим, че негативното отношение на народа към неговите управници е било заложено още със самото създаване на българската държава. Тогавашните българи са създали държавния апарат и са завзели почти всички постове в него, а славяните, които уж са били равноправно интегрирани, са били обикновени данъкоплатци. Властта се е различавала от народа по много неща: различен народностен произход (дори са имали различни физиономии!), различна вяра, различен език. И така е продължило 200 години, докато княз Борис е направил първата стъпка към истинското обединение на нацията – приемането на единна религия. Доколко е било правилно – някои историци все още спорят по този въпрос. Това, което искам да кажа, е, че в този случай е твърде елементарно да обвиняваш комунистическите управници, които са властвали само 45 години, за формирането на едно национално качество, което очевидно се е зародило преди 13 века.

Следва продължение

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Книги и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Страстите и бесовете на Ангел Грънчаров – част 1

  1. Maya каза:

    Едно от нещата, което ни пречи да бъдем по-добри е липсата на уважение към времето на другия. Смятаме, че земята се върти около нас и всички са длъжни да ни обръщат внимание веднага или поне толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Ако това не стане – правим заключения, обобщения колко са „жалки, страхливи или недостойни“ другите, че не ни обръщат достатъчно внимание. Мислех да напиша този коментар и в блога на г-н Грънчаров, но реших да не му правя тази услуга. Наистина съжалявам, че за малко си помислих, че този човек заслужава да бъде уважаван, ако не за друго, то поне за интересния и нестандартен подход да рекламира книгата си и същевременно да покаже вниманието си към хората, на които е пратил книгата си. Той обаче побърза с поста си да възвърне предишното ми мнение за него.

  2. Pingback: Страстите и бесовете български at Smiling

  3. Public Image каза:

    В общи линии Грънчаров е една болна личност, с болното си съзнание. Не харесвам хора с крайни и натрапчиви позииции като неговата. Мисля , градската градина срещу Пощата в Пловдив е идеалното място за него… докато не го пребият пенсионерите, населяващи тукашният Хайд Парк.

  4. Апостол Апостолов каза:

    На мен лично „Размисли и страсти“ повече ми харесва. Защото понякога става голям уюн…

  5. Г-н Рам, познавам Ви като твърде коректен човек, та по тази причина се чудя къде прочетохте тия думи, именно думите

    „блогърите, на които е изпратил своята книга, са жалки, страхливи и недостойни хора, мотивирани единствено от собственото си его и напълно незаинтересувани от важните обществени въпроси, които той поставя там“.

    Та позволявам си да попитам: къде открихте тия думи в пасажа, касаещ историята с изпращането ма книгата ми до някои блогъри?

    Явно сте се подвели нещо, щото аз не ги откривам. Като доказателство публикувам и самия пасаж:

    Както и да е, ето ви още един пример, още по-фрапиращ в някакъв смисъл. Известно е, че издадох напоследък нова книга, която се казва СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Подзаглавието й е „Кратка психологическа история на съвременна България“. В един момент ми хрумна нещо крайно необичайно: Екстравагантна акция: ще подаря новата си книга на 100 известни блогъри, журналисти, политици, звезди и пр.. Исках книгата ми да стигне колкото се може по-бързо поне до известен контингент читатели, като, признавам си, много ме интересуваше тяхната реакция. Надявах се те да проявят блогородството да имат публична реакция, понеже все пак това е „културен продукт“, това е книга, а не е, да речем, сапун, паста за зъби или опаковка пържоли.

    Речено-сторено, изпратих книгите, не само на блогъри, но и на журналисти, също така и на някои политици. Някои от тях реагираха – Чудесен инструмент против безпаметството – един от тях дори направи нечуван жест: Чудесата на живота и на техниката – от днес ставам мобилен блогър!. Ала, както предполагате, мнозинството от блогърите получиха своя екземпляр от книгата и… познайте какво… ами замълчаха си хората, потънаха в най-дълбоко мълчание! От което – понеже съм човек, претендиращ да разбира нещо от българската душа – си правя извода, че книгата им е харесала; ако не им беше харесала, щяха непременно да го кажат, но щом мълчат, явно им е харесала. Ама къде у нас това благородство публично да изразиш оценката си, пък било то и на една книга?! У нас е прието да се мълчи в такива случаи, особено пък ако авторът ти не е твой личен приятел.

    Защо мълчат тия хора ли? Възможно е да мълчат за книгата по най-различни причини. Е, всеки е имал възможността, предполагам, да я задържи в ръцете си и да я разлисти. Могъл е и тук-там да се зачете. Възможно някой дори да я е прочел. Възможно е някои да са така заети, че да не са имали време да идат да си я вземат от пощата, знам ли? Мълчат, все едно че не са получили книгата. Е, имаше и такива, които учтиво ми върнаха назад жеста, нямало нужда, нямали време да четат книги, както и да е. Но тия, които приеха, нормалната човешка реакция е, чини ми се, да кажат нещо за книгата, да кажат поне че са я получили, да напишат нещичко поне за корицата ако не за друго, а не да мълчат: да се мълчи е ненормална и неестествена човешка реакция в такъв случай.

    Аз мислех тук да дам списъка на хората, на които съм изпратил книгата си като подарък. Но ще го спестя – впрочем, да го спестя ли? Е, какво пък толкова, нека да излезе, няма лошо, никого не обвинявам конкретно за нищо, просто се чудя как е възможна такава единодушна колективна реакция. Интересува ме на какво се дължи. И понеже съм изследовател на човешката душа, ето, решавам, ще дам този списък. Та изпратих книгата си на блогърите: Еленко Еленков, Димитър Аврамов, Симион Патеев, Лъчезар Ангелов, Даниела Горчева, Светла Костадинова, Йовко Ламбрев, Майк Рам, Жюстин Томс, Константин Павлов, Петър Стойков, Велян Стайков, Борислав Цеков, Мишел Бозгунов, Радан Кънев, Минчо Спасов, Богомил Шопов, Тодор Христов… ами това са, възможно е да съм пропуснал някой, моля да не ми се сърди…

    Та Ви моля да не ми приписвате неща, които не съм казал, аз ако исках нещо да кажа, щях да го кажа, познавате ме, че не страдам от глупави скрупули и съм съвсем искрен човек!

  6. Защото ето, как без да искате сте подвели Maya да си развали мнението за мен, и то при положение, че изобщо не ме познава 🙂 Но дамите винаги са блестели с особено силна логичност 🙂

  7. Майк Рам каза:

    Г-н Грънчаров, текстът не съм го поставил в кавички, което означава, че не е цитат, а е моето тълкуване на Вашите думи. Нямаше нужда да цитирате почти целия си пост като коментар, за да търсим тези думи там. Естествено, че ги няма. Но ще Ви покажа какво ме наведе на този извод. Между другото, в цитата, който сте приложил, липсват някои важни текстове.

    Ето някои Ваши думи, които илюстрират доста ясно Вашето отношение към българските блогъри, в което трудно може да се открие дори и частица уважение:

    „в блоговете всичко се свежда само до суетното изявяване на някакво претенциозно его“

    „в блогосферата у нас по добър български обичай са се оформили на приятелска основа няколко влиятелни клана, които са окупирали цялото пространство, като около всеки клан съществува една възторжена свита от подлизурковци

    „отвсякъде вее леденото мълчание на предвзетата куха грандомания

    „никой от призованите не реагира, напротив, замълчаха си най-грубо (нали знаете как казва народът в такива случаи: „замълча като… н… н“!)“

    „Аз, разбира се, намирам това мълчание за ненормално, оценявам го като патология, за мен то е крайно неестествено: така не може да реагира здравата, стойностна личност, така е подло да се реагира, така реагират само най-мизерните и презрени малодушници.“

    „Надявах се те да проявят благородството да имат публична реакция, понеже все пак това е „културен продукт“, това е книга, а не е, да речем, сапун, паста за зъби или опаковка пържоли.“

    „Ала, както предполагате, мнозинството от блогърите получиха своя екземпляр от книгата и… познайте какво… ами замълчаха си хората, потънаха в най-дълбоко мълчание!“

    „Ама къде у нас това благородство публично да изразиш оценката си, пък било то и на една книга?!“

    „да се мълчи е ненормална и неестествена човешка реакция в такъв случай“

    Аз не претендирам да съм благородник – аз съм прост селянин, но във Вашите оценки се виждат и доста по-груби епитети. Мисля, че няма нужда да питате откъде съм разбрал за нивото на Вашето възпитание. Вашите думи казват всичко.

    Странно е как един човек може да твърди, че се бори за извисяване на човешкия дух, да напише на някого, че го смята за авторитет и след това да го нарече „подлизурко“, „мизерник“ и „малодушник“. Не се връзва, някак си…

  8. Рам, че жестоко ме мразиш, си личи от всяка написана от теб дума, това не ме учудва: ние с теб сме коренно различни личности; аз обаче не те мразя, просто ме дразниш. Сега си откъснал от контекста сума ти изречения, за да ме изкараш едва ли не ненормален, което хич, ама хич не е коректно; аз приведох целия откъс от статията, в който се говори за книгата, за изпращането на екземпляри на разни хора; ти обаче вземаш изречения, където се говори за друго, и по най-тъп начин се мъчиш да манипулираш хората, което говори за морала ти.

    Впрочем, драги ми рам, къде аз съм казал, че „всички лоши хора са… комунисти, и че всички комунисти са лоши хора“, което изказване гледам по-горе също ми пришиваш? Все пак имай предвид, че интелектуалното ми ниво е доста по-високо от твоето и такива простотии не могат да излязат от… моята клавиатура. Така че много те моля да не влагаш свои мисли в моите уста, въздържай се и от други такива нечестни похвати.

    Гледам че уж представяйки книгата ми, която ти изпратих просто за да видя реакцията ти – ти като изследователски тип си ми, не крия, доста интересен; и ти го знаеш това прекрасно – ти в същото време се ползваш от повода, та да си излееш някои емоции относно моята личност, която, знам прекрасно това, силно те дразни. Да ти дам обаче един съвет: въздържай се да се излагаш! Когато ти дойде някоя простотия в ума, въздържай се да я кажеш или напишеш, изчакай малко, помисли – все пак туй, дето ти е в главата, е аз използване, то не е само за пълнеж! Иначе ще продължиш да се оливаш както само ти го умееш!

    Бъди здрав и приятен уикенд! И мисли повечко, не е трудно, привиква се ако човек е упорит поне малко…

  9. Майк Рам каза:

    Опа, май си изпуснахме нервите, а? 🙂

  10. Ти ако се нервираш, аз се смея – на ума ти 🙂

  11. Майк, абе гледам, си и доста логичен между другото, ето, виж, примерно казваш:

    В момента, в който получих “Страстите и бесовете български” вече имах точно пет започнати книги и реших, че няма да мога да понеса и шеста, а познавайки силно емоционалния стил на писане на г-н Грънчаров (изпълнен с остра ненавист към “комунистите” – термин, който той използва за всички лоши хора), реших че ми е нужно специално време и настроение за тази книга .

    Както разбирам от подчертаните думи, още съвсем не си чел книгата, как при това положение започна и представяне да пишеш? И то в две или дори три части? Абе човече, първо я прочети когато имаш време, и тогава просто си кажи мнението и възприятието, що си седнал сега да съчинителстваш и да пишеш врели-некипели за книгата ми? Страшен си обаче, това пък как ти хрумна:

    …. познавайки силно емоционалния стил на писане на г-н Грънчаров (изпълнен с остра ненавист към “комунистите” – термин, който той използва за всички лоши хора)… .

    Невероятен си! Абе много нещо ме подценяваш за тия комунисти бре?! Искаш да ме изкараш за малоумен май, а? Лелее, ако все в този стил пишеш представянето, ще стане голямо шоу! Но давай както си решил, и бъди честен, разбира се, но все пак, що ми се чини, е добре да прочетеш първом книгата. Докъде стигна? До 14 страница ли? 🙂

    Хем не обичаш да четеш неща, написани от мен – за блога знам, сам си го казвал, не четеш, ама знаеш, че даже и не си струва да ме четеш, а пък книгата ти я пратих тъкмо с цел да разбера до какво състояние ще те доведе книга, написана от мен – хем си имаш преценка за моя стил на писане, как така, а?

    Междувпрочем, прекрасно заглавие си измислил за коментара си: „Страстите и бесовете на… Ангел Грънчаров“, абе, Рам, ти мен да не ме отъждествяваш с целокупний българский народ бе? Моите страсти и бесове значи съвпадат с тези на народа български! Недей така, голям комплимент е това, не биваше чак толкоз?!

  12. Призовавам отговорните фактори в ТВ СКАТ да дадат трибуна на г-н Грънчаров. След напускането на проф.Вучков там май се оформи голяма „интелектуална дупка“, която надявам се философът Грънчаров няма да има нищо против да запълни… 🙂

    P.S. В общи линии в българската блогосфера се случват все интересни неща… и има всякакви перковци… 🙂

  13. А бе, вие за една книга ще се изколите! Смели, страхливи, не знам кво си… В крайна сметка на този свят винаги става едно и също нещо: куражът те отвежда много далеч, но най- накрая той те погубва.

  14. гравитон каза:

    Не му се сърдете на Грънчаров! Той не е виновен! Болестите никой не си ги избира сам! Пък знам ли? Гледам тези дето, в годините на прехода най много и най силно крещяха анти, с най гадни досиета излезнаха?

  15. Dobrata каза:

    Аз прочетох книгата на Ангел Грънчаров и я харесах много. Ако на някого тя се струва крайна като оценки към българския народ, аз пък мисля, че има още неща, които могат да се прибавят. Не виждам смисъл да замазваме недостатъците и пороците си /тези, които са атрибут на обществото ни като цяло/, само и само да изглеждаме милички и добрички пред света. Не виждам и смисъл от така получилия се спор. Във всеки случай блогът на Ангел е един от малкото, в който мненията на автора се отличават с последователност и ясна гражданска позиция. Поздрави!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s