Този пост съдържа първия разказ, който някога съм написал. Той участва във втория кръг на блог-състезанието Blog Challenge, в който се състезават публикации под заглавието „Червеният пръстен“. За мен беше невероятно удоволствие да го напиша и ако ви е харесал, ще ви бъда безкрайно благодарен да споделите своето мнение в коментар към поста.
Червеният пръстен
Във времето на моята младост (A long time ago, in a galaxy far, far away) имаше традиция родителите да подаряват на синовете си пръстен за абитуриентския бал. Дотогава едва ли някое момче се е замисляло много-много да носи подобно украшение, но балът винаги е бележел една важна граница в живота, от която нататък вече не си онзи хлапак, който се е чудел как да се скатае от училище (което по времената на социализма не беше никак лесна работа), а ставаш истински МЪЖ.
Моят баща, естествено, нямаше намерение да наруши традицията, но търсеше скромно и евтино решение (Как само звучи това за злато, а? – Скромно и евтино!). По онова време златото бе от нещата, които не се търгуваха навсякъде и предлагането беше доста оскъдно. Затова и моите родители приеха задачата много сериозно и започнаха да се подготвят няколко години преди самото знаменателно събитие.
В крайна сметка бе намерен пръстен, който отговаряше на всички изисквания на родителите ми за качество, излъчване и цена, и бе поставен на специално място, където да изчака момента на тържественото връчване.
През трите години от закупуването на пръстена до приключването на ученическия ми живот имах възможност доста да разсъждавам над неговите качества и моите желания, и накрая стигнах до заключението, че този пръстен „не е моя тип“.
Защо ли? Сещам се за две причини. (А може би три?)
Първата е, че по онова време – активния пубертет – започнах да чета хороскопи. Всеки, който е чел малко по-задълбочено подобна литература знае, че хората, родени в моята зодия, са най-готините хора на света – умни, способни и красиви. По-късно разбрах, че това го пише за всички хора от всички зодии, но в онзи момент разкриването на собствената ми значимост имаше огромно значение за мен.
Един от немаловажните детайли във всички хороскопи, посветени за зодия Лъв, беше камъкът, който ми носи щастие – рубинът. Оттогава в мечтите ми се появи един голям златен пръстен с червен камък.
Втората причина за любовта ми към червените пръстени беше огромното ми увлечение към серията романи за тримата мускетари, където героите се бореха за чест, достойнство, слава и любов – все ценности, които страшно ми импонираха. Но, въпреки силните ми симпатии към тези откровено положителни (чак до идеалност) герои, възхищението ми се насочваше и към представителите на „тъмната страна на Силата“ – кардиналите Ришельо и Мазарини, които с хитрост, мъдрост и тънък усет управляваха раздираната от противоречия Франция и концентрираха все по-голяма власт в ръцете си. Безспорно, един от несъмнените символи на тази власт бе червеният кардиналски пръстен, който всички целуват в знак на признателност и покорство.
А третата причина е съвсем проста – просто обичам червения цвят!
Разбира се, всичко това си бяха детински мечти. Пръстенът, без никакъв камък, си беше купен и наречен за мен. Абитуриентският бал дойде и отмина, а по-късно животът ме сграбчи в лапите си и така ме завъртя, че забравих всякакви идеи за кардиналски мантии и рубинени пръстени. От време на време си казвах, че един пръстен не е чак толкова скъпа и непостижима цел и бих могъл сам да си купя пръстен с червен камък, та да постигна пълна хармония с мечтите си и със звездните предсказания. После пък решавах, че има по-важни неща в живота, отколкото някакво бижу, което си е чиста глезотия, и така отново изоставях тази идея.
***
Миналата есен бях на гости на баща си на село и трябваше да му помогна да нарежем дървата за зимата. Той купува големи трупи от горското стопанство, които после режем на по-малки парчета с домашен циркуляр. Работата не е много тежка, но за човек като мен, който постоянно седи зад компютъра, си е уморителна. И на ръцете ти започва да тежи, и кръстът започва по-сериозно да те наболява. Изнежен човек съм си аз.
Вече започна да се смрачава, а все още имаше голям недовършен куп с трупи. Чудех се дали да не спрем за днес и да си починем. Така или иначе, работата беше много и щеше да остане и за следващия ден. Нямаше смисъл да си даваме много зор.
Дали защото се бях умислил, или умората ме надви, но следващите събития започнаха да се случват като на филм. Дървото имаше чеп, който не бяхме видели. Циркулярът го захапа, но не можа да го среже и дървото подскочи. Уплашен да не го изтърва, се пресегнах по-напред. Тогава забелязах, че пръстите ми попадат пред зъбите на циркуляра.
В първия момент не усетих болка. Само гледах учудено как около пръста ми се появява ярко червен кървав кръг. В следващия миг болката ме връхлетя като удар в стена – мощно, силно и по цялото тяло. След това краката ми се подкосиха и съм загубил съзнание.
Оттам нататък подробностите ми се губят. Спомням си само отделни епизоди като накъсани кадри от стар филм. Имаше някаква кърпа, с която ми увиха ръката, после колата, пътуването към града, силно течащата кръв, болката, болницата, операцията…
Първо болеше много, после болката притръпна. Накрая изчезна съвсем, но аз останах без пръсти.
Загубих малкия и безимения си пръст на дясната ръка. Щастлив съм, че се отървах леко, но от време на време се сещам за онази мечта по червения пръстен и малко ме е яд, че никога не си го купих…
Ако този разказ ви е харесал или ви е впечатлил с нещо, или пък ако ви се е сторил тъп, за да имам шанс за успех в конкурса, драснете по един коментар тук и дайте един глас в Свежо и TopBlogLog. Благодаря!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Respect!
(BTW, за Овните също камъкът е рубин…)
въздействащо .. ще чакам и разказ номер 2.
Покъртително! Гласувам за твоя пост, защото е толкова истински. Наистина човек трябва да се възнаграждава навреме и да се радва навреме на всичко, защото не знае какво го очаква след малко…
Характерно за голяма част от представителите на зодия Лъв е това, че не спират да мечтаят по много наивен и красив начин. На мен лично най-много ми хареса частта, в която се разказва за мечтата за златния пръстен с червен камък!Искрено ти пожелавам успех!
Майк, твоят разказ ме развълнува и накара да се замисля за много неща. Благодаря и успех!
Страхотен разказ, Майк! Удивлявам се от различното виждане на всеки автор в това състезание 🙂
Ей, Майк, уплаших се от неясния преход между реалността и разказа – недей стресира така! 🙂
Много хубав разказ обаче, аз много съжалявам, че не ми подариха такъв пръстен на завършването…
Хареса ми идеята да смеся реални биографични елементи с художествена измислица. Май се получи добре.
Майк, разказът ти е безобразен! Адски много ми хареса! Всъщност, харесвам всичко, което пишеш:) Успех, ти си моят фаворит.
Влади, досега не бях чувал думата „безобразен“ в този контекст, но ти благодаря! 🙂
Разказът е увлекателен, интересен и за мен лично с изненадващ край:) Хареса ми!
Уау! Това наистина е страхотно написан разказ. Накрая го излапах на един дъх! Трябва да пишеш по-често.
Честит първи разказ 🙂
Много е хубав, прекрасна заигравка между реално и измислено и хубав край (не и за главния герой 🙂 )
Както каза Марио, и аз се притесних по едно време 🙂
Супер! Изненада ме. Бях решил, че просто разказваш за себе си и финалът ми дойде много неочаквеано. 🙂
И аз се надявам да правиш по-чести опити в този жанр оттук насетне.
Надявам се скоро да пристигне и моят разказ, макар и много закъснял. Успех! 🙂
Лъвовете са моята слабост. Имам си двама в къщи и много си ги обичам :). Този разказ с неочакван край ми вдигна адреналина. И аз почнах да се чудя кое е реалното и кое измисленото. Добре, че те познавам (или поне така си мисля ;)), иначе довечера щях да ти проверявам пръстите на ръката дали са си там. Пожелавам ти успех!
Tres bien, Monsieur
Сега това не може да се случи, защото си имаш камъче. Успех!
Майк, имаш две ръце 😉 Харесва ми лекият ти, по момчешки откровен стил и звученето на мелодията на мястото: „От време на време си казвах, че един пръстен не е чак толкова скъпа и непостижима цел….., та да постигна пълна хармония с мечтите си..“. Не бих се учудила, ако жените, които те познават и обичат, биха казали, че още онзи скромен и евтин пръстен без камък е имал неповторим рубин.. в твое лице :)Поздрави сърдечни!
Поздравления за тази история с абсолютно неочакван край за мен! 🙂 Заинтригува ме…. Желая ти успех! 🙂
Благодаря на всички за окуражителните коментари!
Хареса ми!Казват,че мисълта твори,така че…, купи си пръстен.Благодаря,Майк,за разказа!
Майк, хубав разказ си написъл.Докато четях постоянно мислех за рубинения пръстен на моя Татко. Беше вече пенсионер, когато си го купи. Сигурно доста дълго време си е мечтаел за него. Много си го обичаше.Мама му казвеше да не го носи, че е опасно за пенсионер.Обичаше Татко да го гледа докато си пише кафето с вкусна цигара.Какво ли си мислеше нямам идея, но знам ,че бяха хубави мисли, може би мечти, може би красиви спомени. Много странно,че Татко се раздели с пръстена си на абитуренската вечер на моите племеници – близнаци. Подари им го, сигурно за да сбъднат неговите мечти. Може би се е надявал, че те чрез пръстена ще запазят спомена за него. Толкова миличкия беше нещастен, като разбра, че те са го продали за да си купят фотоапарат за да запазят спомена от абитуренската си вечер. Толкова странно, как ценностите се менят в поколенията, но остава тъгата по спомена или мечтите.
Казват,ще едно произведение има стойност, когато вълнува читателя, събужда спомени в настоящето. Защо ли това се случва и е толкова реално – като на филм, както казваш. Майки – пиши, имаш талант и чуство а и имаш какво да кажеш.Толкова близко чуствам, това което пишеш. Сигурно защото съм част от твоето и моето време. Аз още се боя да започна.Все си мися, че човек трябва да бъде достатъчно мъдър и стар за да има какво да каже. Благодаря ти за асоциациите, които предизвика в мен и спомена за Татко.
Хубав ден и вдъхновение Майк!
Ето я и моята защита на титлата: http://biservalov.net/private/red-ring/ 🙂
Браво. Добър стил и въздействаща история.
В отговор на написаното от Майк, искам да благодаря на Пламен за страхотната идея и на всички, които творихме по темата за червения пръстен. Има толкова различни истории и това ме кара да се радвам на факта, че се престраших да приема предизвикателството и да се вклюва в състезанието. И след Бисер и аз каня тези, които не са прочели моята история да заповядат. Тя е червена, измислена и в нея, разбира се, има един червен пръстен – http://boshnakova.com/2010/01/31/blog-challenge-%E2%84%962-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD/
Майк, разказът ти е много хубав, но ме натъжи. Хубаво е, че ни подсещаш да следваме мечтите си и да правим онова, което обичаме, защото нищо не е вечно. Но от друга страна, защо пък героят от разказа ти да не си купи такъв пръстен? Нали е жив, значи всичко все още е пред него. Има и други пръсти, на които може да носи пръстен, а ако не – може да си сложи изкуствени като на Дарт Вейдър, а ако и това не – може в краен случай да си носи пръстена на верижка около врата. Аз си казвам, че докато сме живи, не трябва да се отказваме от някоя мечта, само защото не можем да я изпълним точно както сме си я представяли… защото това блокира следващите ни мечти. Е, достатъчно пофилософствах за днес, а на теб успех и всичко най-хубаво, и чакаме следващия разказ!
Развръзката беше неочаквана 🙂 И толкова майсторски сте описал трупите и рязането, че ми замириса на прясно насечени цепеници 🙂
Хареса ми много!
Вяра, не проповядвам да се отказваме от мечтите си, а по-скоро да ги преследваме постоянно. А развръзката е такава за повече драматизъм – все пак това съчинение е с претенциите да бъде художествено произведение 🙂
Добро и неочаквано
Добро!
Аз едно време се сдобих с черен пръстен (оникс+злато) ама… нещо ми се губи на последък (има няма от … 20 години не съм го носил)
„Носете си новите дрехи, момчета!“ беше казал поетът. Това се отнася и за пръстените 🙂
Публикацията е в раздел „Проза“, а толкова поетично описва копнежите от един живот. И горчивината, с която читателят си тръгва, е поучителна. Този разказ е и малко страшничък, дали има суеверия, които предопределят днешния ни ден?
Това ми напомня, че и аз имам такъв пръстен някъде. Не е с камък и никога не съм го слагал! 🙂
Pingback: Проект: Светът е страхотен « Кутията за всичко
Първата половина ме изненада – очаквах измислена история.
Лисва може би едно изречение точно преди да обявиш, че това не е твоят тип пръстен, защото от заглавието човек оства с впечатление че пръстенът, който си полчил е счервен камък. Казваш, че това не е твоят тип. И после даваш три причини защо харесваш пръстен с червен камък. Връщах се няколко пъти и видях, че всъщност не казваш нищо конкретно за пръстена, който си полчил. Така остваяш читателя сам да си го представи и очевидно да си го представи грешно. Затова мисля, че ако добавиш кратко описание на пръстена, ще направляваш представите на читателя в правилна посока.
Успех в начинанието!
Ключовата разлика е в камъка. Пръстенът, който получих, е описан като пръстен без камък, а аз съм си мечтал за пръстен с камък. Това е достатъчно.