Добри думи за добри хора. Трагедията на Йозефина

Божидар Костов разказва историята на Йозефина – продавачка, която от добро сърце давала стоки на вересия на своите съселяни, които не са могли да ги върнат (или може би не са искали) и в крайна сметка натрупва дългове за над 8500 лева. Днес срещу нея е заведен съдебен иск за тези пари и понеже няма възможност да ги събере, се оказва, че е напълно разорена.

Можете да видите запис от разговора с Йозефина в сутрешния блок на bTV, където под заглавието „Няма ненаказано добро„, разказва своята история в подробности.

Гледайки целия материал, в мен възниква един въпрос, на който не мога да намеря точен отговор. Къде е разликата между добротата и глупостта? Дали доверието и добротата са правилния подход или на някои хора просто трябва да откажеш, за да защитиш собствения си интерес?

Миналата седмица в блог дайджеста цитирах един пост на Тихомир Димитров за постигането на щастие чрез даване. Категорично вярвам, че човек трябва да бъде щедър и добър към ближните и че давайки на другите с радост, можеш постигнеш удовлетворение от живота. Но в същото време мисля, че не трябва да позволяваш да те правят на глупак.

Не знам дали (и как) можем да различим тези, които ще оценят добрината ни от онези, които ще злоупотребят с нея, и дали трябва изобщо да разделяме хората, на които да дарим своята добрина, но ми се струва, че да поемеш финансовите проблеми на цялото село на гърба си, както е направила тази жена, не е най-умното нещо.

Вие какво мислите?


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Добри думи за добри хора и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

13 Responses to Добри думи за добри хора. Трагедията на Йозефина

  1. peter каза:

    Няма ненаказано добро…

    Уви съм бил в положението на Йозефина и знам че веднъж тръгне ли спиране няма. За съжаление положението в северозападната ни част не е никак цветущо…

  2. dzver каза:

    Неуспешните бизнес модели фалират.

    Да даваш храна на вересия е бизнес модел – имаш повече клиенти от магазина, който не дава вересия. Евентуално можеш да продаваш вересията на по-високи цени и да изчислиш и хеджираш риска.

    Всички неуспели бизнесмени ли са глупави? Съмнява ме.

  3. Прасунсен каза:

    Ами ти давай и бъди щедър, няма лошо, но не с парите на другите. Това което тя е правила, е да използва парите на другите (дългове), за да се прави на щедра.

  4. asktisho каза:

    Напълно съм съгласен с Прасунсен. С „чужда пита помен прави“ не е принцип за постигане на изобилие, нито пък на щастие в живота. Това става ясно и от самото видео.

    Резултатът от „добрината“ на женицата е очевАден: вересиите са направили бедняците в селото по-бедни и по-мързеливи, женицата: по-нещастна, а собствениците: по-ограбени. Питам се, какъв е смисълът тогава?

    За съжаление, в живота има и ситуации, в които никой нищо не печели, дори когато намеренията са добри. Най-често това става като му изтървеш края. Не можеш да живееш с доход от 170 лв. и да раздавеш хранителни продукти за 8500 лв, които дори не са твои. „Прекален светец и Богу не е драг“.

    Замислих се сериозно над идеята да се свържа с редакцията и да помогна на женицата с каквото мога, но записът от селото ме отказа. Нещо вътре в мен се разбунтува срещу идеята да помагам на тези хора да продължават да крадат…

  5. Майк Рам каза:

    В крайна сметка излиза, че е глупава – нито е направила добро, защото онези хора просто са я използвали и ще си останат готованци, нито е спечелила нещо. Напротив – сега трябва да плаща от джоба си за „добрината“.

  6. И аз съм на твоето мнение. Човек не може постоянно да дава без взамяна. Ако погледнем в същността на жената, можем да открием купчина страхове и угризения вместо прекомерна добрина и щедрост.

  7. asktisho каза:

    Нека да не я осъждаме прекалено строго женичката. Единствената й грешка е, че е раздавала нещо, което не й принадлежи. Иначе е наханила бая народ, който няма какво да яде. Малко от нас могат да се похвалят с такова нещо.

    Освен това собствениците са я насърчавали да дава вересии, за да им върви скапаното магазинче, а сега й излизат със запис на заповед и запорират имущество, нали! От видеото се видя, че не е единствената продавачка, станала жертва на тая „схема“, другата леличка се беше набутала с около два бона и си беше платила до стотинка.

    Сигурен съм, че благодарността на гладния ще нахрани тази жена и ще й помогне да събере парички,за да си плати дълга.

  8. Надето каза:

    Гледах вчера сутринта предаването и ми стана болно. От коментарите тук виждам от упрек, до разбиране, от отрицание до одобрение. Даването на версия не е нещо ново. Преди ‘44г. много от хората, живеещи на ръба на бедността са живели така, но са били почтенни. Но… има разлика от това да даваш от себе си, съзнавайки, че може да не получиш и това да даваш, след като си видял, че не ти отговарят на добрината с добро – т.е. да си върнат борчовете, когато имат възможност. Доброто, което е правила в началото Йозефина, се е превърнало в пагубна за нея глупост. Тя не е натрупала исканата от нея сума за един или два месеца, а за десет! Не е в голямо населено място, та да не познава хората – кой може да й възстанови парите и кой ще я завлече. Не разбирам и позицията на човека, с когото живее – и той ли не е виждал накъде отиват нещата?! Пак по bTV вчера имаше друга новина – хората от едно село, тъй като работят и не могат да пазаруват в работното време на продавача, си оставят парите, списъка с нещата, които им трябват и винаги си намират и поисканото и рестото! Това, може да се случи само там, където хората си имат взаимно доверие. Това е добро, което се връща!
    Създателят на философията „Рейки” описва как се е опитвал да помага на просяци, давайки им пари
    / свои!/, за да могат да започнат нещо, което да ги измъкне от улицата. След време стигнал до извода, че това не помага, а по-скоро ги натиква още по-трайно в калта.
    Подразни ме надписа на екрана под „Няма ненаказано добро!” – „Даваш хляб на версия – на съд!” Журналистическото „оригиналничене” във вестниците, телевизията, най-често подвежда с кратката информация.

  9. Влади каза:

    Давай колкото може повече, но не повече от колкото можеш да дадеш!

  10. Майк Рам каза:

    Много добра мисъл, Влади! 🙂

  11. Тази история ми напомни за финансовата криза – банките отпускат кредити, като се прибавят и лихвите и се получава сума по-голяма от тази, която реално хората могат да заработят, за да си изплатят задълженията. Собственичката на магазина е виждала какво става и че клиентите не могат да си платят дълговете. Според мен е злоупотребила с „разрешението“ за даване на вересия. И какво се получава: Магазинерката е в ролята на банковия служител, който е имал разрешение да дава, защото това е била политиката на „банката“. Само че при банките не съдят след това банковия служител, а клиента на банката. Жената не е виновна. Тя е по-скоро марионетка на „Пчела“.

  12. Влади каза:

    Благодаря, Майк! 🙂

  13. asktisho каза:

    @ Нора Цонева: абсолютно съгласен.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s