Haggard в Пловдив. Снимка: Metal Katehizis

В края на 2008 г. германската група Haggard дойде у нас за първи път и направи страхотен спектакъл в София, но точно тогава се разболях жестоко и не можах да отразя подобаващо това събитие. Вчера, отново бях на техен концерт – този път в летния театър в Пловдив, при това със специалното участие на Пловдивската филхармония, под диригентството на г-н Христо Михайлов.

Трудно е да се определи в какъв стил свирят Haggard. Наричат го с всякакви имена, но важното е, че те успяват по уникален начин да съчетаят тежката метална музика с лиричната класика. Китарните рифове с нежния звук на цигулки и флейти, грухтящите „death“ вокали с оперното пеене, без всичко това да звучи като какофония, а като една невероятна сплав от метъл химни и стройна, майсторски изпипана симфония.

Снощи групата дойде в „намален“ състав – вместо обичайните 14-18 човека, на сцената бяха само 9 – същинското ядро на групата. Но това, че не бяха в пълен състав, не им попречи да се раздадат напълно на публиката и да направят запомнящо се шоу. А и специалното участие на Пловдивската филхармония, допринесе за обогатяването на звука и за уникалното изживяване за всички нас.

Концертът беше част от европейското им турне „Era Divina 2010“, посветено на 20-годишнината на групата, а шефът Азис обяви, че за първи път в историята си, Haggard свирят заедно със симфоничен оркестър, което е било голяма чест за тях.

Haggard правят особена музика. Някои могат да кажат, че е малко еднообразна и метълските акорди са доста простовати. Сигурно са прави, но на сцената имат невероятно излъчване и то се предава мигновено на публиката, зареждайки я с енергия. При тях не само музиката е приказна и базирана на средновековни истории и легенди, но даже и визията им е интригуваща – сякаш наистина са излезли от приказките. Почти всички мъже са брадати имат вид на митологични сатири, докато жените са дългокоси красавици и като истински самодиви излъчват неустоимо привличане.

Няма да казвам как пеят. Снощи в групата имаше само двама оперни певци – Сю и Фифи, – но и само Сю е едно голямо явление на световната метъл сцена – фантастична певица, която сигурно може да чупи чаши с високите си тонове и в същото време невероятна метълка, изпитваща нескрито удоволствие от музиката, която прави и, пеейки и куфеейки, докарваща публиката до екстаз.

Шоуто беше страхотно! Имаше само един недостатък, който на мен ми направи впечатление – бандата нямаше бас-китарист и това се усещаше на моменти. сякаш липсваше плътност на звука, която точно бас-китарата дава. разбира се, челистът Йоханес компенсираше тази липса до голяма степен, но липсата на останалите музиканти от групата беше осезаема. Въпреки това, концертът беше много хубав. Може би заради това, че публиката беше относително малко – около 1500 човека по официални данни – се чувствахме много по-близки до изпълнителите и усещането беше невероятно.

А някои фенове дори успяха да се снимат с музикантите!

Susanne Ehlers и Scorpio. Снимка: Metal Hangar 18

Пожелавам на всекиго такива приятни преживявания!

Вижте също и репортажа от концерта в Metal Katehizis и един албум с много снимки от събитието.

За завършек ви предлагам два видео записа на Haggard:

Awaking The Centuries – концертен запис с високо качество

и моята любима песен – Herr Mannelig – един фантастичен кавър на датска народна песен. Клипът също е много оригинален с използването на кадри от филма „Lord Of The Rings“.

Приятно гледане и слушане!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.