Петъчна притча: Правото на прошка

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие.  Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

– Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

– Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Паулу Коелю и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Петъчна притча: Правото на прошка

  1. Bia каза:

    Вярно е, но е толкова трудно…

  2. stefan.rusev каза:

    историята е много готина

  3. Krassi Aristo каза:

    Много мъдро и малко тъжно, но е така.Казват,че чрез грешките ,които правим в този живот трупаме опит и мъдрост. Важното е да не повтаряме грешките – става непростимо. Обикновенно осъзнаваме или усещаме грешките си след като сме ги извършили, но малко са хората ,които веднага се впускат да ги поправят. В повечето случай не го правят и това вече е грях! Натрупването на грехове само незнам до какво води. Едно е верно – натрупва се отрицателна енергия а тя може да разболее хората или околните. Добрата ,положителна енергия идва с прошката, с правенето на добро, със създаването на чистота и красота във всеки един момент от нашия съзнателен живот.Този наш пример ще помогне и спаси децата ни. Благодаря ти Майк за хубавата идея. Буди размисъл за доброто и злото което е около нас. Хубава събота и неделя.

  4. zelenkroki каза:

    Всяка сутрин да тръгваш към новия ден със съзнанието, че си грешник, не е най-радостното решение.
    Някак любовта изглежда незаслужена, подарена или… фалшива? Съмнението като червейче руши чистотата на чувствата, а страхът от грешка поражда верижна реакция от грешки.
    Приятен ден и на добър път, Грешнико! 🙂

  5. Майк Рам каза:

    Аз не тръгвам всяка сутрин с мисълта, че съм грешник, а че и да сгреша, ще ми простят. И точно това ми дава сигурност и чувство за свобода, а не страх. Въпросът е леко да изместиш гледната точка.

  6. zelenkroki каза:

    Ей тази лекота ако постига човек, вече няма да изговори молбата, отправена към Бог от притчата.
    Един грам.

  7. DonaRossa каза:

    В последно време си задавам въпроси :
    – Има ли бог ?
    – Ако го има, къде е когато ме спъват по пътя ми, и ме нараняват жестоко ?
    – Има ли Провидение за лъжците ?

  8. DonaRossa каза:

    Не е ли бог една красива приказка – нещо в което да вярваме?

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s