Петъчна притча. Как да изберем своя път?

Как да изберем своя път?

Един принц отишъл в Зен манастир и се срещнал с главния учител, за да стане негов ученик.

– Готов съм да се откажа от всичко – казал принцът на учителя. – Вземи ме за свой ученик!

– Как един човек избира своя път? – попитал учителят.

– Чрез саможертва – отговорил принцът. – Пътят, който изисква саможертва, е истинският път.

Учителят, разхождайки се из стаята се ударил в един рафт. Оттам паднала много ценна ваза. Принцът се хвърлил към нея, за да я хване. Паднал лошо и си счупил ръката, но успял да хване вазата и да я спаси от разбиване.

– Кое е по-важната саможертва: да видиш как вазата се разбива на парчета или да си счупиш ръката, за да я спасиш? – попитал учителят.

– Не знам – отговорил принцът.

– Тогава как ще можеш да прецениш какво и кога да жертваш? Истинският път се избира от силата на любовта, а не от страданието.

Източник: Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Мъдрости, Паулу Коелю и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

14 Responses to Петъчна притча. Как да изберем своя път?

  1. Диана каза:

    😀
    Харесва ми. Напълно е в унисон с моите разбирания.

  2. Ани каза:

    Притчата е много хубава.

    Само не знам кой и откъде я е преписал, но моля те, оправи това безумно нещо „преценя“, защото по-голяма глупост няма – глаголът е преценявам, съответно нормалната форма трябва да бъде „преценяваш“.

    Странното е, че все повече хора говорят и пишат така…

  3. Майк Рам каза:

    Ани, много обичам такива коментари, които в едно изречение съдържат критика, злоба и сарказъм едновременно – вервай ми 🙂

    Критиката я приемам (частично) – думата я смених. Колкото до твърдението ти, че това е безумие и е най-голямата глупост на света – благодаря за високото ти мнение за мен, но повярвай ми – има и много по-големи глупости на този свят. Например твоето поведение 🙂

    Що се отнася до авторските права – най-вероятно това е стара мъдрост, популярна сред легендите на много народи. Така че за „преписване“ и плагиатстване едва ли може да става дума. Аз я открих в блога на Паулу Коелю, където той събира и публикува подобни истории на английски език. Опитът ми е показал досега, че моите читатели ги харесват, а още повече им се радват, ако са на български език. И в това се състои единствено моята заслуга – да ги преведа (доста свободно) и да ги представя на своите читатели.

  4. Val каза:

    И на мен ми харесва извода за силата на любовта… но каква саможертва има в това да гледаш как вазата се разбива на парчета в конкретната ситуация и каква любов би я породила?

    Коя е по-голямата саможертва: да признаеш, че не знаеш отговора, или да се направиш на мъдър, за да получиш желаното?

  5. Svetlina каза:

    Аз пък си мисля, че любовта пак е жертва – съзнателно или не губите себе си, за да намерите едно нова цяло, което е изплетено и от компромиси и от мечти и от химия. Мда, много химия, тук-там и физика 😉
    Не знам дали е саможертва, но определено е жертва.
    ПП: не знаех, че имаш „свои читатели“, може ли и аз да проимам няколко, че трябва вече да се прибират сливите, а ме мързи?

  6. Майк Рам каза:

    Всъщност, в оригинал се използва думата „sacrifice“, която означава просто „жертва“, но аз мисля, че за да открие себе си, човек трябва да пожертва нещо от себе си. В този смисъл, принцът не е бил съвсем неправ. По-скоро аз тълкувам съвета на мъдреца в смисъл да не се търси безцелната саможертва, а любовта да бъде водещата сила.

  7. Майк Рам каза:

    Светлина, мисля, че си имаш своите читатели. Даже и аз съм един от тях 🙂 Само че не знам колко от тях са работливи. Аз със сигурност не съм от тях 🙂

  8. Michel каза:

    Хубава притча! 🙂

    (ПП Няма лошо да се пише грамотно… Е, всеки бърка понякога – нормално е, дори и аз се случва да пиша неграмотно, хихи 😀 Но е истина, че напоследък в езика ни се промъкнаха много странни изрази („преценям“, „една компания – много компаний), глаголите „незнам“, „немога“ и други… Ако обичаш езика, логично е понякога да се почувстваш засегнат, някак… Peace! 🙂 )

  9. Ани каза:

    Майк, аз наистина винаги се радвам на хубавите притчи, които публикуваш. Не знам къде ти се привидяха между редовете ми „злоба и сарказъм“, а под „преписал“ не намеквам за плагиатство. Нямах предвид теб, а човекът, който е цитирал Паулу Коелю и е вмъкнал в текста собствената си грешка. Не съм допускала, че това си ти – предположих, че си я срещнал някъде, харесала ти е и си я копирал дословно, в което няма нищо осъдително.

    Това, че масово хората вече използват погрешни изрази наистина не ми допада и последното изречение изразява озадачаване от странната за мен тенденция, но не е упрек към автора на блога. Съжалявам, ако си ме прочел накриво.
    Макар че коментирам рядко, обикновено коментарите ми са умерени и нямам навика да пиша злобно и саркастично.

    Истината е, че при онлайн комуникация често се получават недоразумения (защото едни и същи думи звучат различно, ако човекът е срещу теб и можеш да чуваш интонация и т.н.).

  10. Ани каза:

    И забравих да добавя – благодаря ти, че поправи грешната дума. Извинявай, ако съм прозвучала твърде рязко в първия си коментар – по образование и професия се занимавам с български език и просто взимам твърде присърце тези неща.

    Всичко това идва от вярата ми, че когато човек пише нещо, за да стигне до повече хора, той същевременно ги и учи на нещо и би било хубаво то да е правилно.

    Поздрави 🙂

  11. Майк Рам каза:

    Ани, аз съм голям радетел за чист и правилен български език, но като всеки човек, правя грешки. Все пак изразът „по-голяма глупост няма“ е доста пресилен, не мислиш ли? 🙂

  12. Майк Рам каза:

    Да заровим томахавката на войната и да изпушим по една лула на мира 🙂

  13. Ани каза:

    Може и да е шоколадът на мира (аз лули не пуша много) 😉

    Аз не съм маниак на тема „език“, обаче си има израз, които ми бъркат много дълбоко в сърцето… 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s