Какво да направим, когато нищо не ни се прави?

Напоследък имам доста задачи, които трябва да свърша; в същото време съм си наумил още куп неща, които искам да свърша. В резултат най-често се оказва, че си губя активно времето да чета клюките във Фейсбук и реално нищо от това, което съм планирал, не съм успял да свърша.

Не знам как и защо се получава така, но просто има моменти, в които просто нищо не ми се прави и постоянно си намирам оправдания защо една или друга задача са отпаднали от плана.

Въпросът е: какво да се прави в такива моменти?

Чел съм доста книги, статии и съвети, но все още ми е трудно да открия идеалната мотивация – метод, който да работи винаги. Мисля си, че ако го открия, след това цял живот ще правя пари, обяснявайки го на другите 🙂

Все пак, харесал съм си някои „трикове“, които искам да споделя с вас, като в същото време ви приканвам и вие да се включите с предложения и идеи.

Най-важното, казват умните хора, е да не се самообвиняваш. Когато види пред себе си дългия списък с неизпълнени задачи, човек е склонен да започне да си внушава, че е некадърен, че е неспособен и да започне да изпитва силно чувство на вина, което още повече го депресира. Особено пък ако наблизо има и някой „доброжелател„, който допълнително налива масло в огъня.

За да можем да вършим каквото и да е успешно, трябва да отхвърлим категорично това усещане. Аз се научих да си внушавам, че щом не ми се е работело, значи съм имал нужда от почивка. Ако желанието да свършим някоя работа не ни е споходило, значи не е бил сега моментът за тази работа. Времето, прекарано в четене (на каквото и да било) не е загубено – все нещо е влязло в главата ми, значи съм станал по-умен или дори по-мъдър, така че вместо да изпитвам вина заради нещо, което не съм успял да свърша, се чувствам горд, че днес съм научил нещо ново.

За да бъдеш по-организирани и да не пропуснеш нещо важно, е добре да имаш добре поддържан и актуален списък със задачи. Проблемът е, че понякога големият списък така ме плаши, че не знам откъде да го подхвана. Как да се мотивираш да работиш по него, като има толкова много задачи?

Първият начин е да разбиеш задачите на малки части и да се захванеш с нещо дребно. Когато задачата е малка, тя може лесно и бързо да се свърши. А като свършиш една дребна задачка, не е проблем да свършиш и още една. В резултат, за един ден можеш да отхвърлиш няколко задачи, което вече създава усещането за доста свършена работа и огромният списък няма да изглежда така плашещ, както преди. Всяка една задача не е толкова страшна, колкото усещането за непосилност, идващо от техния огромен брой. затова, дори един телефонен разговор да проведеш, е голяма крачка напред.

Друг „номер“, който активно практикувам, е да включа в списъка със задачи неща, които така или иначе правя през деня – да напазарувам, да изхвърля боклука, да платя сметката за тока, да нахраня морското свинче, да преточа зелето 🙂 Когато свърша ежедневните задачи и ги отбележа в списъка, изведнъж се оказва, че половината от задачите за деня са ми свършени, следователно остават още малко. Така усещането за безпомощност пред големия куп задачи изчезва и човек много по-лесно се мотивира да довърши и останалата половина.

И накрая, за да постигнем още по-добра мотивация, можем да си направим списък с хубавите неща, които сме постигнали някога в живота си. Нещо подобно на този списък с 200 неща, които трябва да си направил, преди да умреш. Като погледнеш успехите, които си постигнал, нещата, с които наистина се гордееш, започваш да чувстваш прилив на амбиция и ентусиазъм и си казваш: „Какво пък, щом съм постигнал това, защо да не мога да се справя и с другото?

Аз не съм добре организиран човек, но се стремя да постигна малко по-ефективно използване на времето си. В крайна сметка, времето е най-голямото ни богатство и най-ограничения ни ресурс и може би смисълът на живота ни е да го използваме най-пълноценно.

Надявам се да съм ви бил полезен с моите разсъждения и ще се радвам да споделите и ваши трикове за мотивация, когато изпаднете в състояние нищо да не ви се прави.

Още идеи по темата:


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

12 Responses to Какво да направим, когато нищо не ни се прави?

  1. jasmine каза:

    Добра статия за хора с организационни проблеми, сред които категорично пападам.Аз самата се боря с хаоса с подобни списъци и отмятане на задачите и действително човек след това придобива усещането, че нещата не са чак толкова непостижими.:)

  2. koronal каза:

    аз, просто вписвам в списъка и * мързелуване …

  3. morrt каза:

    В трудните моменти, като този, за който говориш, още в понеделник ставам с мисълта, че остават само шест дни до неделя. За мен това е необхдимата мотивация. Повече от това не ми трябва. Можеш да разбереш съвсем лесно защо (абсолютно)всяка неделя отивам за риба. Дори и да не нося въдици, дори и да няма гьол, дори да валят камъни. Просто няколко часа без общуване, без цивилизация, без нерви.
    Изключително много ми помага мантрата „Всичко ще се оправи. Въпрос на време е.“ Не знам кога започнах да си повтарям това, нито кога му повявах, но сега виждам колко много нерви ми спестява.
    Ами това е май. Предполагам, че всеки има свой начин, но това е моят. 🙂
    Поздрави.

  4. cveta каза:

    Когато нищо не ми се прави,правя това,което обичам и ми харесва-чета или излизам с приятелка на кафе.“Домашните ми любимци“-двама мъже-ме критикуват,опитвам се да ги разбера,но не се сърдя,но в никой случай не се самообвинявам.Това последното бързо ме води към депресия.

  5. Milena каза:

    Има дни, в които абсолютно нищо не ми се прави, точно както е описано тук :). Иска ми се само да си лежа с книга в ръка, слушайки музика! Но не се получава, задачи, задължения, грижи… В такива моменти (а те наистина могат да те депресират много) обикновено търся нещо, което да ме вдъхнови. Нещо което да ме накара да се стегна и ме зарежда с оптимизъм. Ето например виж това: http://www.oddee.com/item_96618.aspx
    Всички тези хора не са били богати или известни, но са необикновени, защото притежават сила на духа и вяра, която не е сломена с възрастта :). Подобни истории те карат да вярваш и зареждат с оптимизъм, който е най-важната сила за постигане на целите! 🙂

  6. Bibi каза:

    Колкото повече са задачите, толкова по-голям избор имам коя от тях ми е най-приятна в момента.
    Ако останат само 2-3, със сигурност ще са отдавна отлагани, заемащи много време и трудни или неприятни.
    В този случай първата ми работа е тях да ги разбия на подзадачи и освен това да допълня списъка с каквото още се сетя.
    Затова харесвам дългите списъци.
    Винаги е по-добре например в хладилника си да имаш много различни неща, отколкото огромна доза, дори да е от любимата храна. Та и със задачите е същото.

  7. Betty каза:

    Здрасти, хубава статия!Човек има нужда от нищо – направене-то и в такива моменти се зарежда.Живота е достатъчно напрегнат, за да си правим дълги списъци със задачи.Споко, всичко се нарежда.Да не се пренапрягаме, че ще вземем да нарушим баланса вав Вселената.Едно по едно и без излишни нерви.Ето един линк с хубава музика – http://www.youtube.com/watch?v=vp1TRzMeIOU&feature=related

  8. Разкиснал си се. На всички ни се случва…

    В такива моменти добрите познати ще ти подадат пакетче кърпички. А истинските приятели ще те ритнат отзад и ще ти кажат да се стягаш.

    Сам реши дали е това е кърпичка или приятелски ритник:

    http://blogatstvo.com/blogatstvo/spiritual/nick-vujicic/

    😉

    P.S. Между другото, днес научих (и то случайно, от статия в Интерет), че моя съученичка, която не съм виждал от години е болна от много рядко заболяване и събира помощи за лечението си. И изведнъж собствените ми „велики“ проблеми ми се сториха безкрайно дребни…

  9. V. каза:

    Има една книга на Лари Уингет, казва се „Спри да хленчиш, размърдай си задника“ (Shut Up, Stop Whining, & Get A Life: A Kick-Butt Approach to a Better Life (2004)), която е добро четиво в такива моменти 🙂

  10. Майк Рам каза:

    Не бих казал, че Лари Унгет е подходящ в такива случаи. Въпрос на лично мнение е, но аз мисля, че в неговите книги има много малко полезни съвети и в повечето случаи могат да те депресират още повече 🙂

  11. Майк Рам каза:

    Имам усещането от коментарите, че ме съжалявате и се опитвате да ми помогнете да превъзмогна нежеланието за работа. Благодаря за добрите чувства и намерения, но моята идея беше друга – да дам полезен съвет за другите. Аз не страдам от това, че не ми се работи. Страдам само от това, че не съм измисли още как да печеля пари без да работя 🙂

  12. Типично лъвско! Пожелавам ти успех 🙂 и… ще чакаме споделяне.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s