Седмичен блог дайджест – 7

За седми пореден път ви предлагам интересни четива за почивните дни. Най-добрите и най-интересните според мен блог-публикации от изминалата седмица.

Събота, 29.05.2010

В събота в Пловдив се проведе голям фестивал на български рок-групи – Park Rock Open Air, – но за съжаление е тръгнал с фалстарт – пловдивската полиция е наредила концертът да бъде прекратен почти веднага след като на сцената са излезли хедлайнърите за деня – Ахат. Не става ясно защо е бил прекратен концерта, след като общината е издала разрешение да бъде проведен. За щастие, на следващия ден всичко е минало идеално, както споделят от блога „The Metal News“. Прочетете и коментарите – там има повече подробности за намесата на полицията.

Интересна новина за хората, активно работещи в интернет, открих в блога за уебмастъри DevStorming – Google са публикували класация топ 1000 на най-посещаваните сайтове в света. За отбелязване е фактът, че в тази класация няма нито един техен сайт. Дали защото не искат да си признаят, че Фейсбук вече ги води?

Неделя, 30.05.2010

Милена Фучеджиева има почетно място в моята класация на най-изявените хейтъри в нашето интернет пространство, но този път е публикувала един пост, озаглавен „Мамо, защо са ти бели косите?„, който не мога да не цитирам. В него тя разсъждава над дилемата кой има повече права и свободи – майката да ражда когато и както си иска или детето да води нормален живот и тук аз споделям нейните аргументи и нейната позиция. Всеки си има своя морал, но аз подкрепям тезата на Милена, че не може да се ползваш с всякакви „права“, ако с това лишаваш детето си от възможността да живее нормален и пълноценен живот.

Много хора си мислят, че да напишеш пътепис е проста работа – ходих там и там, видях това и онова, и публикувах много снимки. Истината е, че за да направиш интересен за читателя пътепис, трябва да вложиш много любов към местата, които си посетил и да положиш малко повече старание. Обичам хубавите пътеписи, а в този ден в блога Разходка.ком се появи една прекрасна история за крепостта „Баба Вида“. В един разказ са обхванати миналото и настоящето, написано увлекателно и илюстрирано с хубави снимки, а Видин е град, който много харесвам, въпреки че нямам никакви специални връзки с него.

Моят роден град е Ямбол и бях много изненадан да открия колекцията от графити оттам, публикувани в блога на Моника Димитрова. Какви неподозирани таланти се раждат там! 🙂 Между другото, в нейния блог има много постове с графити и от много други места.

Понеделник, 31.05.2010

Работната седмица по традиция за почва силно – с много и качествени публикации. Свилен Милев в типичния си хаплив стил обяснява световната икономика накратко и предрича още по-голяма криза, а Григор Гачев е подхванал любима моя тема и спори със Стивън Хокинг, прилагайки много аргументи (с част от които не съм съвсем съгласен), че извънземните не са толкова лоши като белите европейци, покорили индианците и (ако ги има), няма да ни мислят лошото и няма да унищожат нашия свят.

Христо Блажев е публикувал в своя блог „Книголандия“ още едно мое книжно ревю – този път за книгата 4-часовата работна седмица на Тим Ферис. Книгата е много надъхваща и аз писах под влияние на много силна емоция. Убеден съм, че ако не 4, то най-много 10 часа в работната седмица са напълно достатъчни, за да управлявам бизнеса си ефективно и съм твърдо решен да го постигна. Прочетете ревюто – надявам се да ви мотивира да прочетете и книгата.

Най-много се радвам за това, че в понеделник се появиха два много силни духовни поста. Огнян Младенов публикува текст от неизвестен автор, наречен Бъди благодарен. Това е най-точния изказ на моя мироглед, на моята вяра и моите убеждения. Това е моята молитва:

Бъди благодарен, че нямаш винаги това, което си желал. Ако го имаше, към какво щеше да се стремиш тогава?

Бъди благодарен когато не знаеш нещо, защото ти се дава възможност да го научиш.

Бъди благодарен за трудните времена. През това време ти израстваш.

Бъди благодарен за ограниченията, защото те ти дават възможност за усъвършенстване.

Бъди благодарен за всяко ново предизвикателство, защото то ще изгради силата ти и характера.

Бъди благодарен за всяка своя грешка. Те ще те научат на ценни уроци.

А Мелиса е публикувала в своя блог „Позитивното.инфо“ най-хубавата притча за смисъла на живота – за това, че щастието може да се постигне днес и че за него не са нужни пари. Много зареждащо!

Вторник, 01.06.2010

В ден като този, когато стотици блогъри започнат да пишат едно и също – „Честит празник, мили деца!“, „Запази детето в себе си!“ и пр. – ми е много трудно да избера нещо оригинално, върху което да насоча своето, а и вашето внимание. Затова на този ден се насочих в други теми и ето какво открих.

Петър Стойков (Longanlon) в своята публикация Хората и техните хобита разказва за това как жените в много мюсюлмански страни приемат ограниченията на религията с желание и страст, и излиза с тезата, че правят това, защото нямат никакво друго занимание, което да ги ангажира, тоест за хоби. Разбира се, никой не ви кара да се съгласявате с него, но можете да прочетете неговия пост и да поспорите с него и с другите коментатори.

Йордан Матеев е автор, който напоследък чета с голям интерес, въпреки че повечето му публикации са политически. Тъй като изпитвам органическа неприязън към думата „интелектуалец„, с която днес се окичва вече кой ли не, се зачетох по-задълбочено в статията му за мрънкащите интелектуалци, които постоянно чакат държавата да се намеси в техния живот и нещо да им даде. Аз също съм почитател на Георги Господинов, който ми е и съгражданин, но напълно подкрепям позицията на автора, когато казва:

Чудя се кога мрънкащите интелектуалци ще разберат, че културата и изкуството са твърде важни, за да бъдат оставени на държавата. Така всякакви хора в зависимост от политическата конюнктура и личните си интереси разпределят едни пари, които взимат от всички нас, българските данъкоплатци. Защо трябва някой да взима насила от мен, за да избира вместо мен кое произведение на изкуството и кой артист си заслужава парите? Има само една рецепта за решаване на проблема, може би не съвършена, но най-добрата измислена до момента – свободният пазар.

Сряда, 02.06.2010

Проблемите на София определят облика на този ден. Събина Панайотова информира, че общината е взела решение да се закрие книжния пазар на пл. „Славейков“ – един колоритен елемент от облика на столицата. Нейният пост събра доста разнопосочни мнения – от твърда подкрепа на идеята да се махнат „мръсните“ улични търговци, за да освободят място за един чистичък нов мол, до апел за запазването на това уникално място, което привлича както софиянци, така и туристи, и където продавачите наистина са чели книгите, които предлагат.

Още една статия на Свилен попадна под моя радар – този път с култовото заглавие Гаро Вагонян или Сутиените на Софиянски. Публикацията е посветена на странното архитектурно решение да се сложат палатки над площада на Централна гара и представя два различни погледа над този проблем.

Четвъртък, 03.06.2010

Стоян Стоянов (един от многото с това име) отдавна привлече вниманието ми с уникалния си и изключително полезен блог за оцеляване сред природата. Неговите статии са дълги и подробни, но дават много точна и полезна информация за хората, които обичат да пътешестват сред дивата природа. Аз съм приключенец само в мечтите си, но чета блога на Стоян редовно и с голям интерес. Статията, която реших да споделя с вас – „Основни правила за безопасност при гръмотевична буря“ – е важна не само за сървайвърите – любители на екстремни преживявания, а и за всички, които се окажат на открито по това време.

Разравяйки архивите, Вени Гюрова е открила и препубликувала в своя блог „Семки и бонбонки“ един много силен текст на Станислав Стратиев забългарския модел, изпълнен с много мъка и разочарование. Предлагам ви кратък откъс от него, а в блога на Вени можете да прочетете и отзиви за самия Стратиев – един голям български драматург.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

Снимката на деня е от блога „Фото рефлексии“ и показва невероятна дупка, която се отвори в земята в Гватемала. Авторът спекулира с различни конспиративни теории, но на мен това ми изглежда толкова огромно, че не мога да си представя да е дело на човешка ръка. Просто оставам без думи!

Петък, 04.06.2010

В традицията на духовния размисъл и личностното усъвършенстване, на които посвещавам петъка, ви предлагам две страхотни публикации. Анастас Мавродиев в своя пост Кой си ти – победител или губещ?е избрал два изключително силни откъса от филми – образци за мотивационно надъхване. Ролите, които изпълняват Бен Афлек и Алек Болдуин в тези филми са направо фантастични!

Петъчната притча е от Радислав Кондаков, който в блога си „Богатство.нет“ е публикувал цитати от големите майстори на бойните изкуства, за които това не е просто начин да се биеш и да побеждаваш врага, а начин за личностно развитие и победа над себе си.

Истинското бойно изкуство не трябва да има нищо общо нито с грубата физическа сила, нужна само за да бъде повален противникът, нито с всяко смъртоносно оръжие, защото те водят света към разрушение. Истинското бойно изкуство е призвано, избягвайки жестоката битка, да регулира всеобщото ки, да запазва мира, позволявайки на всичко в природата да расте и се развива.

Приятно четене!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to Седмичен блог дайджест – 7

  1. longanlon каза:

    oф, поръчах си книги вчера и забравих да добавя тая за 4 часовата работна седмица 😦

  2. Майк Рам каза:

    По-добре късно, отколкото по-късно 🙂

  3. asktisho каза:

    Абе тая дупка и на мене ми бръкна в мозъка, какво става? Имам чувството, че никой в целия свят не може да обясни. От какво е предизвикана, колко е дълбока? Няма такъв шок, честно!

  4. Майк Рам каза:

    Казват, че не й се вижда дъното. Голяма мистерия е!

  5. longanlon каза:

    е, чак мистерия

    скапано изчислено метро, подземни води, незаконни изкопни работи… може да е какво ли не.

  6. radislav каза:

    Дупки пробиваме всякакви 🙂

  7. Thanks for the notice 😉
    И наистина много талантливи художници в тоз Ямбооооол 🙂
    Поздрави

  8. Майк Рам каза:

    И музиканти, и поети! 🙂

  9. yan каза:

    Кои книги си поръча,longanlon?Няма ли пак да подаряваш прочетени от теб книги скоро,както си го правил?

  10. Nina каза:

    Много е полезен седмичният дайджест. Като пътеводител в морето от блогове!
    Междудругото и аз съм от Ямбол, ние сме навсякъде 😛 :)))

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s