Читанка дайджест – 2

Аферата „Читанка“, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).

Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше „бакалска“ – „Сиренето е с пари“ – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство „Сиела“ по БНТ в блога „Книголандия“.

Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в „Труд“ за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.

Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК „Бард“ за читателя в блога „Аз чета“:

Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.

Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и „пират“ и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.

Как реагираха блогърите?

Огнян Младенов, ревностен привърженик на ГЕРБ по изборите миналата година, днес не скрива своето разочарование от ръководството на партията, която уверено върви по пътя на нацистите от недалечното минало, налагайки възбрани върху свободното четене.

Жюстин Томс разговаря в своя блог с Виктор – човекът, който преди време създаде библиотеката за слепи „Без монитор“, която бе унищожена преди няколко години с подобна акция, инспирирана от издателство „Труд“:

Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.

Калин Георгиев споделя причините, поради които е свалял книги от Интернет: достъп до заглавия, които не се намират никъде, значително по-ниската цена и удобството за пренасяне, но добавя още:

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна „справедлива“ цена. Нито пък приемам и формулировката за „пазарна“ цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил „оригинала“, вместо да избера „безплатното“. Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на „тук и сега и безплатно“ и да осъвременят процеса на „издаване“.

Виждате ли? Хората не са престъпници – просто искат да получат сделка, която да изглежда справедлива, а не да им се извиват ръцете.

Кирил Киров коментира оправданията на някои издатели, че софтуерът за защита на електронните книги бил много скъп и все още не работел добре, което била единствената причина да нямаме електронни книги на български език у нас:

Този софтуер не е в състояние да реши каквито и да било проблеми, само може да ги задълбочи. Свободното разпространение на информация в Интернет е факт. Факт, който нито БГ Книга ЕАД, нито Adobe са в състояние да променят. Някои големи компании, като Apple например, вече осъзнаха този факт, и изхвърлиха DRM решенията от своя софтуер (iTunes). Странно е, че в една подкрепяща DRM статия се споменава Corey Doctorow. Той е отявлен противник на DRM, нещо което не става ясно от статията. Безплатен обяд няма, но безплатна книга има – това са книгите на Corey Doctorow. […] Проблемът на издателите не е свързан със сайтове, като chitanka.info, а с факта, че те не искат да се променят. Светът се развива и променя, вместо да използват “авангардни” DRMрешения, които да принуждават читателите да спазват “доброто старо право на копиране”, те трябва да измислят нов бизнес модел.

Вени Марковски анализира ситуацията по-хладнокръвно и предлага няколко аргумента защо издателите нищо не са изгубили от Читанката и какво всъщност би трябвало да направят:

Първо, в “Читанка.инфо” има автори, чиито книги не се издават повече. При това на автори, които са умрели преди повече от 75 години, т.е. авторски права върху тези произведения няма. Примерно книгите на Иван Вазов са такива.

Второ, в “Читанка.инфо” има книги на автори, които са се съгласили произведенията им да се разпространяват свободно. Аз самият съм им дал разрешение за такива книги.

Трето, ако издателите искат да правят пари от книги, трябва да помислят не за използване на полицията, а за намиране на работещ бизнес модел в условията на Интернет. […] Още повече, че те няма да получат нищо от имагинерните продажби, защото всъщност те и не предлагат за продажба старите книги. Например, Симеон Дянков, вместо да се чуди какъв подарък да направи на Борисов, можеше да му подари Kindle с “Винету” за рождения, но… всъщност в България Kindle няма, а и “Винету” не може да се купи от нито една книжарница в електронен… или в какъвто и да е вид. Разбирате накъде води мисълта ми, нали?

Не можеш да загубиш нещо, което никога не е било твое, нито пък е могло да стане твое. Парите на читателите на книгите в библиотеката няма как да бъдат събрани; те просто няма да си купят тези книги.

Григор Гачев ни предлага още една силна доза разсъждения, която минава през детайлно тълкуване на закона за авторското право, според което Читанката е била напълно законна, и стига много страшни заключения:

Хората на пачките смятат електронните библиотеки за свой конкурент. Не защото подяждат продажбите им – хората на пачките знаят, че печелят от рекламата от електронните библиотеки повече, отколкото губят от тяхното разпространение. Свободата на електронните библиотеки лишава хората на пачките не от пари, а от нещо много по-скъпо и примамливо – власт. Властта над новото, интелектуално пространство. Възможността то да бъде парцелирано на феоди, и превърнато във феодална собственост, която носи без особен труд ренти. И възможността създателите му, творците, да бъдат в това пространство просто крепостни селяни.

Спечели ли някой от тази показна акция?

По-скоро всички загубиха. Боян Юруков разкрива четири провала за обществото от тази акция. Според него МВР се провалиха тотално, защото показаха на обществото, че не ги в грижа за сериозните проблеми на престъпността, а обслужват лични корпоративни интереси. Въпреки опитите да се представят за защитници на българската култура, полицаите се проявиха като напълно неграмотни и нанесоха удар по редица произведения с изтекли авторски права, които се хостваха в Читанката. Политиците се провалиха в адаптирането си към Интернет – като технологии и като култура. И последния провал е на всички нас като общество, защото сме невежи и пасивно относно възможностите си да влияем върху законите и политиката на управляващите.

Въпроси, въпроси…

Някои блогъри решиха да действат по-активно и поставиха конкретни въпроси към полицията, медиите, издателствата и тяхната асоциация.

Иван Стамболов – Sulla пита дали сме станали по-четящи след акцията срещу „Читанка.инфо“ и задава въпроси, за които вече се разбра, че няма никакви отговори:

  • За какви загуби се претендира? Не може да има абстрактна увреда и да се търси възмездие за нея.
  • Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” в електронен вид, в момента са на пазара и се предлагат от претендиращите че са ощетени?
  • Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” са с авторски права надлежно притежавани от претендиращите, че са ощетени?
  • Претендиращите ще направят ли постъпления да се закрият и други библиотеки, например библиотеките към читалищата?
  • Има ли в ГДБОП данни за това колко пари месечно е печелила „Читанка” от престъпната си дейност?
  • Кога ГДБОП ще провери и издателствата за авторски права, тиражи и отношения с авторите?

Калин Ненов от „Човешката библиотека“ задава въпроси относно участието и одобрението на акцията на ГДБОП от страна на българските издателства, членуващи в Асоциация „Българска книга“ – единственият субект, поел отговорността за инициирането на тази акция. В поста са публикувани отговорите, които някои издателства са дали. Има и много интересни коментари. Отправям поздравления към Вихра Манова от издателство „Весела Люцканова“ и към Маруся от издателство „Дамян Яков“ за доблестните отговори!

Енея Вородецки – активен хейтър и защитник на всякакви каузи, противопоставящи хората – този път е подходила като истински журналист и е поставила серия от важни въпроси към издателите, които не мога да не цитирам и в този дайджест. Въпросите се отнасят както за стратегията и печалбите на издателския бизнес, така и за реалните права на авторите и преводачите и възнагражденията, които получават. Ето част от въпросите:

  • Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека от вашето издателство като бройка?
  • Каква част от книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека, могат да бъдат намерени по книжарниците в България?
  • Какъв е броят на книгите, които се издават годишно в България от вашето издателство?
  • Какъв е броят на книгите, които се преиздават годишно в България от вашето издателство?
  • Колко книги се продават годишно в България издадени от вашето издателство?
  • За каква сума български автор издадава 1000 бройки книга с меки корици от вашето издателство? А на чужд автор?
  • Каква сума остава при прекупвачите?
  • Каква сума стига до авторите (процентно)?
  • Каква сума отива при преводачите и коректорите?
  • Каква сума отива за реклама?

Излишно е да казвам, че официални отговори няма.

Интересни са отговорите, които Енея е получила на въпросите за авторите и преводачите. Те отново не са от издатели, а от хора, изпълнявали тези роли. Оказва се, че:

  • Преводачите получават между 3.50 и 9 лева на страница. Сумите са еднократни и не зависят от продажбите на книгата.
  • Коректори обикновено няма, а ако ги има, получават между 1 и 3 лева на страница.
  • Поне 700 лева излиза за книга с меки корици в 500 бройки.
  • Парите излизат от джоба на автора и не получават хонорари от издателството (както например е практика в много външни издателства). Има изключения с книги, но те са точно такова, изключения.

В заключение, Енея завършва своя анализ с думите:

Защото на издателите не им пука за читателите, не им пука за авторите и със сигурност не им пука за преводачите (и коректорите). На тях им пука за изгубените печалби… от книги, които… издават в малки тиражи и не преиздават защото не се търсят, на тях им пука, че губят печалби, защото хората се ориентират към виртуални книги… което те не предлагат като услуга.

Истината е, че времената се променят и ние също трябва да се променим. Българските издатели показаха не само, че не искат да приемат новите реалности, но и търсят вината за това в своите читатели. Сигурен съм, че съвсем скоро ще се появят нови предприемачи, които ще приемат предизвикателствата, които поставя Интернет и ще намерят нови бизнес модели, при които автори и читатели ще създадат нови взаимоотношения и ще открият начин те да бъдат успешни и ползотворни и за двете страни.

Завършвам с един цитат от Йовко Ламбрев , който отстоява подобна теза в статията си За пиратите и паразитите:

…проблемът не е в пиратите. Проблемът е в паразитите – тези, които “губят милиони”, които никога не са били техни. Които времето ще отмие така или иначе, ако не се променят. Решението е толкова очевидно – пирати няма да има, когато няма смисъл да пиратстваш – а това ще стане, когато паразитите спрат да се вайкат, а чуят клиентите и пазара си. И да не забравят, че имат два вида клиенти – автори и консуматори – и да предложат нормални условия на едните и другите. Да бъдат посредници, медиатори, платформа за контакт. И да спрат да бъдат паразити!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Блогове, Книги, Общество и нрави, Простотии, Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Читанка дайджест – 2

  1. Avatara каза:

    „По закон ние сме тук да служим на публичния интерес, а аудиторията не иска по-нататъшна консолидация. Твърдим, че помагаме на новинарите, а фактически ограничаваме новинарството. Твърдим, че се ползваме от научни анализи – дори когато експертите ни казват, че задаваме грешни въпроси, събираме грешни данни и правим грешни заключения.“

    Майкъл Копс (Michael J.Copps)

    Изказване във връзка с гласуваните в САЩ
    правила за либерализиране на медийната собственост

    „Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.“

    Из „Етичен кодекс на българските медии“

    „Да, бе …“

    Възглас от масовката

    (Извадка от статията „Обективност и сензации“)

    🙂

  2. Eneya каза:

    Чудесен дайджест. 🙂
    Очаквай утре имейлите, които все пак получих от няколко издателства. Интересно четиво са.:)

  3. zelenkroki каза:

    „Система, при която веднъж придобиваш някакви права, и оттам нататък черпиш без или почти без труд рента от тях во веки веков, се нарича феодализъм.“ – Това определение при Григор Гачев ми се стори много точно.
    Назад, към феодалните порядки!
    Колкото и да не ми харесва аналогията с популярния израз „феодални старчета“ – става хубав лозунг за пазарната философия на издателите в България.
    Поздравления за поредното сполучливо обобщение на публикациите около Читанката!

  4. Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?

  5. tony каза:

    Аз много се извинявам, че ще напиша нещо в защита на издателите, но не сте абсолютно прави да ги обвинявате в сляпа алчност и арогантност.
    Знам за издатели, които ипотекираха и изгубиха къщите си, за да могат да издадат някои неща.
    Има издателства, които се крепят само на възрожденския дух и ентусиазъм на собствениците си, които издават всяка книга на загуба, но не спират да го правят, защото ако спре книгоиздаването, спира един културен поток.

    Не съм разбира се против виртуалните библотеки, но я си представете, че един ден, утре или другата седмица, стане някаква енергийна криза, спре токът…и сме принудени два, три, пет дена или повече да живеем без електричство. И ще спрем да четем ли?Защото не можем да включим компютъра?

    Та така за „алчните“ издатели…

  6. Avatara каза:

    Здравейте,

    Eneya, приветствам Вашата инициатива.

    Във връзка с това, имам следните въпроси:

    1. Subtle-BG, разполага с оригинали (някои от материалите са писани с писалка върху случайно попаднал лист хартия), дигитализирани преводи и текстове, както и непубликувани материали на автори като Джеръм Селинджър (Jerome Salinger), Дел Джеймс (Del James), Едуард Брадфорд (изключително интересен български писател), и много други. В архивите ни се съхраняват варианти на романа „Мамка“ (Окопи лагери и чушки) на Пип Волант, както и чернови на различни произведения. Означава ли това, че ние извършваме нарушение на закона?

    Все пак тези материали са ни предоставени за да бъдат прочетени и обсъдени.

    2. Независимо от налаганите ни твърдения, броят на четящите през последните години в България рязко се увеличи. Успоредно с това се подобри и нивото на езикова култура. Към днешна дата никой не поставя под въпрос използването на кирилица, а що се отнася до правописа, изискванията към публикуваните в цифров вид материали стават все по-големи. На практика много електронни издания са с по-добро естетическо оформление, стил и качество от предлаганите печатни. Притиснати от обстоятелствата голяма част от българските издателства залагат на количеството. Не се търсят нови и интересни автори, а се следва комерсиална линия, която отдавна е изживяла времето си.

    Защо издателствата упорито отказват да приемат факта, че киберпространството е среда, която следва различна логика?

    3. Обратната връзка на издателствата с читатели и автори е прекъсната. Към настоящия момент, цели области в съвременната литература са абсолютно непознати за българския читател. Могат да се посочат редица конкретни примери в подкрепа на тази теза. Книгоразпространението е сведено до критичен минимум.

    Толкова ли е трудно ли е да се проумее, че именно кибер пространството ще спаси издателствата от бъдещо разорение (в чисто финансов аспект)?

    Бъдещите ви клиенти са читателите на електронни.

    Възникналият конфликт е в резултат от нежелание да се види истинската същност на проблема.

    Защо читатели и издатели не обединят усилията си за премахване на позорния данък ДДС върху печатните издания?

    Не е ли позорен факта, че в книжарниците не може да бъде открита техническа литература, а ако има такава, тя е с безнадежно устаряло съдържание?

    Не трябва ли да си зададем въпроса, защо липсва ясно формулирана държавна политика, която да е насочена към популяризиране на българската литература по света?
    Имаме прекрасни наредби в тази насока, но колко от тях реално се изпълняват?
    Нужно ли е да коментирам съдържанието на учебниците, които ползват децата ни?

    Обръщам се към всички вас, които сте въвлечени в конфликт, който е изкуствено провоциран.
    Обединете усилията си в името на нещо добро и градивно. Нека всеки изслуша другия. Нека заедно помислим какво може да се направи.

    Издателствата не могат да съществуват без читатели. Читателите имат нужда от това, което автори, преводачи и редактори им предоставят. Ние сме едно цяло.

    Причините за конфликта трябва да бъдат бързо и безкомпромисно изкоренени.

    Кризата не е финансова, а социална.

    Развитието на технологиите многократно е изпреварило развитието на обществените отношения, но този факт упорито се пренебрегва.

    Икономическият натиск води до деградация, а от там до вътрешна конфронтация.

    Истинските ни врагове са алчността, деформираните морални ценности, завистта, лицемерието и ниската компетентност.

    Различието ни прави силни, защото то ни обединява. Не е важно дали отстояваме еднакви позиции, много по-важно е да преследваме една цел, а тя е бъдещето на децата ни.

    Нека потърсим сметка на тези, които продължават да рушат живота ни и ни настройват един срещу друг.

    Георги Тодоров Герасимов
    (Avatara)

  7. Ale каза:

    „По-скоро всички загубиха. Боян Юруков разкрива четири провала за обществото от тази акция. Според него МВР се провалиха тотално, защото показаха на обществото, че не ги в грижа за сериозните проблеми на престъпността, а обслужват лични корпоративни интереси“

    Това е самата истина – и това не е за първи път. Но в случая това показа, че не просто МВР слугуват на чуждите (основно американски) лицензионни интереси, ами и на типично БГ мушмуроците дето продават книги по 20лв. бройката при положение че средната заплата е 400лв. за БГ, таксата за кабелната ти е 15лв. на месец и това обрича българите на затъпяване и заробване от всякакви „чужди продукции“ масово достъпни в чуждите телевизии.

  8. Майк Рам каза:

    tony, от текста се подразбира, че под тази квалификация не влизат всички издателства, а само онези, които надигнаха вой за изгубените милиони. Примерът, който давате, показва едно друго явление. Не бих казал, че тази книга е оказала някакво влияние върху българската култура с 80-те си продадени бройки. Той по-скоро е доказателство, че когато липсва познаване на пазара и умения за продаване, на лице са само символични продажби. Няма никакви откраднати милиони и виртуалната библиотека няма нищо общо с това. По-скоро обратното – ако тази книга беше достатъчно популяризирана чрез библиотеката и имаше някаква висока стойност, със сигурност би реализирала много повече продажби.

  9. tony каза:

    Оп, Майк, въобще не си прав…Това колко бройки са продадени от една книга няма никакво отношение към нейната стойност.
    И въобще не масовият интерес е разбиране е мерилото за въздействие културата и света въобще.
    Това е все едно да кажеш, че теорията на относителността на Айнщайн няма въздействие върху света, защото я разбират пет човека.
    Или „Метафизиката“ на Аристотел…
    Значи, абсолютно съм убедена, че като артефакт, книгата може да е само в печатния й, физически вариант.

    Пак го казвам, дигитализирането на писменото слово и култура, въобще не гарантира по-широката й достъпност.

    И този вой, който нададоха, че се спира свободния достъп до словото е си е леко преувеличен. Не забравяй, ти най-добре знаеш, колко лесно се манипулира със съдържанието в мрежата, където анонимността води до „куче влачи, диря няма“.

  10. Eneya каза:

    Въпрос… какви каузи, които противопоставят хората защитавам аз и какво означава активен хейтър???
    Ей това изречение просто ме хвърли в джаза.

  11. Майк Рам каза:

    Хейтването винаги започва с такива, на пръв поглед невинни въпроси. По-добре не питай 🙂

  12. Avatara каза:

    „Хейтване“ най-общо означава омраза към всичко и всеки.
    Хейтърите са в непрестанна опозиция.
    Активните хейтъри мразят заради самата омраза. 🙂
    Хейтърите не би следвало да се бъркат с „троловете“.
    Виртуалните „тролове“ са нещо ужасно.

    Що се отнася до продукта „Jazz“ … IBM го продават на цена над един милион (без в нея да се включват съпътстващите консултации). Скъпо удоволствие е да се хвърлиш в джаза … 🙂

  13. Славо каза:

    Аман. От повърхностно разглеждане на реакциите за тая читанка разбирам само едно – резултата от цялата дискусия е разпалване на емоции и нищо друго. Все още не съм видял нито един смислен и аргументиран текст. Нито един смислен довод за или против свалянето на сайта.

    Не мога обаче да се съглася, че един сайт може да се сравнява с библиотека. Не мога да се съглася и че няма нарушаване на авторско право в случая.

  14. Майк Рам каза:

    @Славо, явно гледаш твърде повърхностно, след като от толкова много материали не си видял нищо смислено. Жалко.

  15. Славо каза:

    Разбира се, аз съм го писал и в коментара. Но нямам и желание да задълбавам, не ми е чак толкова на сърце темата. Просто не се радвам на всички обвинения и оправдания. Глупав спор е цялото нещо… може би както повечето неща, в които е замесена държавна институция.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s