Моят приятел Longanlon казва, че човек трябва да страни от стадото, имайки предвид да не участва в масови блогърски игри, защото така изгубва уникалната си идентичност, но аз пък много обичам да участвам в такива инициативи. Първо, липсват ми лексиконите от детството (явно не съм попълвал достатъчно много от тях) и второ, така се създава някаква блогърска мрежа, което само по себе си не е лошо.
Инициатор на поредния мийм е Пламен Петров, който ме предизвиква да споделя 10 свои малки и мръсни тайни. Е, мръсни тайни и да имам – няма да ги кажа, а някои от тайните си вече съм споделил в поста Осем неща, които не знаете за мен, така че задачата ми става много трудна. Да не говорим, че ако разкрия всичките си тайни ще изглеждам съвсем разголен пред вас. Трябва и нещо да запазя за себе си. 🙂
Все пак, ще се опитам, пък да видим дали ще стигнем до десет.
1. Страх ме е от високото. Като по-малък не го осъзнавах този страх, защото живеехме все на първия етаж. В София от 15 години живея на 12-ия етаж и не смея да погледна надолу през терасата. Веднъж се опитах да се преборя със страха си и се качих да летя на малък самолет. Изживяването беше невероятно, но сърцето ми все още трепва като погледна надолу отвисоко.
2. Като малък пишех стихове. За пионерите. Много бяха глупави, но съм печелил някакви награди. Като тийнейджър исках да напиша нещо за любовта. Не можах. 😦 Но пък откакто съм блогър, успях да напиша един разказ – „Червеният пръстен„. Ако се понапъна още малко, може да напиша и още нещо. Кой знае?
3. Заедно с Андро Стубел в Ямбол съм пял в една ученическа рок-група – „Експеримент“. Имах фенки още от малък 🙂 В София пях съвсем за кратко в една друга група, която имаше също добри авторски песни, но момчетата нещо не ме харесаха и се наложи да ги напусна. С Андро по-късно записахме (физически) албума на Екзитус „eXtended Play“ на моя компютър. Някой ден ще напиша специален пост за Екзитус. Велика група бяха!
4. Учил съм 4 семестъра актьорско майсторство и театрална режисура. Трябваха ми 5, за да се дипломирам, но ни принудиха да прекъснем по финансови причини. После вече се захванах с други неща и така не можах да се дипломирам. Важното е, че оттогава имам някакъв тренинг и не се притеснявам да излизам на сцена и да говоря пред публика. Все още не съм много добър презентатор, но актьорския и режисьорски опит, колкото и да са кратки, ми помагат.
5. Учил съм гръцки, унгарски, италиански и френски език. Нито един от тях не мога да говоря. 😦 Но все пак говоря свободно английски и руски. 🙂
6. Бил съм на крачка от смъртта – своята. На 10 години щях да се удавя в един язовир. За щастие, наоколо имаше много хора и един човек се хвърли във водата и ме извади. Не си спомням да съм виждал тунела с бялата светлина. Значи не съм бил умрял, а само изплашен.
7. Бил съм на крачка и да убия човек. В казармата един младши сержант си превиши правата и след като бях изкарал една безсънна зимна нощ на пост, той реши да ме лиши от двата часа безценен сън и даже започна да ме рита по глезените (негова запазена марка в отношенията с новобранците), пропускайки да отбележи факта, че носех автомат, зареден с 30 патрона. Когато вкарах патрона в цевта, свалих предпазителя и насочих оръжието към него, разбра, че съм адски сериозен. Едва по-късно осъзнах каква голяма беля можех да направя. Добре, че не натиснах спусъка.
8. Бил съм лауреат на национална олимпиада по информатика. Класирах се на 5-то място и станах студент без да ходя на кандидатски изпит. Дълги години се гордеех с това си постижение. По-късно се случи да работя с други олимпийски лауреати и разбрах, че едно е да решаваш задачи, а съвсем друго – да пишеш комерсиален софтуер. Много малко олимпийци го умеят второто. Между другото, дъщеря ми Елица тази година стана лауреат на олимпиада по биология и също спечели 6-ца за кандидат-студентски изпит. Бащичко! 🙂
9. Преди 14 години спечелихме първия кръг от лотарията за зелени карти за Щатите и се отказахме. Никога не съм искал да емигрирам – в лотарията участвахме на майтап, a и условията бяха непосилни за нас. Затова и решихме да се откажем – нямахме нито пари, нито роднини, нито успяхме да си намерим работа там. Нито за миг не съм съжалявал за това решение.
10. Преди 10 години започнах работа в „най-великата софтуерна фирма в България“ – поне така се рекламираше в пресата. Бях много горд, че са ме одобрили, но в същото време не можех лесно да възприема стила на работа и отношенията, които се създаваха там. Трябваха ми 3 години, за да се адаптирам. За съжаление, стресът, на който бях подложен, ми докара диабет. Аз пък на инат не го лекувам с нищо. Докторите ми казват, че един ден ще получа инфаркт и ще умра ненадейно. Може пък и да е за добро.
Е, това беше – вече знаете най-важното! (Така казваха по едно радио, след като издекламират курса на долара. 🙂 )
Призовавам в играта да се включат Деси Бошнакова, Божидар Костов и Мариана Евлогиева. Ако искат 🙂
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Заслужаваше си подбутването – аз поне научих толкова нови неща за теб.
Оптимистичният финал – за ненадейната смърт – също кефи. Пожелавам ти този „някой ден“ да е мноооооооого далеч. След 70-80 години примерно… 😉
P.S. Някой ден можем да направим тандемен скок с парашут (ако се намери самолет с достатъчно широки двери). Или поне дует на караоке… 😀
Майк, много готино е написано. 🙂 Усмихна ме. 🙂
Точка 2 е трогателна!
Пламски, за парашута не знам дали ще ме навиеш – първо ще трябва да ме напиеш 🙂 Но за караокето – няма никакъв проблем – вече съм го правил и видях, че не боли 🙂
Събина, аз си мислех, че ще се впечатлиш от знанията ми по италиански 🙂
Lasciate mi cantare
con la chitarra in mano
lasciate mi cantare
una canzone piano piano
баце, диабета не е шега работа
Като тинейджър не си успял да напишеш нещо за любовта, защото си срещнал истинската си муза за това доста по-късно 😉
Майк, с Google, всеки знае. 🙂
Майк, твоите тайни са така позитивно поднесени 🙂
Майк, страхотно споделяне – искрено и вълнуващо.
Благодаря за поканата, но си мисля, че ако споделя 10 лични тайни, те вече няма да бъдат тайни. Ако си ги измисля, за да си запазя своите, няма да е честно към теб и всички останали, които така открито сте ги споделили. Ще благодаря за поканата, но ще запазя тайните си за себе си.
Хубав човек, хубави тайни! Не мисля, че има нещо лошо, че ги сподели с нас!
Запазил си тайната, дали все пак си писал стих за любовта 🙂
Pingback: Deja vu и с моите житейски тайни! « Преди да полетиш
Митака от линка по-горе пише, че е катастрофирал с танк, та ме подсети, че мен ме е газило МТЛБ, но за щастие оцелях между веригите.
Леле, човек като започне да се връща в спомените открива невероятни неща! 🙂
Нина, не можах да напиша нищо за любовта. Срещнах я и живея с нея вече 20 години, но словата ми са слаби да я опишат.
Майк, мисля, че си говорихме веднъж по една от тайните… но изглежда, че споделяме и друга подобна.
Моля те, обърни внимание на здравето по-сериозно, защото умните хора трябва да живеят дълго. Не стават с природни средства тези неща, нито с дълбоко дишане… Още повече гарнирани с цигари 😦
Много интересно ми беше да прочета поста. Всестранно развита личност!
Майк, много хубава статии поздравления.
Все по-приятно ми става да посещавам твоя блог,Майк. Тук се чувствам като в защитена зона. Жалко че не познавам останалите с които си разменяте реплики. Явно всички те познават добре.
Благодаря ти, Виолета!
Чети какво пишат другите коментатори в техните блогове и така ще ги опознаеш и тях по-добре. А можем да се видим и на живо 🙂
@Майк: „Призовавам в играта да се включат Деси Бошнакова, Божидар Костов и Мариана Евлогиева. Ако искат“
Искам, как да не искам, но чак сега видях поканата!
В такива верижни акции малко ме дразни това, че човек лесно губи нишката. А аз обичам нещата да са подредени. Ето едната ми „мръсна тайна“ 😉
Споко, имам още 10 пъти по 10. Надявам се до края на доста натоварената седмица, която ми се очертава, да намеря време поне за 13 от тях. (Естествено 13, защото в моя блог „Петък 13“ всичко се брои по 13-ичната система! 😉
Вече два месеца си повтарям констатацията от точка 8:
„едно е да решаваш задачи, а съвсем друго – да пишеш комерсиален софтуер. Много малко олимпийци го умеят второто.“
И все по-обезкуражително продължавам да си повтарям мечтателно, че има смисъл заниманието със състезателно програмиране, при това самостоятелно, без посещение на школи и без кадърен преподавател, само и само защото е по-добре залудо да се помъчи младото мозъче на седмокласничката ми, отколкото да блуждае от „импулс“ до „фейсбук“ и обратно, чатеща в несвяст с далечни и близки, но виртуални приятели…
Как се преминава от гордост към нещо по-обикновено след неописуем труд и умствени усилия, довели до лауреатското отличие?
И се надявам поне този път умницата ми да „спечели“ от това, че не чете повечко, а най-вече – че не се рови из коментарите на майка си 🙂
Майк, това стигна до мен.. днес 🙂 Много ми хареса – както идеята на Пламен (уверена съм, че колкото повече хора се показват такива, каквито наистина са – със светлините и сенките си – толкова повече благодатен шанс има за човешкия свят), така и твоето закачливо и усмихнато откровение. Прегръдки! 🙂