Седмичен блог дайджест – 27

Книги и музика, уеб конференции и малко политика за подправка. Това бяха интересните теми тази седмица, както ги видях аз. Приятно четене!

Понеделник, 25.10.2010

Седмицата започва с интересната дилема на Натали от блога на жените Да споделям или да не споделям? Става въпрос дали е по-добре да споделяме идеи, проблеми и успехи и с кого точно да ги споделяме – дали само с най-близките си хора или с широката мрежа от приятели във Фейсбук например. Авторката привежда доста убедителни аргументи в полза и на двете твърдения, от които стига до логичното заключение, че всичко е въпрос на личен избор и мярка. Важното е да бъдем уверени в себе си и да не се поддаваме на провокациите и манипулациите на онези недоброжелатели, с които сме споделили нещо съкровено.

Освен концерта на Scorpions, в понеделник имаше и още едно забележително събитие, свързано с тази знаменита група. Нейният създател и музикален лидер – Рудолф Шенкер представи своята автобиографична книга „Rock Your Life – Разтърси живота си“ и раздаваше автографи в книжарница „Хеликон“ на жълтите павета. Моят приятел Георги Грънчаров от блога „Библиотеката“ успя да се пребори с огромната тълпа и да влезе вътре, където не само получи автограф, но и успя да направи серия от снимки с големия музикант. Аз, за съжаление, не можах да се включа и след близо час чакане се отказах.

Жоро Грънчаров и Рудолф Шенкер

Вторник, 26.10.2010

Продължавам темата за книгите с новата, трета поред книга на Тихомир Димитров 33 любовни истории, която той публикува официално във вторник в PDF формат и предостави за свободно сваляне в своя блог. За разлика от предишните две, които бяха романи, тук Тишо се е насочил към кратката форма, която според него му дава по-голяма свобода да експериментира и да изяви себе си. Непременно си свалете книгата и я прочетете! Кога друг път ще ви се случи хем да е хубаво, хем да е безплатно?

Александър Кръстев пък задава въпроса има ли литературна журналистика у нас, като поставя критериите за истинския литературен журналист:

Истинският журналист се съмнява във всичко. Изхождайки от сентенцията „Съмнението ражда истината“, той не приема поднесената му информация за чиста монета. Същото би трябвало да се отнася и за литературния журналист. Той би трябвало да може да познае истински добрата книга от евтиното копие „в стила на“. Би трябвало да може да прецени дали да публикува новина за „първата онлайн премиера в България“ няколко месеца след като такава премиера вече се е състояла. Би трябвало да може да пише на езика на своите читатели, а не да им говори като deux ex machina с неразбираеми термини от речника на висококласните критици.

и стига до извода, че такива хора у нас май са само единици.

Маргарит Мисирджиев оспорва твърдението на една телевизионна водеща, че българите не пазарували онлайн, защото електронните магазини често ги мамят и обяснява, че най-често срещаните проблеми на нашенеца са свързани с транспорта на стоките на българска територия, отговорност за което носят българските митници и пощи. Статията завършва с полезни съвети за онези, които не се поддават на паниката, внушавана от телевизията и искат да ползват удобствата на онлайн пазаруването.

Алекс Станев представя сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН/UMIS), откъдето можем съвсем свободно да видим как са похарчени парите по европейските проекти.

Забавната страна на нещата идва от Пламен Петров, който стартира поредната блог-игра „Да се похваля“ и от Ана Бако, която цитира серия от аргументи защо е по-добре да си мъж. Ето няколко примера:

  • можете да се изкъпете, облечете и излезете за 10 минути;
  • ако някой забрави да ви покани някъде, не става автоматично ваш враг;
  • не се налага да се бръснете никъде под брадата си;
  • ако сте на 34 години и не сте семеен, на никой не му пука от това;
  • можете да си пишете името по снега… по онзи начин;
  • можете да си организирате състезания в тоалетната

и още много други. Прочетете ги всичките – ще се посмеете добре 🙂

Сряда, 27.10.2010

На последната конференция „StartUp“ се впечатлих от представянето на младата социална мрежа myTeam.bg, създадена за любителите на аматьорския футбол. Това, което ми хареса, е, че сайтът наистина помага на една немалка група хора да си организират и да си намерят партньори за една приятна и полезна игра в свободното време. Ивелина Атанасова представя интересно интервю с един от създателите на myTeam – Симеон Софрониев, – в което той обяснява как и защо е създадена мрежата и какви цели си поставя. Много е вдъхновяващо!

Иво Мирчев пък се възмущава от това, че търговците са завладели храма на Ванга на Рупите. За съжаление, това нито е първия, нито последния случай, в който меркантилизма унищожава духовното. Още Исус преди 2000 години се е опитвал да прогони търговците от храма, но явно те винаги се връщат. А на фона на нашата бездуховност, прогонването им от там ми се струва направо „Mission: Impossible“.

Друга тъжна история разказва Даниела Горчева в блога на Дилмана. Уинфред Капинга – един човек, който живее и работи в България от 30 години, изведнъж се превръща в нежелан субект за нашата държава. Българската и танзанийската администрации използват бюрократични хватки, прехвърляйки си топката на отговорността за неговите документи, докато в един момент той се превръща в несъществуващ човек, а в последствие – и в жертва на бюрократичната машина. На Уинферед му се случват неща, които бихме сметнали за фантастични, но истинският живот се оказва по-парадоксален и от измислица.

Малко коварен пост е написала Ваня, която ни подмамва със заглавието „Формула за успех на интервю за работа„, а после ни признава, че няма такава. Истината, казва тя, е, че за да работите това, което искате, нямате нужда от интервю. И добавя:

Нужно е само да сте много добри в това, което искате да правите, за да се прехранвате. И тъй като малцина са най-добрите, ако сте с по-малко опит или със стандартна продуктивност, работете върху комуникациите си с хората. Разгласете на всички какво искате, за какво мечтаете. Няма гаранция за успех, но възможностите да откриете вашата работа-мечта се увеличават.

Е, съветите й са добри, но все пак на някои хора им се налага да ходят и на интервюта за работа…

Ако пък не искате да работите за други хора – създайте си собствен бизнес. Ако не знаете как – прочетете историята на успешния онлайн бизнес на великия Генади. Само внимавайте – не е много сериозна 🙂

Четвъртък, 28.10.2010

Напоследък не съм публикувал много пътеписи, затова прегледа на този ден го започвам с поредната част от историята на околосветското пътешествие на Емилия Гаврилова из Москва, Виетнам и Камбоджа. Снимките от Ангкор Ват са направо изумителни!

Ангкор Ват

Калоян Колев обобщава проблемите на редовите граждани с българските митници и си задава въпроса: дали популярността на един продукт като електронния четец на Amazon Kindle ще успее да промени тежките и объркани митнически процедури или с увеличаване на онлайн пазаруването българският гражданин ще бъде изправен пред митнически ад?

Един интересен казус повдига Ирина Марудина по повод неприятния случай с инсулта на популярния актьор Христо Мутафчиев – запазването на лекарската тайна.

Не са виновни медиите, че питат, нито обществото, че иска хляб и зрелища. А докторите, че си позволяват да дават лична здравословна информация без разрешение! В цял свят това е строго пазена тайна, тук слушаме постоянно навсякъде за поредния случай в детайли.

Хм, изглежда пред телевизионните камери и микрофони май всички забравяме за някои основни свои задължения…

Петък, 29.10.2010

Иван Стамболов-Sulla е написал фундаментална статия за политическата ситуация у нас, озаглавена „За левите, десните и професионалните политици„, която започва така:

Бедите на демокрацията започват тогава, когато политиците станат професионални и започнат да се издържат от това че са политици.

Авторът разглежда произходът и моралната еволюция на съвременния български политик, споделя своите лични политически пристрастия и апелира към използване на момента за обединяване на дясното пространство, който ако бъде изпуснат, може да доведе до фатални последици за някои политически сили.

Книжната тема продължава с една интересна статия на Христо Блажев за книгата на сър Кен Робинсън „Елементът“. Уважавам много сър Кен като интересен мислител и оригинален презентатор, ценя мнението на Христо, а издателката на книгата – Деси Бошнакова – ми е приятелка. Така че съм много силно свързан с книгата 🙂 Въпреки това, насочвам вниманието ви към тази рецензия, защото е посветена на книга, която ни провокира да променим живота си, но ни показва, че във всички книги за личностно развитие и успех има голяма доза манипулация и ни предупреждава да бъдем внимателни:

Имам смесени чувства към подобен род книги. Всички са изляти по калъп, надъхани с позитивизъм, с примери и пак примери, които обаче въпреки всички напъни на автора си остават частни случаи. Защото зад всеки успял със страстта си стоят още повече, които са заложили на нея и са загубили. И плащат дълговете си с бачкане и живот, които са всичко друго, но не и щастливи.

Най-важното е, че ни кара да се замислим, а даже и да поспорим. Това е много по-ценно, отколкото да приемаме нечии съвети на сляпо.

Събота, 30.10.2010

Още една книжна рецензия заслужи място в този седмичен обзор – Bran представя класическата творба на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас“, която сравнява с

грамадна маса, отрупана с всевъзможни ястия и питиета по случай голям празник. Празник, на които се събираме около масата цялото семейство и най-близките приятели и се наслаждаваме на всичко. Тогава ядем и пием без да бързаме, изпитвайки неутолимо удоволствие и колкото и да сме яли, пили и разговаряли, изпълнени с любов един към друг в слънчевия ден просто не ни се иска да ставаме от масата.

И понеже ми е една от любимите книги, няма как да не се съглася с Bran, че „Алексис Зорбас“ е книга, която всеки от нас трябва да прочете, за да разбере живота.

И тази година не можах да гледам концерта на Джон Лорд 😦 Миналата година бях в Пловдив и поне чух част от музиката покрай оградата, но тази година мисля, че изпуснах нещо наистина красиво, за което много ме е яд. За всички, които не са могли да го гледат, е репортажът от Metal Katehizis.

Джон Лорд в София

Неделя, 31.10.2010

Събитието на седмицата беше конференцията Webit, посветена на цифровите технологии и маркетинг, на част от която и аз успях да присъствам. Подбрал съм няколко интересни поста, които представят личното впечатление на авторите от това събитие, както и няколко полезни ресурса:

Успешна седмица!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

 

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Седмичен блог дайджест – 27

  1. Ваня каза:

    Иво Мирчев ме провокира с този пост:
    http://ivomirchev.com/2010/10/интервю-за-работа/
    Истината е, че у нас се придава излишна тежест на интервюто за работа. Реално резултатите от него не са определящи за подбора на персонал.

  2. Майк Рам каза:

    Изборът на работна ръка се определя от много фактори, но определено и интервюто е един от тях. Аз поне се влияя много от това.

  3. Библиотеката каза:

    Хах :)) Как си ме изтипосал на първа линия 🙂 Съжалявам, че не си успял да се добереш до Рудолф, Майк! Дано поне книгата ти хареса. Аз я зачетох и е доооста грабваща!

  4. Събина каза:

    Webit го пропуснах, но бях на Джон Лорд. 🙂

  5. Нина каза:

    Благодарение на твоя дайджест пък прочетох книгата на Тихомир Димитров. Много талантлив писател! :)))) Винаги има по нещо супер интересно в дайджеста.

  6. Ихааа… най-сетне се завърнах в Блог дайджеста… а от толкова време се старах 🙂 И накрая без да искам 😀

  7. asktisho каза:

    Свързал си един един автор с един читател, Майк. Дори само за това заслужаваш адмирации! Съгласен съм с Нина, че винаги има по нещо супер интересно в дайджеста. Всеки оът го зачтам с голямо удовоствие, дори взех да го очаквам вече 🙂

    @ Нина: благодаря ти за хубавите думи! Комплиментът е леко пресилен, защото един писател никога не може да бъде много талантлив, но и „достатъчно“ също върши работа :)Ама, да не се правя на излишно скромен сега 🙂 Всеки автор се радва да получи признание като твоето. Аз не правя изключение от това правило. Удоволствието беше взаимно 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s