Настрадин ходжа

Дойде отново петък и аз съм си отново у дома след кратко пътуване. Навън вали – любимото ми време – аз съм в чудесно настроение – значи е време за поредната петъчна притча, с пожелание за приятни и спокойни почивни дни.

Тюрбанът на Настрадин

Настрадин се появил в двора на султана с великолепен тюрбан на главата, просейки милостиня за бедните.

– Идваш тук да просиш, а носиш толкова скъпо украшение на главата си. Колко пари си дал за този изключителен аксесоар? – попитал владетелят.

– Петстотин жълтици – отговорил мъдрият суфи.

Великият везир прошепнал на господаря си: „Лъже. Няма чалма, която да струва толкова много.“

Настрадин продължил:

– Аз не съм дошъл тук само да ви моля за пари. Дошъл съм да ти предложа сделка. Платих толкова много пари за този тюрбан, защото знаех, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици, които да раздам на бедните.

Султанът бил поласкан и платил на Настрадин исканата сума. Излизайки, мъдрият старец казал на министъра:

– Ти може да знаеш всичко за цените на чалмите, но аз знам докъде води суетата.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.