Въстания, революции и трибунали

Откакто съм започнал да водя нормален живот на възрастен, т.е. откакто завърших Университета, се опитвам да бъда аполитичен – искам да си върша работата и да печеля според това, което струвам като професионалист, а не според това кой е на власт и чий политически задник целувам. Да, ама не става. Все някъде някой намесва политиката и по-лошото е, че и мен се опитват да ме обвържат политически въпреки моето открито нежелание.

В блога си също се старая да избягвам политическите теми – и без това у нас 90% от блогърите само за това пишат – няма нужда и аз се слагам между тях. Случва се да напиша някой коментар, когато се сблъскам с някои брутални примери на бюрокрация, невежество или нагло отношение към клиентите от страна на някоя банка, административна служба или фирма-монополист, но ги разглеждам повече като бизнес поведение (или по-скоро анти-бизнес), отколкото да търся някакъв политически смисъл зад случилото се.

Колегата-блогър Ангел Грънчаров, който се е специализирал в политическата тематика, е решил, че аз съм важен политически коментатор и все намира повод да ме въвлече в някоя политическа дискусия. Изглежда се е поукротил след бурята с рецензията на книгата му „Страстите и бесовете български“ – тук, тук и тук, и сега ме приканва да се включа в поредната му антиправителствена инициатива.

Мислех да я подмина, но реших, че този път не става въпрос за безобидни глупости, а за нещо сериозно, което много хора могат да разберат погрешно, затова реших да го коментирам.

Може мнозина от вас да не знаят що е трибунал, но историята помни. Най-популярната употреба на тази дума е в съчетание с думата „революционен“. За първи път изразът „революционен трибунал“ е използван по времето на Френската революция, а по-късно е заимстван и от Руската, известна като Великата Октомврийска. Тези трибунали са известни с това, че основно са издавали смъртни присъди и са имали много малко общо със закона и справедливостта. Много често са били начин за разправа с политически опоненти или недолюбвани съседи. Факт е, че над 70% от избитите по време на революционния терор във Франция са били обикновени граждани и селяни.

Питам се, дали г-н Грънчаров не страда от някаква скрита мания да вдига въстания, да пали революции и да избива политическите си врагове? Дали някъде в подсъзнанието си не си мечтае да издигне една голяма гилотина в центъра на София – например пред Народното събрание – и да реже главите на всички мръсни комунисти докато цялото Софийско поле се напои с кръв?

Не знам. Това трябва да го кажат психиатрите, но се надявам, че малко хора ще се запленят от тази идея – нали се опитваме да градим демократично общество тук. Лошото е, че много малко хора разбират какво означава това. Съвременната демокрацията е кофти форма на управление, но, както казва Чърчил, по-добра все още не сме измислили. От една страна народът си избира управници, а от друга, управниците го управляват без да го питат по свое усмотрение докато им трае мандата. Хем народът управлява, гласувайки, хем после го управляват тези, които сам си е избрал.

Нашето правителство е избрано напълно законно и демократично. С други думи – ако не сме доволни от него – сами сме си виновни. Това е демокрацията. Освен това, при нея мнозинството налага мнението си над малцинството и малцинството няма избор, освен да приеме тези решения. Ние, блогърите се мислим за по-умни от останалите си съграждани. Мислим си, че знаем повече за живота, вселената и всичко останало, но пред урните всички сме равни. И онези, които не мислят като нас, се оказаха повече и гласуваха за тези, които ни управляват днес. Погледнато формално, дори и да не ни харесва, това е волята на народа. Той си е избрал тези управници и си ги заслужава – добри или лоши.

Не го слушайте Грънчаров – той просто не знае какво приказва. Ако иска да вдига въстания – най-добре е да повикаме онези любезни хора с белите престилки, за да го настанят в подходящо за лечението на душевното му здраве заведение. Ако иска само да си приказваме в блоговете и да плюем по правителството – той самият е достатъчен за цялата блогосфера, а има и толкова много други клакьори, така че няма нужда от още шум в системата. Ако искаме да вършим нещо наистина полезно, трябва да се замислим за кого ще гласуваме на следващите избори.

След една година предстоят нови парламентарни избори и това е единственият правилен и законен начин да изразим своето мнение и да повлияем на политическата си съдба. Проблемът е, че изборът е твърде ограничен. В медийното пространство се подвизават едни и същи „стари муцуни“, които отдавна са се дискредитирали в нашите очи. За кого да гласуваме? Туй е въпросът, както би посочил Шекспир. Политическата номенклатура се превърна в класа сама за себе си, окупирала е всички структури на властта и не дава на нови хора или партии да завземат от нейната територия. Кадърните хората са отвратени от корупцията и лицемерието и не искат да се занимават с „мръсната“ политика. А народът все още вярва в Дядо Мраз – дали ще е Царя, дали Супермен, дали някакъв фашист-мутант – мнозинството от народа вярва, че един човек е способен „да го оправи“ и да го отърве от всичките му проблеми.

Няма човек, който да може да управлява цяла държава сам. Нито Бойко Борисов, нито Иван Костов, нито Волен Сидеров са в състояние да „ни оправят“. Трябват ни много (на брой) умни, честни, достойни и безкористни хора, които да имат желанието и способностите да се захванат с политическите дела, и на които да се доверим, за да ги предложим и изберем за свои управници. Аз не знам кои са и откъде ще дойдат. И това е големият проблем.

Правителства се събарят лесно. Трудно е да градиш и да създаваш. Трудно е да се управлява една държава. Трудно е да бъдеш честен и безкористен политик. Много е лесно да бъдеш против. Трудно е да бъдеш за. Затова, по-добре да помислим кой ще ни управлява догодина, отколкото да се занимаваме с глупости.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Въстания, революции и трибунали

  1. Svuio каза:

    В наши дни думата „трибунал“ се използва в международното право за решаване на спорове между две страни по спорни (предимно военни въпроси) от трета неутрална страна. Такъв трибунал се свиква по желание на двете спорещи страни за конкретен проблем или спор. Съдника е неутрален и няма интерес да взима страна, така че решението му се приема като справедливо. Идеята на Грънчаров за трибунал в този смисъл е неприложима по простата причина, че ние – обществото сме страна по случая, не сме неутрални. А да правим трибунал по смисъла на думата от времето на Френската революция е меко казано нелепа както обясняваш и ти Майк защото ние не сме диваци. Все пак гилотината отдавна е излязла от употреба, поне по нашите географски ширини…

  2. pierrot каза:

    Интересно ми е защо адекватна статия за политиката – без плюене, ругаене, конспирации и бунтове, остава некоментирана, на базата на това, че твоят блог е много коментиран?
    Както сам казваш – трудно е да си за. Много ми хареса анализа ти на поведнието на Грънчаров, но още повече за личната политическа отговорност. Надявам се и занапред да не впрягаш „писалката“ си за политически речи, наистина има достатъчно такива.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s