Три дни яли, пили и се веселили. Част 2 – полетът

Краят на почивката в Долна баня, за която писах в първата част на този репортаж, бе увенчан с екстремно преживяване в Авиационен център „Долна баня“ недалеч от самия град. От много години имам ужасен страх от високото и от летене със самолет, който реших че трява да преборя на принципа „клин клин избива“, качвайки се на малък самолет.

Авиационният център предлага най-разнообразни услуги, една от които е кратък полет над околността с малък двуместен самолет, като пътникът сам избира дозата на силните преживявания. Реших, че като за първи път ще ми се събере твърде много екшън, ако започнем направо с лупинги, затова си поръчах максимално спокоен полет. Целта ми беше да свикна с усещането за височина и за липсата на твърда земя под краката си. Пилотът Цецо, разбира се, имаше собствено разбиране за „кротък и спокоен полет“ и направи няколко остри виража, от които сърцето ми леко се качи в гърлото, но това явно беше неговият начин да се пошегува с мен. Въпреки това, пилотирането му беше образец за майсторство и професионализъм.

На летището отидохме с цялата тумба и децата бяха най-радостни от вида на самолетите. Даже успяха да си издействат разрешение да се качат в самолета преди моя полет и да си поиграят „на пилоти“. Надявам се един ден да нямат моите страхове и да бъдат много по-смели в живота.

За мен самия, полетът беше истинско пречистване. Не казвам, че успях отведнъж да се отърва от страховете си, но усещането за свобода, което изпитах, когато се отпуснахме да се реем по вятъра и когато гледах земята под себе си, беше неописуемо. От една страна постоянно ме измъчваше мисълта, че можем да се сгромолясаме на земята и да се разбием, а от друга – летенето в небето, издигането над обикновените човешки грижи, ме изпълваше с особен възторг и усещане за свръхчовешко изживяване.

Самолетът е от клас моторен глайдър, което ще рече безмоторен самолет, само че с мотор. Може да лети като нормален самолет – издига се и каца с помощта на мотора, но в небето моторът може да се изключва и самолетът да се рее по вятъра с часове. Усещането е много странно – движим се със 120 километра в час, а чувството е сякаш стоим на едно място. Човек наистина се чувства като птица. Това сравнение може и да звучи банално, но е много точно. Нещо повече, усещането за божествената близост е много силно, макар и само на 70-80 метра над земята.

Въпреки че съм летял многократно с пътнически самолет, полетът с двуместен глайдър носи съвсем различно усещане. Да виждаш земята под себе си, да усещаш вятъра, който те носи във въздуха – това е емоция, която трудно може да се опише с думи. Чувстваш се като прашинка в божиите ръце, което хем ти вдъхва някакво душевно смирение, хем ти помпа адреналин в кръвта.

15-те минути на полета бяха точната доза екстремно преживяване, от което имах нужда, а и цената от 100 лева беше максимумът, който можех да си позволя. За хората с повече опит и по-здрави нерви, фирмата предлага и по-дълги полети, които са по-изгодни като цена, но пак не са много евтини. Все пак, преживяването е уникално и с удоволствие бих го повторил.

Хората на летището са много любезни, а пилотите са хора с голям опит, натрупан във военния авиофлот и действат уверено и професионално. За награда, такива като мен, които летят за първи път, получават специален сертификат за смелост, което изключително много ме зарадва. Аз отидох там точно с тази цел – да се опитам да се преборя със страховете си и съм горд, че успях да направя първата крачка.

Остана ми едно незабравимо преживяване и надеждата, че ще имам смелостта да го повторя пак някой ден. Полетът с този самолет е фантастично преживяване и го препоръчвам на всички.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Три дни яли, пили и се веселили. Част 2 – полетът

  1. deni4ero каза:

    гледай сега как млада малдина ме запалваш да ходя да гоня дивото и да се возя на самолет, бутан от вятъра …

  2. Майк Рам каза:

    Страхотно е! Няма да съжаляваш.

  3. Супер че си се решил! Аз хвърлям ези-тура за бънджи или парашут ама……страх ли кво….

  4. cveta каза:

    Благодаря за споделеното!Също ме е страх от високо,и се радвам,и се уча как човек може да се прибори със страха.Казват,че щом един човек може да направи това,значи и другите могат-трябвало само усилие и ….или смелост да погледнеш страха в очите.

  5. Dani каза:

    Браво!,но ако не си карал Пипи-стрела ще е жалко,защото аз го пилотирах.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s