Сламката в окото на съседа

Тази седмица попаднах на две статии, изпълнени с ужасен негативизъм, които за пореден път ме хвърлиха в размисъл защо постоянно гледаме сламката в очите на съседа, а не можем да видим гредата в своите.

Едната от тях е посветена на отминалия наскоро семинар на Джон Кехоу у нас, на който присъстваха голям брой мои познати и всички се изказаха много ласкаво за него. Авторката на въпросната статия е сложила следното подзаглавие:

Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.

Хубаво, донякъде съм съгласен, че Кехоу продава всеизвестни истини и че говори на много елементарно (за някои хора) ниво. Но това не значи, че трябва да обиждаме хората, които го харесват и които вярват в неговите идеи! Да, има неща, които се учат в училище, но за съжаление, някои хора са играли футбол, когато те са били преподавани. И е много по-добре да ги научат отново сега, отколкото никога.

Признавам си, че от всички автори на мотивационна литература, точно Джон Кехоу никак не ми въздейства – затова и не отидох на неговия семинар, – но и през ум не ми е минавало да наричам почитателите му „наивници“ и „баламурници“. От текста разбирам, че авторката също е била на този семинар и понеже е усетила, че се е минала, се опитва да си го изкарва на другите.

А колкото до билета за семинара – колкото и да струва, хората са си го платили сами – не са отклонени пари нито от бюджета за детските градини, нито от пенсиите, затова мисля, че да гледаш в чуждото канче е изключително грозна постъпка и въобще на никого не влиза в работата.

***

Втората публикация беше истинско разочарование. Григор Гачев – един човек, който пише много интелигентно на моменти и когото цитирах наскоро в Седмичния блог дайджест – е излял някаква злостна помия върху Слави Трифонов, която въпреки своята многословност, няма никакви сериозни аргументи и в крайна сметка се базира на обикновена човешка злоба.

Съзнавам, че всеки блогър има правото да пише каквото си иска – аз самият горещо отстоявам това право. Съзнавам, че качеството на „Шоуто на Слави“ постоянно пада и е стигнало много ниско ниво и на екипа (който е едно затворено и изчерпано общество) им е все по-трудно да измислят нови идеи, с които да ни забавляват.

Аз самият, дълго време бях техен почитател, но постепенно и моята любов замръкна, като гледам как цялото шоу се крепи на импровизациите на Краси Радков, които на моменти са откровени простотии.

Това, обаче не е причина да се нахвърляме върху личността на Слави и да го сравняваме със самия Сатана, като едноличен проводник на чалга-културата в нашето общество. Твърде примитивно е да си мислим, че един човек – Слави – е виновен за всичко лошо в нашата държава, както и че един друг човек – Бойко – може да ни оправи със замах.

В статията на Григор съвсем ясно личи, че не е гледал предаванията от рубриката „Добре дошъл в България“, защото ако ги беше гледал, щеше да разбере, че голяма част от нещата, които предлага, вече бяха изпълнени като задачи, като изпълнението на традиционни народни песни и хора, и традиционната селскостопанска работа („На къра„).

Това, което най-много ме възмущава, е че авторът нарича Слави Трифонов „комплексар“, а неговите зрители – „комплексирани отрепки“:

На кои и какви хора е интересно в този вид? На комплексираните отрепки. На тези, които нямат капка своя стойност, и единственият им начин да се почувстват значими е да видят другите принизени…

Тук Григор прекрачва всякакви граници на добрия тон. Ако не ти харесва едно телевизионно предаване, имаш дистанционно – избери който си искаш друг канал от стотиците, които ти предлага твоя кабелен оператор и остави другите да живеят живота си така, както искат. Дали ще гледам шоуто или не, дали ще го харесвам или не – това си е лично моя работа. Но да ме наричаш комплексирана отрепка е твърде крайно.

Желанието да се бъркаш в живота на другите, да им даваш наклон на керемидите и нетърпимостта към чуждото мнение и вкус, са също признаци на комплексарщина. А оттам нататък идва и по-страшното – онова, от което си мислехме, че се отървахме преди 20 години.

Айде да не се връщаме обратно натам, а? Нека да всеки да си гледа неговия живот и да не се бърка в живота на другите. Така са създадени „цивилизованите“ страни. Иначе пак на диктатура намирисва.

За неверниците – един запис от шопското хоро на Анджела Родел. Тук чалга няма – става за гледане и от „интелектуалци„, и от прости българи (като мен).


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

18 Responses to Сламката в окото на съседа

  1. Долу ръцете от Краси Радков! Врачанската простотия не е простотия, а изящност, за която не всеки простосмъртен има необходимите сетива! 😛

    А сега сюрьозно. Що им се чудиш на злобарите?! А и първата „плювликация“ си я линквал неправилно – оригиналът е тук: http://www.blitz.bg/article/18140

    Мисля, че това обяснява всичко… 😉

    Колкото до Слави Трифонов, не мога да разбера що повечето хора са или на „Осанна!“ или на „Разпни го!“?! Няма ли друг вариант?

    Аз, например, го харесвам. Но не винаги. И не на всяка цена… (Забелязал съм, че 99% от хората, които ненавиждат Слаи съ върли Костовисти. Обяснимо е. Аз пък тях не ги трая – миришат лошо.)

    И пак за Кехоу. Той и Исус Христос не е открил топлата вода. Ама и тогава повечето люде се впечатлявали повече, че може да ходи по водата…отколкото от тоа, че Бог е Любов…

    🙂

  2. Иван каза:

    Да оставим всеки да си гледа неговия живот и да не се бърка в живота на другите? Това го наричам „морална капитулация“.

    Че нали точно задето оставяме разни „животни“ да си гледат „живота“, те не оставят нас да гледаме нашия. Да оставим животното да си слуша чалгата колкото силно и когато си поиска; да го оставим да си паркира джипа където си поиска; да оставим кучето му да осира, която улица си поиска; да оставим децата му да бият, които деца си поискат? Или да краде от ненаблюдаваните 24/7 дрехи парите на когото си поиска (сещаш се, нали)? Че то точно по този начин се бърка в нашия живот.

    По въпроса с кого как да се отнасяме (и дали, и как да се бъркаме в живота на тези, които ни се бъркат) много добре е отговорил един доста по-достоен за ролеви модел (от Кехоу и Трифонов) човек – Карл Сейгън, в есето си „Правилата на играта“( http://www.dallasuu.org/re/adult/huumanist/TitTatSagan.pdf)

  3. longanlon каза:

    и по двете теми съм писал 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Иване, оставих коментара ти, защото е перфектната илюстрация на нетърпимостта, която разяжда нашето общество. Не знам кого наричаш „животно“, но определено не съм от твоята партия.

    Аз не бия никого и не слушам музиката си силно. Но никой няма право да ми казва какво да гледам и да слушам.

  5. Майк Рам каза:

    Longanlon, дай линкове – тъкмо ще стане по-интересно. 🙂

  6. longanlon каза:

    За хипер ултра гига яките семинари и конференции с невероятните чуждестранни гуру-лектори:
    http://kaka-cuuka.com/1773

    и за Славито:
    http://kaka-cuuka.com/112

  7. Майк Рам каза:

    Longanlon, твоите писания са съвсем различни – не само няма злоба, а има тънка ирония, която прави постовете ти интересни. Даже, когато се заяждаш с мен за Паулу Коелю не ти се сърдя. 🙂

  8. Майк, така добре те разбирам и приветствам призива ти за търпимост и толерантност към чуждото мнение.

    Ние в България това почти не го можем.

    За което, разбира се, има много обяснения – понеже имаме история, в която векове сме били нееднократно подтискани, ние сме приели модела на подтисника. И започваме да задушаваме чуждия глас и мнение, да отричаме важността на другите. Нали така похитените в един момент се привързват към своите похитители?

    Друго обяснение е, че така е по-лесно. Много по-лесно е да оправдаеш своите проблеми, липсата си на житейска реализация и какво ли не още, като посочиш с пръст другия и му кажеш, че и той е същия маскара, че дори и по-голям от теб…

    Аз съм приела за себе си другия подход – обичам да се вслушвам в мнението на другите и да се уча от него, дори и с риск да изглеждам една наивница на средна възраст. Това е също доста трудно, но ми носи страхотно удовлетворение.

  9. Иван каза:

    Майк, радвам се че си оставил коментара ми, но нямаше и да се разсърдя ако го беше изтрил (като илюстрация на нетърпимостта, разяждаща нашето общество :-)) Като стана дума за разяждане, аз мисля, че търпимостта разажда много повече обществото ни от нетърпимостта. Едно малко сравнение с Румъния може да илюстрира тезата ми. Румънците забраниха на служителите на Секуритате да проникнат в политическия и икономически елит на страната. Българите допуснаха представителите на службите да се превърнат в политическия и икономически елит. Какъв е твоят коментар?

  10. Ммм, дали толерантност към чуждото мнение и умението да се учим от другите означава търпимост към некадърността и наглостта?

  11. longanlon каза:

    майк, иронията е просто изтънчена форма на злоба 🙂

  12. Иво каза:

    За съжаление ще трябва да кажа, че съм напълно съгласен с Григор! И както ти си разочарован от неговите писания, така аз като твой читател съм разочарован от теб в случая! Да, наистина всеки има право на избор кое да гледа и кое не. Но знаеш ли колко хора казват:
    – Абе, простотия е, ама като няма друго…
    И така хората почват да слушат чалга и да гледат турски сериали. Само не ми казвай, че е така понеже пазара го налага и това се търси! Търси се това, което се рекламира! Говоря за масовия потребител. А безспорно Слави е комплексар, който специално мен ме дразни! Но явно по някакъв начин намира пари и си плаща, иначе предаване с подобен рейтинг няма как да е на екран. Освен това той е един от хората, наложили чалгата, а аз няма как да уважавам такъв човек.
    Да, аз съм направил своя избор. Но като родител съзнавам, че ще трябва да полагам доста усилия, за да държа децата си далеч от помията, която ни залива ежедневно от всякъде!
    Бъди жив и здрав! И се надявам довечера да си на концерта! Аз ще съм там! Водя и шестгодишния си син!

  13. Майк Рам каза:

    Най-много се дразня, когато страниците на блога ми се заливат от религиозен фанатизъм. И не знам как да подходя – со кротце, со благо или с кютек…

  14. Божо каза:

    Григор може да е изтървал онова предаване, дето американката пя шопска песен, това обаче не значи, че изводите му не са верни.
    Гледах въпросното предаване, гледах и как гермаският учител игра изконния български танц кючек…

    Но айде, да кажем че шоуто и да е нескопосано, толкова могат момчетата, не е чак толкова дразнещо.

    Преди гледах Слави основно заради интересните гости, които кани.
    Сега когато има гости не гледам, защото Слави не им дава никаква възможност да кажат нещо. 99% от времето той говори празни приказки, ако гостът все пак започне да говори за нещо, бива прекъснат и отгоре ни се изсипват нови тонове премъдрост славева.

    От шоуто на Слави вече гледам само първите 10 минути, защото тогава може да се чуе свеж майтап с някой властимащ и срещите със сценаристите. На тях Славчо някак не смее да им взема думата. (защо ли 😉 )

    Виж, признавам му, че не се страхува да настъпва по опашката всякакви величия и за това заслужава уважение.

  15. Майк Рам каза:

    Божо, съвсем за друго иде реч тук. Шоуто на Слави наистина затъпя напоследък. Малко са хората, които знаят къде е причината – в него или в сценаристите. Точно затова е глупаво да се хвърля върху него дяволска вина, а още по-идиотско е да се злобее. Светът е свободен – като не ти харесва това – гледай друго.

    Проблемът е, че българинът се е захванал здраво за Слави и злобее ли, злобее. Защо е всичко това?

  16. Прасунсен каза:

    Майк, според мене Григор критикува, а не злобее. Не може пък всичко да е иху-аху, човек трябва да си казва за нещата, които не харесва, и няма нищо лошо да го направи с по-остър език.

  17. Майк Рам каза:

    Прасунсен, той ме нарича „комплексирана отрепка“. Аз на това не му викам критика.

  18. pierrot каза:

    За чуждестранните лектори си прав в оценката си за „журналистката“ – каквито и да са, тези хора водят ( справка Сет Годин и Tribes ). Такава оценка си е дребнава злобичка.
    А за Слави…знаеш ли Майк, че винаги съм се чудел – дали щеше да има толкова злоба покрай бившият изключително добър певец, ако имаше истинска конкуренция в това ефирно време? Факт е, че за толкова години не изкарахме друг силен водещ…съответно, и злобата и любовта е концентрирана на едно място 🙂
    …По темата ти все пак, че се отплеснах – аз се научих от хора като теб, че негативизма се лекува с бутона „ignore“.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s