Онзи ден, в събота бях поканен на среща на блогърите, пишещи за книги. Оказа се, че има доста такива хора и че съвсем не са „книжни плъхове“, скрити някъде по тъмните мазета на интернета, а са съвсем нормални и готини хора, които ме поканиха да се видим и да си поговорим на чаша бира или друго любимо питие.
Не само, че бях изключително поласкан да ме поканят, въпреки че почти нищо не съм написал в блога си за книги, но и срещата беше изключително приятна. Беше ми дори малко странно, че има хора, които се събират на маса, за да си говорят за книги, телевизия, блогове и интернет, а не за тапети, фаянсови плочки, ремонт на апартаменти и коли. Едва в този момент осъзнах, че в последните години твърде много съм се задълбавал в материалното и съм се движел в такива среди, а е имало и друг свят, други хора, за които прочетената книга е много по-голямо богатство от платената месечна вноска от лизинга на новата кола.
Горещо благодаря на любезната ни домакиня Мариана Евлогиева, както и на всички гости, с които си прекарахме една чудесна вечер – Преслав Ганев от Литературата днес, Александър Кръстев и Люси Сетиян от Аз чета, Христо Блажев от Книголандия, Sephiroth от The Dark Corner и Весела, която даже си нямаше блог!
Радвам се, че бях част от тази компания. Дано, благодарение на тези хора, четенето на книги се превърне в ценност за все повече хора!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Винаги имаш място като част от тази компания, доживях да намеря още някой, чел всички романи на Хейли 🙂
@Христо Блажев
Моля, моля – и аз съм ги чела. И за разлика от Майк не им връзвам кусури! 😛
Вярно, вие двамата спорехте на тази тематика, извинявам се за пропуска, отдавам го на тежката задача да си изпия сам двата литра бира 🙂
Как ви завиждам! Уж благородно, обаче, на моменти, чисто по български! Искам да познавам такива хора! Къде сте? Обичам ви, без да ви познавам! Точно от разговори за коли и ремонти ми е дошло ДО ГУША. Как жадувам за ДРУГИ разговори, за ДРУГИ теми, за ДРУГИ хора… Какво се прави, когато животът изтича ден по ден (на 48 съм!), а те така и не идват? Щастлива съм, че ви намерих в безкрайното нет-пространство! Ще ви се радвам оттук! С мъничката надежда, че някой ден….може и да се видим!
Нямай грижи за последното, наминавай тук или в моя блог и със сигурност ще видиш обявата за следващата среща, на която ще имам честта да бъда домакин 🙂 Пък дори и да не си от София, все ще измислим нещо, нали?