За осми пореден път ви предлагам интересни четива за почивните дни. Най-добрите и най-интересните според мен блог-публикации от изминалата седмица.

Събота, 05.06.2010

Като човек, който е напуснал родния си град, за да си търси късмета в столицата, се чувствам засегнат от коментарите на „кореняците“ софиянци, които наричат хора като мен „селяндури“ и за които техния град е забранена територия за всякакви нашественици. Има дори хора, които се наричат мои приятели, но с гордост членуват във Фейсбук групи, настояващи за изселването на всички, които не са родени в този свещен град. В този смисъл, постът на Стефан Василев „София – моят град“ е доста по-различен. Въпреки, че още от начало леко жилва „пълчищата“ провинциалисти, по-нататък повествованието му е изпълнено с носталгия и умиление пред красивите и романтични места, където той е прекарал детството си.

Тъжно ми е, че днес нещата са по-различни и че градът се е превърнал в голямо, шумно и мръсно чудовище. Тъжно ми е, защото и аз обичам този град и защото аз също го чувствам като свой, въпреки че „кореняците“ никога няма да ме приемат и че винаги ще хвърлят вината за това, което е станала София върху мен и всички други, дошли от страната.

Поли Козарова повдига много важен въпрос в своя блог „Маркетинг буркан“. Дали всяко имейл съобщение, в което получаваме търговско предложение, е спам? Днес всички негодуваме от спама, без да сме наясно какво точно представлява той. Има си дори комисия, на която като Павлик Морозов можеш да натопиш абсолютно всеки, който не ти е симпатичен, като спамер, дори и ако само преди две седмици лично си му дал собствената си визитка. Защо търговското съобщение по мейла мнозина го считат за спам, а телевизионната реклама – не? Да не би тя да е поискана? Хубаво е, че Поли поставя тези въпроси. Смятам, че тази тема има нужда от по-широка и по-сериозна дискусия.

Темата за арестуването на конвоя с „въоръжени активисти за мир“ от израелските гранични служби бе темата на отминалата седмица. И макар че по телевизията всеки ден говореха по този въпрос, на практика никой нищо смислено не каза. Предлагам ви две блогърски позиции по темата: едната (на Voxy) – кратка, емоционална и леко цинична, а другата (на Комитата) – задълбочена и аналитична. Вие сами си направете изводите.

Metal Katehizis не е точно блог, а по-скоро музикално списание, но стилът му е много по-човешки от повечето списания и има RSS фийд, за което печелят моето уважение. Там можете да прочетете последното (според тях) интервю, което големия Ronnie James Dio е дал на български журналисти. Въпреки, че е от преди няколко години, в него можете да научите много неща за личността на този велик музикант.

(Снимка: Metal Katehizis)

Неделя, 06.06.2010

Макар че еуфорията по абитуриентските балове започна да отминава – даже и моето семейство се включи леко в нея тази година – искам да ви предложа един много хубав пост от Ана Динкова (Анка Банка), посветен на тази тема и озаглавен „Големите надежди„. Ето един кратък цитат:

Изглеждаше тъжна и много уморена. А сигурно преди това се е вълнувала, избирала е тоалета си дълго, ходила е на няколко пробни грима и на няколко пробни прически. Майка й се е лишила от нова пералня, баща й няма да смени счупената полуоска на колата, но са й осигурили разкош за една вечер. Една вечер, в която тя е била принцеса, очаквайки с нетърпение да бъда избрана за кралицата на бала. Ще се надява да остане принцеса завинаги, но надали. Радикалната диета и силиконовите цици, които тате й е подарил най-много да я откарат в нечий креват за известно време, за което може и да получи няколко лъскави подаръка, докато не дойда следващата абитуриентка, догодина.

Навремето бях публикувал два поста с мъдри мисли, които бях превел от американски блогове, озаглавени „Нещата, които научих„. Днес открих още една публикация по тази тема в Сайта на една жена. Тези неща си струва да ги прочете човек:

• Научих…, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
• Научих…, че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
• Научих…, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.
• Научих…, че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Понеделник, 07.06.2010

Притчите продължиха да доминират и в понеделник, като този път цитираният автор бе Хорхе Букай. Дали защото тази седмица той гостува у нас или пък чисто случайно, но в този ден попаднах на две чудесни истории, които много ми харесаха. Едната е от блога „Позитивното“ и е посветена на ямата, в която попадаме всеки ден, а другата е от блога на Стефан Русев и се разказва за слона от цирка, който въпреки, че е вързан с тънко въженце, не смее да напусне своите окови.

По деловите теми ми направи впечатление статията на Боян Юруков „Мазното петно в басейна на Америка„, в която освен че показва нагледна съпоставка на размера на разлятото нефтено петно в Мексиканския залив с размера на България, авторът посочва и виновникът за тази екологична катастрофа – използваният подход на управление на риска от BP. Тъй като се занимавам с управление на проекти и по-точно с управление на риска, влязох с него в делови спор, изтъквайки, че не методът е виновен, а начинът на неговото прилагане. Когато се прави анализ на рисковете и се вземат решения, винаги се избира по-малката злина. Самата преценка коя е по-малката злина е въпрос на морал и на законност. За някого смъртта на няколко човека или на хиляди животински видове е по-малък проблем, в сравнение със разхода на няколко милиона долара. За други човешкият живот и опазването на природата не могат да се измерват в пари. Управлението на риска е просто инструмент. Затова не инструментът, а хората, които са вземали решенията, са виновните.

Вторник, 08.06.2010

Какво е креативност? Бисер Вълов разказва в своя блог за дефиницията и характеристиките на креативността, според американския професор Майкъл Рей.

… креативността не се изразява във великите еврика моменти, раждащи най-добрите идеи. Тя е начин на живот. Почти всеки специалист в тази област е наясно, че истинската креативност не е резултат от вдъхновение, а е плод на упорита работа и съсредоточеност.

От блога Indioteque научаваме за поредното възраждане на култовия проект на Roger Waters – The Wall. Музикантът, който създаде емблематичния албум на Pink Floyd, ще тръгне на световно турне тази есен, защото вярва, че посланието, заложено в „Стената“ е все още актуално и днес:

Вярвам, че това е все още актуален въпрос, който няма еднозначен отговор. Има презаливане от реклами в Интернет, много пропаганда, но имам чувството, че под повърхността човешката възприемчивост намира все по-голямо пространство. Трябва да продължаваме да пишем по блоговете, в Twitter, да комуникираме, да обменяме идеи.

Сряда, 09.06.2010

Струва ми се, че средата на седмицата е най-глухия период за българските блогове. Дали поради факта, че 99% от блогърите ходят на работа, или по друга причина, но най-много и най-стойностни постове се появяват в понеделник и в петък. Все пак, дори и в тези слабо продуктивни дни, успях да намеря няколко публикации, които да споделя с вас.

Циничният елф ни препоръчва една колекция от военни филми, класифицирани според войната, за която разказват. Повечето съм ги гледал, което означава, че филмите наистина са добри 🙂 и който не ги е гледал, е добре да поправи грешката си. Има, разбира се и други успешни заглавия, които са пропуснати, така че можете да се включите в дискусията под поста и да предложите своите фаворити и така да се получи една наистина добра колекция.

През седмицата попаднах на един интересен сайт – LifeGourmet.net – където открих любопитни колекции от пропагандни плакати. Днешната политическа пропаганда ни убеждава, че само съветският и българският комунизъм са използвали този похват за въздействие върху съзнанието на масите, но истината е, че това са правили и германците по времето на нацизма, и американците. Предлагам ви колекцията от американски плакати от Втората световна война – едно доказателство, че похватите на всяка една власт са еднакви навсякъде по света.

Една от любимите ми теми в киното и литературата, за която все се каня да пиша повече някой ден, е опасността от апокалиптична катастрофа, която да затрие човечеството. Има ли начин да оцелеем и как ще живеят оцелелите след това са двата въпроса, които тормозят мисълта ми, когато се сетя за този въпрос. Кормак Маккарти е автор, който е обрисувал много мрачна картина на живота след апокалипсиса, ако това въобще може да се нарече живот. Не съм чел книгата, но съм гледал филма, правен по нея и усещането е много потискащо. Вижте ревюто на книгата на Маккарти „Пътят“ от Nezzo в блога „Книголандия“ – може да ви подтикне да помислите върху тази тема.

Четвъртък, 10.06.2010

Още една полезна публикация от Бисер Вълов се появи тази седмица. Той цитира Джоф Ейлин, който представя 50 причини, поради които хората купуват. Сред тях можете да откриете:

• За да подражават на други – светът е пълен с модели за подражание
• За да запазят репутацията си – усилията за нейното изграждане не са били малко
• За да се чувстват по-висши – ето защо се търсят символи на обществено положение
• За да са модерни – знаят, че приятелите им ще забележат

Както казва Бисер – причините могат да бъдат много повече, но и този кратък списък е достатъчен, за да провокира мисленето ни и да преценим дали успяваме да обхванем повечето мотиви, които подтикват нашите клиенти да направят покупка.

Изминалата седмица беше богата на събития и едно от тях беше Уеб Експо 2010. Ованес Ованесян – един от организаторите на събитието – е написал много искрена, обективна и доста критична статия за добрите постижения и допуснатите грешки на експото. Признавам, че и за мен причината да успея да отида почти на края на събитието беше фактът, че се проведе в понеделник – денят, в който сме планирали всичките си задачи за седмицата – и не можах да видя всички презентации, които ми изглеждаха интересни.

Петък, 11.06.2010

Освен, че беше първият ден на световното първенство по футбол, петък беше и денят на втората SEO конференция в България, на която имах удоволствието да присъствам през целия ден и която, премина при още по-голям от миналогодишния интерес, както и при доста добра организация и в крайна сметка повечето присъстващи останаха много доволни. Факт е, че точно на това събитие никой не се оплака от липса на посетители – напротив – имаше толкова много желаещи, особено в малката зала, че на моменти се налагаше да гледат през вратите.

Изключително съм щастлив, че сред присъстващите имаше много представители на Клуб „Спри и помисли!“ – както от София, така и от Варна – и че имахме възможността да си поговорим по всякакви въпроси за SEO, за интернет и за бизнеса въобще.

Няма да коментирам в подробности, защото други хора го направиха, така че ето ви връзките:

• Много богат и задълбочен коментар на Марио Пешев за организацията и съдържанието на конференцията.
• Коментар на Калин Василев – един от лекторите, събрал доста позитивни отзиви. Съжалявам, че бях в другата зала и не можах да гледам неговата презентация.
• Репортаж на живо от Димитър Николов за „Маркетинг буркан“.
• Презентацията на Васил Тошков – Cloxy за особеностите при създаване на нови сайтове.
• Обзорна статия от Димитър Николов за „Креативен.ком“, посветена и на Уеб Експо 2010, и на SEO конференция 2020. Снимката по-горе е от неговия блог.

Тук ще издам една тайна – бях поканен като консултант по презентиране на лекторите на конференцията, но имах възможност да поработим само с Васко, с когото направихме една репетиция и който се постара да приложи моите съвети и да направи едно добро представяне. Надявам се за следващата конференция да имаме повече време за работа с лекторите, така че презентациите да станат още по-добри!

Йордан Матеев – един от малкото политически блогъри, които чета (защото пише доста разумно и логично) също е подхванал подобна идея за седмичен информационен обзор и ни предлага своята компилация, наречена „Макроикономическа седмица„. Интересни факти и новини от икономиката. Струва си да бъде прочетено!

И накрая, петъчната притча (неочаквано!) идва от Константин Павлов – Комитата. Неговият пост „Оптимистично нещастие“ е труден за разбиране, но пък точно затова провокира към размисъл. Излиза, че щастливите хора предизвикват чуждата завист и ние българите сме си изградили рефлекс да бъдем нещастни, за да ни е по-добре. Парадоксално, но донякъде вярно. Прочетете го и ще се радвам да видя вашите коментари там или тук.

Приятно четене!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.