Колкото и да е трудно да го повярваме, в дните на световното по футбол има и други интересни новини из българската блогосфера. Уверете се сами!

Събота, 12.06.2010

Напоследък зачестиха новините за изчезнали хора – както възрастни, така и деца – и въпреки желанието на мнозина да помогнем за тяхното намиране, хаотичното разпространение на съобщения сякаш не е най-добрия начин да го направим. По този повод, Боян Юруков е създал един сайт, в който е събрал всичката налична информация за изчезналите хора в България, разпределена по географски райони, което е голяма крачка напред към централизиране и по-добра организация на работата по издирването им, с което вярвам, че всички ще можем да бъдем по-ефективни в усилията си да помогнем.

Обичам хубавите пътеписи и смятам, че блоговете предлагат чудесна възможност за споделяне на лични впечатления от пътешествията на техните автори из различни места в България и чужбина, така че и ние, читателите, да можем да почувстваме красотата на природата и да се порадваме на уникалните забележителности около нас.

Блогът Разходка.ком – един от много добрите блогове за пътеписи у нас – организира конкурс за пътеписи, в който може да се включи, споделяйки своите приключения през лятото. Нивото е високо, а и наградите си струват, така че очаквам на есен да ни зарадват с още интересни истории и красиви снимки. Засега ви предлагам съботния пътепис за местността Яйлата – едно красиво и романтично кътче от нашата страна, богато на история и носещо великолепно излъчване (виж снимката по-горе).

Неделя, 13.06.2010

Два дни след приключване на SEO конференцията – още два обзорни поста, посветени на нея. Иво Илиев споделя своите впечатления от събитието с подробности и доста лични разсъждения, а Огнян Младенов е публикувал слайдовете от всички изнесени презентации, така че всички, които не са могли да присъстват, да придобият максимално добра представа за онова, което се е говорило там.

В блога „Другото кино“ отбелязват 67-мия рожден ден на един от моите любими актьори – Малкълм Макдауъл. Един изключително талантлив актьор, започнал бляскава кариера с главни роли в култови филми, завършила с клиширани роли на побъркани злодеи в третокласни екшъни. Онези, които не го познават, могат да прочетат кратката му биография и да научат нещо повече за най-забележителните филми, в които се е снимал.

Понеделник, 14.06.2010

Мъдрите слова в понеделник идват отново от блога на Oggin. Неговият пост се казва „Drop a word„. А текстът, преведен от James W. Foley, започва така:

Пускате камъче във водата: и за минутка забравяте,
Но се образуват малки вълничи, които продължават да образуват кръгчета,
И тези малки вълнички полюшвайки си порастват в една огромна вълна;
Така може да сте нарушили потока на могъща река само с пускането на едно камъче.

Комитата разсъждава върху проблемите на българския туризъм и показва примери от Албания, а Павел Николов е зачекнал една моя любима тема – комплексарския стремеж да се изфукаме с нещо, за което нямаме никакви заслуги, уместно озаглавена „Сламен патриотизъм„.

Кратка, но интересна статия е публикувала Татяна Христова в блога „Нова визия“, в която разглежда трите основни бизнес стратегии по време на криза. Повечето компании, както у нас, така и в чужбина лесно се сещат за първата – съкращаване на разходите и най-вече на служителите. Но другите две – поощряване на иновациите и подобряване на управлението – са силно подценявани, въпреки че също толкова важни за успеха на компанията. Чудесен материал за проверка на собствените подходи!

Блогът „На работа“ се поддържа от една жена, отдадена основно на отглеждането на детето си, но желаеща да се занимава и с нещо допълнително, с което да уплътнява времето си и да си добави нови доходи. От него е публикацията „Freelance сайтове„, където прави преглед на българските сайтове за freelance услуги и собствените си впечатления от тях. Тук е момента да представя и сайта на Ложата на фрийлансърите, която наскоро бе основана от моите приятели и колеги Марио Пешев и Божидар Костов, чиято цел е да обедини усилията на хората, работещи на свободна практика, за постигане на по-добри бизнес резултати.

Вторник, 15.06.2010

На 26.06 ще се проведе гей парадът в София. Събина е написала един кратък пост за него, в който по-интересни са коментарите. По принцип се имам за толерантен човек, но смятам, че „прайдът“ е всъщност прекалено натрапчив и отива от другата страна на толерантността. На мен лично ми хареса един коментар, който поставя най-точните въпроси:

• [Ако парадът] не е реклама, защо го именувате “гей гордост”?
• Ако “религия, етнос и сексуалност не са достатъчен повод за заклеймяване”, откъде накъде трябва да бъдат повод за “гордост”?

Ето още един пост, насочен срещу фанатизма на защитниците на нечии права (поне така го разтълкувах аз) и който има връзка с горния. Малко е трудно да се разбере завоалираната мисъл на автора, но пък това му е и хубавото – предполага към индивидуални интерпретации. 🙂

Пейо е публикувал пост, в който разказва защо южнокорейците не страдат от излишен патриотизъм и не се натискат да се обединяват със северните си братя. Героят на неговия разказ твърди, че в Южна Корея се ръководят от здрав прагматизъм и не виждат никаква разумна причина да искат обединение с хора, „които са не само крайно бедни и отчаяни, но най-вече не са научени да работят по начина, по който на юг очакват да се работи“. Интересна тема за размисъл, която Пейо завършва с риторичния въпрос към нашите „европейски братя“:

Защо приеха за членка държава, която и Съветския съюз не пожела да приеме за република?

Животът по улиците на големия град може да бъде истински екшън. Христо Радичев ни предлага хумористична инструкция за пресичане на пешеходна пътека, която всъщност е изпълнена с много горчилка от това колко сме станали зли и брутални на улицата.

Сряда, 16.06.2010

Принципът на Парето или правилото 80/20 е популярно като име, но мнозина го цитират като шега. Всъщност, това че е принцип, означава, че не е математически доказан факт, а е извод направен от емпирично наблюдение. Например:

• през 20% от времето ни свършваме 80% от работата си
• 20% от клиентите генерират 80% от печалбата
• 20% от учениците в един клас създават 80% от главоболията за учителите
• 80% от информацията в едно изследване може да бъде схваната от прочитането на  20% от текста

Разбира се, тези числа не бива да се приемат на сляпо доверие, но принципът е в това, че ако обърнем повече внимание на онези 20%, които ни носят повече приходи и намалим онези 80% от дейностите, които само ни губят времето, ще станем много по-ефективни. Бисер Вълов и Деница Стоева очевидно са били много впечатлени от книгата на Ричард Кош „Правилото 80/20“ и независимо един от друг са написали блог постове, вдъхновени от нея, в които цитират и ценни практически съвети за неговото прилагане.

Петър Стойков – Longanlon се опитва да провокира мисленето ни с една публикация срещу книгата на Антон Дончев „Време разделно„. Наричайки я „поръчков роман“ и „най-гнусната книга“, той твърди, че разказът в нея е далече от историческата достоверност и че самата тя е написана единствено да внушава омраза между хората. Не съм чел книгата и не мога да я коментирам, но съм гледал филма, сниман по нея и донякъде съм съгласен, че патосът и героизмът са преувеличени на места, но не мисля, че той внушава омраза. А и голяма част от актьорите правят едни от най-добрите си роли в него. Мисля, че режисьорския прочит е доста по-толерантен от романа. Все пак, дискусията си струва.

Помните ли знаменитата пародийна група „Замунда банана бенд“? Ние толкова много ги харесваме, че сме си купили всичките им касетки и ги слушаме в колата винаги, когато сме на път, та чак сме ги научили наизуст. Единият от „замундците“ – Радо Бимбалов – има отскоро блог, в който демонстрира страхотния си талант да разказва истории и ме спечели много бързо за свой верен читател. Историята от сряда – „Айл би бак!“ е и смешна и тъжна – лафовете от популярни филми звучат смешно, произнесени от героя на разказа, а краят със сигурност ще ви бръкне в душата и ще ви разчувства.

Четвъртък, 17.06.2010

Рождения ден на блога на ПИБ и едно прессъобщение до няколко блогъра, предизвика моите коментари относно социалния ПР, а подобни мисли сподели и Събина Панайотова в своя личен блог. Блоговете са ефективен инструмент за ПР, но това в никакъв случайне става по стария начин. Трябва да се демонстрира лично отношение и да се предлага стойностна и полезна за читателите информация. Евгени Йорданов също допринася по темата със своя пост „Дай, за да получиш или Как да се сприятелим с блогър„.

Не съм голям фен на футбола и гледам мачове само от световните първенства, може би заради това, че предлагат някаква екзотика – отбори от далечни страни, които никога друг път не бихме видели. Въпреки това си имам любим футболен блог – „Три корни“, – който винаги ми пълни душата с оригинални коментари за ситуацията в родния и световния футбол. Препоръчвам ви да го следите редовно, а за тазседмичната селекция съм избрал един пост, в който герой е великия Петър Василев и неговите безценни коментари, без които българският език щеше да бъде беден и сух.

Политическата статия на седмицата идва от Иван Стамболов – Sulla. Избрах я, защото засяга важен въпрос, използва много оригинално сравнение на днешната ситуация на тютюнопроизводителите с първобитното общество, но пък вмъква доста манипулативни елементи, което е повод за една добра дискусия.Споделям мнението, че щом цялото общество се бори против пушенето на цигари, няма как да защитаваме тютюневия бизнес. Очевидно е, че тези хора трябва да си намерят друго препитание, но също толкова очевидно е, че тази работа не е никак проста. Хората са консервативни и докато не останат на улицата, няма да се сетят да потърсят нещо друго. И въобще не е в ДПС вината – всички българи от всички професии се държат така – и учителите, и лекарите, и таксиджиите. Всеки, който не знае как да се оправя в живота, си търси някакви права от държавата. Въпросът „Какво да се прави?“ остава.

За завършек на деня, Жоро Пентаграма ни потапя в тайнствеността на градските легенди с един разказ за разделени близнаци, гарниран обилно с бира и цаца.

Петък, 18.06.2010

Григор Гачев е забелязал един интересен феномен – според него сред българските потребители на интернет и мобилни услуги все по-малко се използва шльокавицата – т.е. писането на български с латински букви. В един леко саркастичен пост той заключава, че това все пак е един положителен факт, който е повод за радост. Аз споделям неговото задоволство, макар и да не съм на 100% убеден, че шльокавицата наистина губи позиции – загледайте се в телевизионните SMS игри – там участват предимно тийнейджъри и всичко се пише с четворки и шестици.

Определено в интернет мисля, че се наблюдава този стремеж към на опазване на кирилицата, особено след като популярните световни сайтове и социални мрежи имат версии и на български, както и български еквиваленти, но големият проблем си остават мобилните телефони – не всички ползваме iPhone, а на телефоните за простосмъртни надписите върху клавишите са само на латиница, което предразполага към използване на „грешната“ азбука. Може би дизайнерите на мобилни телефони трябва да измислят възможност за лесна смяна на клавишите, така че, виждайки кирилските букви, потребителите ще имат по-добра мотивация да ги използват.

Елена е споделила в блога „Пътуване до…“ емоциите си от екскурзия до остров Бали. Краткият й разказ е придружен от няколко снимки от това райско кътче, което ме порази с неземната си красота. Насладете й се и вие:

Тодор Христов публикува в блога „Нова визия“ серия от откъси от книгата на Сет Годин „Малкото е новото голямо“ като този път постът, наречен „Големият пробив“ много ми хареса и реших да го споделя с вас. Днес, твърди Годин, маркетолозите в големия бизнес търсят големия удар, големия пробив, който изведнъж ще изстреля техните компании нависоко и ще донесе големите пари. Само че новият маркетинг не функционира така. Онова, което Сет Годин ни съветва, е:

• Направете нещо, което си струва да се създаде.
• Продайте нещо, за което си струва да се говори.
• Вярвайте в онова, което правите, защото може да се наложи да го правите дълго време преди да стане популярно.
• Не слушайте първите хора, които ви дадат обратна информация.
• Не се предавайте. Не и бързо, по принцип.

Това има тясна връзка с тазседмичната петъчна притча – „Как расте бамбукът„. Струва си да я прочетете!

Приятно четене!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.