Ето я поредната доза интересни и провокативни блог-публикации от изминалите седем дни. Приятно четене!

Събота, 22.05.2010

В интернет средите понятието SEO (Search Engine Optimization) предизвиква винаги голям интерес. Умението да накараш интернет търсачките да заобичат твоя сайт и да го изведат на челни позиции при търсене, за много хора граничи с магия. Доколко това е така, са се наели да обяснят организаторите на традиционната (вече) SEO конференция, която тази година ще се проведе на 11.06.2010. Огнян Младенов е публикувал в блога си предварителната програма на конференцията, която този път включва доста разнообразни теми и обещава да бъде още по-интересна (особено ако ме вземат за консултант по презентирането 🙂 )

Тези дни у нас беше Елизабет Костова по повод излизането на български на новият й роман „Крадци на лебеди“. В петък имаше среща с читатели, за която аз написах по-късно материал, а в събота Александър Кръстев публикува специално интервю с нея в блога „Аз чета“, в което разговарят за книгата, за България и за бъдещето на българската литература.

Неделя, 23.05.2010

Стефан Русев разсъждава в своя маркетинг блог как трябва да се постъпва, когато клиентът променя условията по сделката. Това понякога става още преди да е започнала същинската работа, а понякога по средата на този процес. Как можем да подходим, така че хем да задоволим максимално неговите изисквания, хем да свършим работата си добре, хем да вземем заслужено възнаграждение? Вижте статията на Стефан!

Понеделник, 24.05.2010

В неделя още през нощта излезе „произведението“ на Аспарух Калянджиев „Любов на границата на омразата„. Този човек пише много интересно, но неговите материали са много трудни за обяснение с думи. И слава Богу, защото ако трябваше да ги възприемам само с недоразвития си интелект, едва ли щях да харесам и малкото, което усещам с чувствата си. Прочетете го и ще разберете какво имам предвид! 🙂

Вторник, 25.05.2010

На 24 май повечето публикации в родния интернет бяха посветени на празника на българската просвета и култура и естествено бяха изпълнени с емоции, вариращи от див патриотизъм и излишна национална гордост до груб нихилизъм и тотално отричане на „всичко българско и родно“. Затова единствената публикация, която си харесах от този ден, беше със снимките на Ани Бозгунова на буквите, които е изпекла като бишкоти. Изглеждат много любопитно и апетитно 🙂

Едва на следващия ден започнаха да се появяват разумни и интересни статии, обсъждащи състоянието на нашето средно и висше образование и даващи някои идеи за неговото развитие. Не с всичко във всички статии съм съгласен, но тук поне има какво да се прочете и над какво да се замисли човек:

• Даскали или учители от Янко Манолов в блога „Тайния език на общуването“ – може би най-добрата статия по темата.
• Образованието – реформа или революция от Боян Юруков – интересни мисли, казани от човек, който учи в чужбина, поднесени заедно с няколко изключителни видео материала от конференцията TED.
• ОбразУванието от Божидар Божанов. Добър анализ на проблемите, но аз лично не мисля, че всичко се решава само с пари.

На този ден имаше и други хубави публикации: Радислав Кондаков публикува своята притча „Домашно по математика“ за това как незнанието, че нещо е невъзможно, може да ни бъде полезно по пътя към успеха, а Бисер Вълов пък ни представи списъка от въпроси, който всеки блогър трябва да си зададе преди да публикува поредния си пост. Много ценно!

Сряда, 26.05.2010

Денят на провокациите – Комитата реагира остро на моя пост за концерта на група Любе в София и реши да напише по-подробно разяснение защо не трябва да слушаме тяхната музика. Той смята, че след като те са поддръжници на руския президент, никой не трябва да ги подкрепя, давайки пари за техни концерти. Един от коментаторите даже доразви тезата, твърдейки, че Любе приличали на Веселин Маринов, който бил лош, защото пеел за Станишев. Какво излиза тогава – че трябва да слушаме само Богдана Карадочева, защото тя пее за Костов? 🙂

Не съм съгласен с тази позиция, но уважавам правото на всеки да има собствено мнение. Радвам се, че Комитата пренесе спора на територията на собствения си блог – нещо, което не може да се каже за всички коментатори.

По-нататък нещата загрубяват още повече с поста на Николай Сисоев – Труден „Атеизъм, логика и добрина„, в който громи атеистите, наричайки ги „завистливи“, „ревниви“ и „смотаняци“. Аз самият съм вярващ човек, въпреки че не спазвам религиозните канони, и макар да споделям някои от тезите на Труден, не бих си позволил да говоря толкова остро и обобщаващо. Питам се: Как можем да убедим някого в правотата на своята позиция, ако предварително сме си изградили за него негативно мнение?

Четвъртък, 27.05.2010

Дали защото реанимирах след абитуриентския бал на дъщеря ми, или по друга причина, но в четвъртък почти нищо интересно не можах да си харесам в българската блогосфера.

Боян Юруков сподели информация за конкурса за изготвяне на сайта на Народното събрание, от която става ясно, че кандидатите са два консорциума, единия от които се води от фирма „Индекс – България“ ООД, а другият – от „Лирекс БГ“ ООД, които на практика са една и съща фирма. С други думи – конкурсът е чиста парлама. Ама то за парламента какво друго би могло да бъде?

В търсене на нещо по-позитивно попаднах на един сайт, съдържащ странна смесица от теми, но в категорията музика има интересни статии за класически групи и музиканти, с които аз съм отраснал, но по-младите хора може и да не познават. Особено силно ви препоръчвам статиите, посветени на моята любима група Royal Hunt, чийто концерт в София беше едно от най-великите преживявания в моя живот. Има доста биографична информация и няколко от най-ранните хитове на групата.

И докато съм още на музикална вълна, ще ви споделя една новина, която ме развълнува – Ken Hensley, един от великаните на рока и бивш лидер на Uriah Heep, ще свири с група Сънраийз на 02.06.2010 в бар „Камино“ в София. Като тежък техен фен съм бил на няколко концерта на Хийп и John Lawton в България, но Кен Хенсли все не съм имал късмета да го уцеля. Надявам се, че този път ще се срещнем наистина. Между другото, последният му албум – „Blood on the highway“ – е страхотен!

Петък, 28.05.2010

Продължавам музикалната тема и в петък – Йордан Матеев е публикувал част от интервю с Мик Джагър по повод „музикалното пиратство“, в което той приема философски нещата от живота и смята, че това, че днес вече не може да се печели от продажби на записи е нещо напълно нормално. Така е било и преди, когато Rolling Stones са стартирали.

Голямата публикация на седмицата отново излиза в петък. Тя е от Тихомир Димитров, който ни предлага втора част на есето си за постигане на изобилието чрез даване. В него той формулира 4 основни правила, следствия от основния закон за даването, които ние често забравяме, а това ни носи огорчение и разочарование.

1. Винаги получаваш повече, отколкото си дал;
2. Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш;
3. Даването трябва да ти носи удоволствие
4. Между даването и получаването винаги стои интервал от време.

Кратко четиво, в което се разкрива цяла една житейска философия! Абсолютно задължително четиво!

А петъчна притча можем да наречем мисълта на Венци Станчев – Фен:

Животът е като глухарче-бавно отлитат части от него, за да посеят нов.

Радвайте се на живота и бъдете щастливи!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.