Това е заглавието на един филм на ужасите, който гледах наскоро и наистина се ужасих. Трябва да си призная, че като по-малък се плашех от много неща. Днес се опитвам да си внушавам, че всичко, което виждам на екрана, е измислица, кино образ, продукт на специални ефекти и операторско майсторство. И в повечето случаи успявам да запазя доброто си настроение и наистина се забавлявам, когато гледам побъркани психопати, нахлупили кожени маски на лицето си да преследват млади девойки с моторни резачки 🙂

Има, обаче ситуации, в които ужасно се плаша и то не толкова от ужасиите и гнусотиите, колкото от правдоподобността на разказа, от реалната възможност това, което гледам на екрана, като художествена измислица, да се случи в действителността.

Филмът Martyrs (2008) е френско-канадска продукция, който се състои от две части. В първата част се разказва една история, от която почти нищо не се разбира, която набляга основно на емоциите (героините предимно крещят и почти не говорят) и след половин час гледане започваш здраво да се изнервяш от кръвта, която се лее навсякъде и писъците на героините. Има дори и призраци, приличащи на извънземни, което омазва филма тотално.

Най-куриозния момент настъпва, когато момичето, което съм мислил за главната героиня, умира по средата на филма и оттук нататък започва една съвсем различна история. (Тук ще спомена някои елементи от сюжета, но ако мислите да гледате филма – не се притеснявайте – истинското въздействие не е от сюжета, а от визията.)

Оказва се, че съществува някаква организация (секта), която иска да разбере какво има в отвъдния свят и за целта се опитва да създаде мъченици. Механизмът е прост – хващат млади девойки, затварят ги в едно мазе и ги мъчат до смърт. Проблемът е, че повечето от тях стават жертви, а не мъченици. Каква е разликата, обяснява шефката на организацията:

Толкова е лесно да създадеш жертва, млада госпожице, толкова е лесно. Заключваш някого в една тъмна стая. Той започва да страда. Ти подхранваш това страдание. Методично, систематично, хладнокръвно. И го продължаваш. Обектът преминава през различни състояния. След време, неговата травма, тази малка, отворена пукнатина, ги кара да виждат неща, които не съществуват. […]

Мъчениците са изключителни хора. Те надживяват болката, те оцеляват след тотална мизерия. Те поемат всички грехове на земята. Те се отдават напълно. Те се извисяват над себе си.. Те се преобразяват.

Мъченията, на които подлагат обектите на експериментите си, са ужасяващо жестоки, но това, което наистина ме уплаши, е вероятността някъде наистина да има такава група хора, която целенасочено, организирано и методично да убива хора в името на някаква шантава кауза. Тези хора наистина биха могли да го правят необезпокоявано.

Ще каже някой: Кой те е карал да гледаш такива филми? Да, странно е, но понякога в мен се пробужда едно нездраво любопитство, което ме кара да гледам филми, в които човешкият живот е потъпкван жестоко и човешкият разум и воля за живот са подложени на нечувани изпитания.

Не го препоръчвам този филм. Може да ви нанесе тежки душевни поражения и да ви лиши от сън за дълго. Гледките са ужасни, кървави и изпълнени със садистична жестокост. Ако решите да го гледате, направете го денем и само ако сте напълно уверени в психическите си сили.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.