Този дайджест беше събиран и коментиран докато подготвях семинара си по управление на проекти и въпреки че мисълта ми беше другаде, успях да подбера няколко интересни публикации, които се надявам да са достатъчно провокативни и интересни за вас. За капак, по някаква причина половината ми текст се затри и се наложи да го пиша повторно. Дано да си е струвало!

Понеделник, 01.11.2010

За мен събитието на седмицата е излизането на електронната книга „Блогопедия„ – опит за обобщаване на опита и знанията на 12 български блогъра за това как и защо се пише блог, в който участвам и аз. Проектът започна преди една година и всички участници преминахме през много вътрешни борби и организационни проблеми, докато най-накрая на бял свят излезе това творение. Сигурно не е най-доброто, което може да се напише за блогването, но всичко, което сме споделили, идва от личния ни опит, а това, вярвам, ще бъде полезно за всички.

Ето какво споделят някои блогъри за Блогопедията:

• Пламен Петров – главен идеолог и вдъхновител на проекта,
• авторите Боян Юруков, Деси Бошнакова, Поли Козарова, Събина Панайотова, Димитър Николов и  Борил Богоев,
• и други блогъри като Стефан Русев, Георги Грънчаров и Радислав Кондаков.

Ако пишете блог или имате желание да се захванете с това – прочетете тази книга – със сигурност ще откриете много полезни неща в нея.

Понеделнишкият преглед продължава с 20-те опорни точки на Ана Динкова – принципите, които следва в живота си, нещата, които смята за най-важни – едно ценно и мъдро откровение, което споделям напълно.

В блога на BB-Team открих една изключително полезна статия за това как да седим правилно, когато работим с компютър. Активната работа с компютър и заседяването на стола мога да доведат до сериозни здравословни проблеми, които можем да предотвратим, ако сме по-добре информирани и дисциплинирани. Преди време аз също бях събрал няколко статии за компютърната ергономия, които също можете да прегледате.

Вторник, 02.11.2010

Пушач съм, макар да смятам, че пуша по малко и че не съм пристрастен. Харесва ми комбинацията цигара с кафе, въпреки че осъзнавам вредното влияние на никотина. Всъщност, след като не мога да ги откажа, вероятно има и някаква доза пристрастяване, но то е по-скоро психологическо, отколкото физиологическо. Наскоро попаднах на блога NicoFree, в който отношението към читателя-пушач е много толерантно и изпълнено с разбиране, и съветите, които дават, са логични и вдъхващи доверие. Те започват серия от публикации за оказване от цигарите, озаглавени „Свободни от никотин for dummies„, които препоръчвам на всеки разумен пушач. Смятам, че това е правилния начин да се намали тютюнопушенето, а не забраните и ограниченията, които само всяват раздор в обществото.

Няколко бързи линка: Радислав Кондаков представя „фактология на бедността“ и се пита какво трябва да направим, за да премахнем бедността по света, Диана Павлова – Vira открива поезията в програмния код и в математиката (между другото, тя пише много хубави стихове!), а в блога „Позитивното“ открих чудесната притча „Внимавай какво си пожелаваш„.

Сряда, 03.11.2010

Жюстин Томс е написала пост, в който обяснява защо не гледа телевизия. Съгласен съм с повечето й аргументи. Нямам нужда някой да ме плаши и да ми внушава чувство за безизходица. Затова аз също не гледам онази телевизия. Но има и други неща по телевизията. Аз например гледам научно популярни филми по Discovery Channel и Animal Planet и исторически филми по History Channel. И не е нужно да страдам с героите на моите сериали – забавлявам се с тях. Естествено, този, който цени времето си, няма да го пропилее в гледане на телевизия, но пък не съдя другите за техния избор – всеки сам решава как да употреби малкото време, отредено му в този живот.

Тази седмица се появиха още две блог-ревюта на книгата на Тихомир Димитров „33 любовни истории„, която се разпространява само в електронен вариант и при това напълно безплатно – от Радислав Кондаков в „Писалка.нет“ и от Георги Грънчаров в „Библиотеката“. Споменавам тази книга и „Блогопедия“ в този дайджест, защото са ярки опити за съчетаване на на нуждите на читателите с потенциала и изискванията  на Интернет и търсене на нови бизнес модели. Има светлина в дъното на тунела!

Това е и мотото на героя от приказката, която ни разказва Цветанка Шаханска – „Ако земята се обърне наопаки“ – той винаги откривал положителното във всичко, което се случвало край него. Мисля, че на нас, българите, ни трябват точно такива хора.

Четвъртък, 04.11.2010

Нели Огнянова ни представя две интересни новини, на които открих и интересни контрапункти:

В първата, разбираме, че Министерството на образованието и науката (МОН) е създало рейтингова система на висшите училища в България. Това е хубаво – така кандиат-студентите ще се ориентират по-добре, а и ще се създадат условия ВУЗ-овете да се конкурират в качеството на образованието, което предлагат. В същото време Жюстин Томс пък се пита има ли шанс за масовото образование в България. Труден въпрос. Може би има, ако и ние, родителите почнем да се отнасяме по-отговорно към образованието и възпитанието на децата си.

Втората новина е проектът на ЕК за узаконяване на правото на хората да бъдат забравени, т.е. техните лични данни да бъдат изтривани след като вече не са нужни. Има смисъл като идея, но не виждам как точно ще стане технически, при положение, че Гугъл помни всичко. А и има неща, които обществото не иска и не бива да забравя. Пример за това е проектът Politikat.net, представен от Марти – Циничния елф.

Те ни лъжат с обещанията си, ние ги лъжем с доверието си

казва той в заглавието на поста си и е прав за това, че за да прекъснем това надлъгване, трябва да помним фактите и думите и да търсим отговорност от онези, които лесно дават обещания.

Петък, 05.11.2010

Александър Николов продължава темата си за бъдещето на пенсиите като гост-автор в блога на Боян Юруков. Той смята, че единственото правилно решение е преминаването към лични пенсионни сметки и дава няколко сценария, по които това може да стане. Не съм икономист и не знам доколко неговите идеи са реални и приложими на практика, но смятам, че хората трябва да почнат да разбират, че за да получиш, първо трябва нещо да дадеш. Така е справедливо. Когато искаш от другите без да си дал (каквато е ситуацията с нашата пенсионна система), си е живо мародерстване.

Христо Радичев е създал чудесна презентация за влиянието, което всеки един от нас има върху развитието на света, наречена „Светът в твоите ръце„. С нея той участва в конкурса на Slideshare за най-добра презентация и има доста добри шансове за престижно класиране. Ако можете, гласувайте за нея, а дори и да прочетете този пост след като гласуването е прекратено, разгледайте презентацията – наистина е вдъхновяваща!

Иван Стамболов ни предлага поредната саркастична пародия на ситуациите, които предизвиква недомисления Закон за обществените поръчки (ЗОП) и парадоксите, с които трябва да се бори всеки кандидат за държавен проект в поста си „Ресторант на края на Европа„.

Събота, 06.11.2010

Иван Стамболов влиза в дайджеста и с още една публикация, породена от неистовия журналистически патриотизъм, възникнал изневиделица у нас по повод кандидатирането и избирането на Дилма Русеф за президент на Бразилия. Добре си живеехме досега в блажено неведение относно бразилските политически проблеми и пристрастия, а сега – хоп! – и всички изведнъж станахме бразилски патриоти.

Разбира се, нищо на света не може да се мери с македонския патриотизъм, който веднага припозна Дилма Русеф като македонка и обяви Бразилия за македонски протекторат. Новият македонски ред идва! – обяви Ради Кондаков в своята пародия на македонската лудост и колкото и смешно да изглежда всичко, на мен ми се струва, че тези хора живеят един много тъжен живот. Трябва да си дълбоко комплексиран човек, за да вярваш в подобни измислици. Понякога си мисля, че изразът „Луно, луно, земьо македонска, и за тебе ли ке се тепаме?“ вече не звучи смешно. Някои хора го вземат твърде насериозно.

Неделя, 07.11.2010

В неделя съм настроен сантиментално и онова, което най-много ми хареса, е изповедта на Белла Чолакова за най-страхотния брат на света. Имам удоволствието да познавам и нея, и брат й Георги, и знам, че думите й са истински и искрени.

Завършвам блог прегледа със стихотворението на Евстати Бурнаски „Живей, приятелю!„, публикувано в блога „Позитивното“:

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

Бъдете живи!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.