Oпасността от единствената история – Чимаманда Адичи (видео)

Chimamanda AdichieЕдинствената история е едностранчивия начин, по който гледаме на някои места или хора. Нигерийската писателка Чимаманда Адичи разказва на конференцията TED за културния сблъсък, който преживяваме и голямото неразбирателство между хората, поради факта, че се осланяме често на единствената история.

Бях на 19 години напуснах Нигерия, за да отида в университет в Съединените щати. Американската ми съквартирантка беше шокирана от мен. Попита ме къде съм се научила да говоря английски толкова добре и беше объркана, когато отвърнах, че в Нигерия по една случайност английският е официален език. Попита дали може да чуе нещо от „племенната ми музика“ и впоследствие беше много разочарована, когато извадих касета на Марая Кери.

Това е само един от многото примери и истории, които Чимаманда Адичи споделя с аудиторията на TED. Нейната презентация ни кара да се замислим за всички стереотипи, които създаваме в живота си и на които се уповаваме. Проблемът е, че те могат да бъдат много заблуждаващи. Те превръщат една история в единствена история, казва тя.

Презентацията е много въздействаща и много мъдра. Може наистина да промени мисленето ви и отношението ви към нещата и хората. Има и превод на български, благодарение на MaYoMo com. Отделете 18 минути и я гледайте – няма да съжалявате!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Oпасността от единствената история – Чимаманда Адичи (видео)

  1. Maya каза:

    Много мъдро! Когато вярваме на единствената история сами поставяме бариери, подрязваме криле и ставаме коне с капаци. Ако успеем да се освободим от нея, можем да отворим очите си и душите си за многообразието на света и да гребем с пълни шепи.

    Благодаря за ценните 18 минути, Майк!
    За това не обичам обобщенията и винаги им се дразня. Защото няма само черно или само бяло – животът е шарен 🙂

  2. cveta каза:

    Искрено,топло и човечно!Благодаря,Майк!Стереотипите са окови,които ни задържат на едно място,когато всичко около нас тече и се променя.Понякога те са и това-неприемането на друго мнение различно от нашето в момента.

  3. Уникален клип и за един миг си помислих за един по-добър свят.. Благодаря!

  4. Макс каза:

    Живеем в свой свят и в свои заблуди. Наистина сме склонни да вярваме на неща, които сме чули и от тях често си правим изводи, които много често са грешни. Това е заложено в човека- да си прави изводи. Единствено тези, които проверяват нещата знаят приблизително точното ниво. Навремето прочетох една книга, наречена „Най-разпространените заблуждения“. Тогава бях дете, но ми направи впечатление, колко не знаем за далечните неща и как се заблуждаваме сами, дори и никой да не ни насочва. Само от това, че можем да правим изводи.
    Клипчето беше много поучително. Мерси на Майк.

  5. Лита каза:

    беше много яко 🙂 благодаря за споделянето
    оправи ми деня 🙂

  6. Selene каза:

    Много благодаря за това. Беше много интересно и много поучително. 🙂

  7. morrt каза:

    Макар и с малко закъснение, благодаря и аз за клипа. Много….човешко. Браво!

  8. Павлина каза:

    Мъдри размисли, поднесени интелигентно и същевременно много човешки и топло, без раздразнение и без сарказъм – така, както могат истинските писатели.

    Сещам се за два случая, в които излязох извън удобния, но ограничаващ кръг на единствената история. Първият е свързан с Левски и с неговата посветеност на революционното дело – заради това той се отказал от правото си на личен живот и собствено семейство. Преди доста време един свещенослужител ми обърна внимание, че Левски е бил монах до края на живота си – друга възможна и според мен по-вероятна причина за отказа му от светски наслади.

    Вторият случай е свързан със Забранения град в Пекин и със стереотипната ни представа за дворците. Личните ми впечатления са публикувани в предишния ми блог: http://bglog.net/blog/Pavlina/site/posts/?bid=12615

  9. Pingback: Силата на думите « Блогът на Максим Кирилов

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s