Аферата „Читанка“, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).

Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше „бакалска“ – „Сиренето е с пари“ – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство „Сиела“ по БНТ в блога „Книголандия“.

Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в „Труд“ за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.

Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК „Бард“ за читателя в блога „Аз чета“:

Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.

Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и „пират“ и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.

Как реагираха блогърите?

Огнян Младенов, ревностен привърженик на ГЕРБ по изборите миналата година, днес не скрива своето разочарование от ръководството на партията, която уверено върви по пътя на нацистите от недалечното минало, налагайки възбрани върху свободното четене.

Жюстин Томс разговаря в своя блог с Виктор – човекът, който преди време създаде библиотеката за слепи „Без монитор“, която бе унищожена преди няколко години с подобна акция, инспирирана от издателство „Труд“:

Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.

Калин Георгиев споделя причините, поради които е свалял книги от Интернет: достъп до заглавия, които не се намират никъде, значително по-ниската цена и удобството за пренасяне, но добавя още:

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна „справедлива“ цена. Нито пък приемам и формулировката за „пазарна“ цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил „оригинала“, вместо да избера „безплатното“. Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на „тук и сега и безплатно“ и да осъвременят процеса на „издаване“.

Виждате ли? Хората не са престъпници – просто искат да получат сделка, която да изглежда справедлива, а не да им се извиват ръцете.

Кирил Киров коментира оправданията на някои издатели, че софтуерът за защита на електронните книги бил много скъп и все още не работел добре, което била единствената причина да нямаме електронни книги на български език у нас:

Този софтуер не е в състояние да реши каквито и да било проблеми, само може да ги задълбочи. Свободното разпространение на информация в Интернет е факт. Факт, който нито БГ Книга ЕАД, нито Adobe са в състояние да променят. Някои големи компании, като Apple например, вече осъзнаха този факт, и изхвърлиха DRM решенията от своя софтуер (iTunes). Странно е, че в една подкрепяща DRM статия се споменава Corey Doctorow. Той е отявлен противник на DRM, нещо което не става ясно от статията. Безплатен обяд няма, но безплатна книга има – това са книгите на Corey Doctorow. […] Проблемът на издателите не е свързан със сайтове, като chitanka.info, а с факта, че те не искат да се променят. Светът се развива и променя, вместо да използват “авангардни” DRMрешения, които да принуждават читателите да спазват “доброто старо право на копиране”, те трябва да измислят нов бизнес модел.

Вени Марковски анализира ситуацията по-хладнокръвно и предлага няколко аргумента защо издателите нищо не са изгубили от Читанката и какво всъщност би трябвало да направят:

Първо, в “Читанка.инфо” има автори, чиито книги не се издават повече. При това на автори, които са умрели преди повече от 75 години, т.е. авторски права върху тези произведения няма. Примерно книгите на Иван Вазов са такива.

Второ, в “Читанка.инфо” има книги на автори, които са се съгласили произведенията им да се разпространяват свободно. Аз самият съм им дал разрешение за такива книги.

Трето, ако издателите искат да правят пари от книги, трябва да помислят не за използване на полицията, а за намиране на работещ бизнес модел в условията на Интернет. […] Още повече, че те няма да получат нищо от имагинерните продажби, защото всъщност те и не предлагат за продажба старите книги. Например, Симеон Дянков, вместо да се чуди какъв подарък да направи на Борисов, можеше да му подари Kindle с “Винету” за рождения, но… всъщност в България Kindle няма, а и “Винету” не може да се купи от нито една книжарница в електронен… или в какъвто и да е вид. Разбирате накъде води мисълта ми, нали?

Не можеш да загубиш нещо, което никога не е било твое, нито пък е могло да стане твое. Парите на читателите на книгите в библиотеката няма как да бъдат събрани; те просто няма да си купят тези книги.

Григор Гачев ни предлага още една силна доза разсъждения, която минава през детайлно тълкуване на закона за авторското право, според което Читанката е била напълно законна, и стига много страшни заключения:

Хората на пачките смятат електронните библиотеки за свой конкурент. Не защото подяждат продажбите им – хората на пачките знаят, че печелят от рекламата от електронните библиотеки повече, отколкото губят от тяхното разпространение. Свободата на електронните библиотеки лишава хората на пачките не от пари, а от нещо много по-скъпо и примамливо – власт. Властта над новото, интелектуално пространство. Възможността то да бъде парцелирано на феоди, и превърнато във феодална собственост, която носи без особен труд ренти. И възможността създателите му, творците, да бъдат в това пространство просто крепостни селяни.

Спечели ли някой от тази показна акция?

По-скоро всички загубиха. Боян Юруков разкрива четири провала за обществото от тази акция. Според него МВР се провалиха тотално, защото показаха на обществото, че не ги в грижа за сериозните проблеми на престъпността, а обслужват лични корпоративни интереси. Въпреки опитите да се представят за защитници на българската култура, полицаите се проявиха като напълно неграмотни и нанесоха удар по редица произведения с изтекли авторски права, които се хостваха в Читанката. Политиците се провалиха в адаптирането си към Интернет – като технологии и като култура. И последния провал е на всички нас като общество, защото сме невежи и пасивно относно възможностите си да влияем върху законите и политиката на управляващите.

Въпроси, въпроси…

Някои блогъри решиха да действат по-активно и поставиха конкретни въпроси към полицията, медиите, издателствата и тяхната асоциация.

Иван Стамболов – Sulla пита дали сме станали по-четящи след акцията срещу „Читанка.инфо“ и задава въпроси, за които вече се разбра, че няма никакви отговори:

• За какви загуби се претендира? Не може да има абстрактна увреда и да се търси възмездие за нея.
• Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” в електронен вид, в момента са на пазара и се предлагат от претендиращите че са ощетени?
• Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” са с авторски права надлежно притежавани от претендиращите, че са ощетени?
• Претендиращите ще направят ли постъпления да се закрият и други библиотеки, например библиотеките към читалищата?
• Има ли в ГДБОП данни за това колко пари месечно е печелила „Читанка” от престъпната си дейност?
• Кога ГДБОП ще провери и издателствата за авторски права, тиражи и отношения с авторите?

Калин Ненов от „Човешката библиотека“ задава въпроси относно участието и одобрението на акцията на ГДБОП от страна на българските издателства, членуващи в Асоциация „Българска книга“ – единственият субект, поел отговорността за инициирането на тази акция. В поста са публикувани отговорите, които някои издателства са дали. Има и много интересни коментари. Отправям поздравления към Вихра Манова от издателство „Весела Люцканова“ и към Маруся от издателство „Дамян Яков“ за доблестните отговори!

Енея Вородецки – активен хейтър и защитник на всякакви каузи, противопоставящи хората – този път е подходила като истински журналист и е поставила серия от важни въпроси към издателите, които не мога да не цитирам и в този дайджест. Въпросите се отнасят както за стратегията и печалбите на издателския бизнес, така и за реалните права на авторите и преводачите и възнагражденията, които получават. Ето част от въпросите:

• Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека от вашето издателство като бройка?
• Каква част от книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека, могат да бъдат намерени по книжарниците в България?
• Какъв е броят на книгите, които се издават годишно в България от вашето издателство?
• Какъв е броят на книгите, които се преиздават годишно в България от вашето издателство?
• Колко книги се продават годишно в България издадени от вашето издателство?
• За каква сума български автор издадава 1000 бройки книга с меки корици от вашето издателство? А на чужд автор?
• Каква сума остава при прекупвачите?
• Каква сума стига до авторите (процентно)?
• Каква сума отива при преводачите и коректорите?
• Каква сума отива за реклама?

Излишно е да казвам, че официални отговори няма.

Интересни са отговорите, които Енея е получила на въпросите за авторите и преводачите. Те отново не са от издатели, а от хора, изпълнявали тези роли. Оказва се, че:

• Преводачите получават между 3.50 и 9 лева на страница. Сумите са еднократни и не зависят от продажбите на книгата.
• Коректори обикновено няма, а ако ги има, получават между 1 и 3 лева на страница.
• Поне 700 лева излиза за книга с меки корици в 500 бройки.
• Парите излизат от джоба на автора и не получават хонорари от издателството (както например е практика в много външни издателства). Има изключения с книги, но те са точно такова, изключения.

В заключение, Енея завършва своя анализ с думите:

Защото на издателите не им пука за читателите, не им пука за авторите и със сигурност не им пука за преводачите (и коректорите). На тях им пука за изгубените печалби… от книги, които… издават в малки тиражи и не преиздават защото не се търсят, на тях им пука, че губят печалби, защото хората се ориентират към виртуални книги… което те не предлагат като услуга.

Истината е, че времената се променят и ние също трябва да се променим. Българските издатели показаха не само, че не искат да приемат новите реалности, но и търсят вината за това в своите читатели. Сигурен съм, че съвсем скоро ще се появят нови предприемачи, които ще приемат предизвикателствата, които поставя Интернет и ще намерят нови бизнес модели, при които автори и читатели ще създадат нови взаимоотношения и ще открият начин те да бъдат успешни и ползотворни и за двете страни.

Завършвам с един цитат от Йовко Ламбрев , който отстоява подобна теза в статията си „За пиратите и паразитите„:

…проблемът не е в пиратите. Проблемът е в паразитите – тези, които “губят милиони”, които никога не са били техни. Които времето ще отмие така или иначе, ако не се променят. Решението е толкова очевидно – пирати няма да има, когато няма смисъл да пиратстваш – а това ще стане, когато паразитите спрат да се вайкат, а чуят клиентите и пазара си. И да не забравят, че имат два вида клиенти – автори и консуматори – и да предложат нормални условия на едните и другите. Да бъдат посредници, медиатори, платформа за контакт. И да спрат да бъдат паразити!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.