Този дайджест трябваше да го напиша преди повече от една седмица, но поради твърде многото ми ангажименти – работни и лични – не можах да намеря време и реших да го пропусна. Днес успях да се усамотя за малко и реших да напиша следващия блог дайджест, но разглеждайки запазените връзки, установих, че по-миналата седмица е имало толкова интересни и полезни блог публикации, че ще бъде грехота да ги пропусна и да не ги споделя с вас. Освен това, открих, че повечето от тях са стойностни и актуални винаги, а не само в конкретния момент на публикуването си.

Мелиса от блога „Позитивното“ е публикувала цитат от Библията: „Има време за всичко„:

• Време за раждане, и време за умиране;
• Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
• Време за убиване, и време за изцеляване;
• Време за събаряне, и време за градене;

Надявам се, че сега е дошло времето за публикуването на този дайджест и че вие ще имате времето и желанието да го прочетете. Приятно четене!

Понеделник, 15.11.2010

Седмицата започва с интересен диалог. Събина Панайотова публикува в блога „ентелегентно“ критична статия към потребителите на относително новата социална мрежа foursquare, в която всеки участник споделя публично къде се намира в даден момент, озаглавена „Ти си кмет, so what?!?„, реферирайки към една от наградите, които получават участниците – титлата „кмет“. Не мога да не призная, че в някои отношения е права, въпреки че и аз съм потребител на тази социална мрежа:

И в крайна сметка какво стана със свободата? Не искате камери, не искате Биг Брадър, голямата част от интернет хората протестирате срещу подслушването, следенето и милиционерщината, обаче нямате проблем да си казвате без да ви питат на всеки час.

Отговорът идва от Боян Юруков, който в статията си „Е па кмет съм. Haters be hatin’“ се опитва да опонира на Събина с няколко аргумента. Първо, това е игра и хората не търсят рационално обяснение за поведението си, когато просто им е забавно. Второ, има потенциал за бизнес, който все още не е достатъчно широко осъзнат и трето, има достатъчно добри механизми за защита на личните данни, така че непознати за вас хора да не могат да ги достъпват. Боян е активен защитник на foursquare и на българския му аналог Vivo, а под статията има доста коментари, които също си заслужават да бъдат прочетени.

Малко в противоречие на тезата си за защита на личната свобода, Събина е публикувала в личния си блог чудесни снимки от скорошното си пътуване до Лондон, с което потвърждава правилото, че блогърът обича да се хвали с местата, които е посетил, независимо от формата. Снимката на Tower Bridge отдолу е впечатляваща, а като видя типичните тесни и криволичещи английски улици с къщи от тъмнокафяви тухли не знам защо винаги в ушите ми зазвучава тежката и монотонна музика на Black Sabbath. Все пак, Лондон е забележителен град и наистина трябва да се посети.

Улиците на Лондон

Вторник, 16.11.2010

Ден на интересни откровения – Вили Фарах се пита дали любовта трае наистина до три години, както казва поверието или има нещо повече, което ни убягва. Ето и част от нейния отговор:

Любовта не трае три години. Истинското чувство продължава да живее и да се развива. То става все по-силно и все по-неподправено. Истинската любов изисква усилия. Трудно е да я намериш. Още по-трудно е да я запазиш жива. Днес сме научени да разчитаме на лесното. Бързо захвърляме това, за което е нужно да се потрудим.

Често ме питат защо се занимавам с консултации и обучения и защо някой трябва да ми плаща за това – да не би да съм по-умен от другите? В отговор написах един пост в блога „PM Stories“, озаглавен „Защо водя семинари по управление на проекти?„, в който споделям своето виждане за работата си и за нейния смисъл. В моите семинари не се представям за по-умен от моите курсисти и не се опитвам да давам съвети. Само споделям наблюденията си от личния си опит и поставям въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговора за себе си. Вярвам, че успехът идва от взаимното споделяне, от откровеността в общуването и от търсенето на разумния компромис, който да удовлетворява всички.

Тодор Христов разказва за една добра идея за рекламиране на България като туристическа дестинация в поста „Джон Лоутън и посланиците в маркетинга„. В историята става въпрос за серия филми, представящи различни кътчета от страната ни, в които водещ е известния рок певец, който не само разказва увлекателно историята на България, но разкрива красотата на природата ни с истинско възхищение и ентусиазъм, който неминуемо би впечатлил не само неговите сънародници, а и други чужденци, споделящи тръпката на откривателството и доверяващи се на искреността на един известен човек. Подкрепям мнението на Тодор, че този подход би дал много по-добри резултати за популяризирането на България като туристическа цел, в сравнение с безсмислените и скъпи рекламни клипове, които се завъртяха напоследък по телевизиите.

Радислав Кондаков от „Писалка.нет“ е решил да организира част от блог постовете си в електронни книги и да ги предложи напълно безплатно на своите читатели. В това не виждам нищо лошо, даже напротив – така много лесно човек може да прочете разкази от една колекция, вместо да се рови дълго из блога. Изданието, което Ради ни предложи във вторник беше „74 признака и други щуротии“ – една изключително забавна компилация, която се чете бързо и която със сигурност ще ви разсмее от сърце. Лично на мен най-много ми харесаха разказите „12 признака, е трябва да се хванете здраво на работа“, „Странични ефекти при визуализация“ и „Как да четем обяви за недвижими имоти“. Култово! 🙂

Сряда, 17.11.2010

Мира Веселинова е написала много силна статия за масовия човек – героят на нашето време – като продукт на масовата култура в блога „8 милиметра“. В нея авторката разглежда процесите водещи до все по-масовата достъпност до продуктите на изкуството и все по-ниското им качество. Онова, което вече се произвежда в индустриални мащаби и с индустриални подходи, е същото което масовият човек очаква и търси. Връзката е взаимна.

Разумните хора се приспособяват към средата, а неразумните се опитват да я приспособят към себе си.

Масовият човек е разумен, той не се бори срещу стереотипа, а се разполага удобно в него.

Така масовата култура моделира хората, прави ги жертви на своите канони, но пък ги предпазва от тревожността, че са различни, че могат да изпаднат от социума.

Антония Ценова е още един дебютант в дайджеста. Тя поставя въпроса за пречистващата сила на ръчния труд, вдъхновена от една книга на Матю Кроуфорд. Не съм чел книгата, но силно се впечатлих от поста й, който не е просто някакво ревю на книга, а е поле за размисъл, за споделяне на прочетените идеи и подлагането им на разумна критика. Въпросите, които Кроуфорд задава, са ме вълнували и мен от години. Дали разработването на компютърни програми, писането на блог или консултациите по управление на проекти са наистина стойностни за обществото дейности или е по-смислено просто да отглеждаш ряпа в двора си?

Вътрешното и душевно удовлетворение от ръчния труд според Матю е огромно и въпросът, който той изследва в книгата си е поради каква причина този труд е станал обект на девалвация? Дали бъдещият труд няма да е завръщане към миналото? По какъв начин е станало разделението между мисленето и правенето? Трябва ли всички да са като Айнщайн? Така наречената „екипна работа” не отнема ли от индивидуалната отговорност? Накъде води всичко това?

Все въпроси, над които си струва да се замисли човек.

И още два бързи линка: краткото но съдържателно участие на Жюстин Томс в играта „10 правила за успешен онлайн маркетинг“ и невероятно полезният наръчник на Боби Димитров „Как свалям торенти„. Дали онова, което сваляте, е законно, си е ваша отговорност, но е важно да знаете как.

Четвъртък, 18.11.2010

Диана Павлова е публикувала цитати от китайската „Книга на основите“ („Су шу“), наречени „Добродетел от памтивека„. Някои прозрения звучат много мъдро. Убедете се сами:

Ако говорим за разума: няма нищо по-разумно от вникването в най-дребните неща.
Ако говорим за нещастието: няма нищо по-нещастно от ненаситните желания.
Ако говорим за бремето: няма нищо по-обременително от неспокойствието и суетата.
Ако говорим за скуката: няма нищо по-скучно от постигнатото без труд.
Ако говорим за тъгата: няма нищо по-тъжно от онова, което изчезва за миг.
Ако говорим за пораженията: няма по-кратък път до поражението от самолюбието и алчността за богатство.

Блогът „Библиотеката“ пък по повод първия си рожден ден (честито!) организира конкурс „Моята библиотека“ – за снимка на „библиотека, рафт с книги или дори отрупаното с непрочетени заглавия бюро“. Тримата победители ще спечелят книга по избор от каталога на издателство „Колибри“, а срокът за участие е до 05.12. Все още има време, така че – включете се – струва си!

Петък, 19.11.2010

Петър Събев е изготвил уникален съветник (гайд) за гостите на столицата – 10 безценни съвета за това как се шофира в София. Смешно е, но е самата истина. Възползвайте се!

Мартин Петров е публикувал списък на българските социални мрежи на обща тематика. Не знам какво значи „обща тематика“, тъй като някои сайтове определено изглеждат посветени на конкретни теми, но все пак списъкът ми се струва полезен. Сега, ако някой се заеме да ги проанализира – коя на какво е посветена, каква активност имат и струва ли си да се присъединим към тях, сигурен съм, че ще се получи невероятно полезен материал, а аз обещавам да го популяризирам от страниците на дайджеста.

Събота, 20.11.2010

Ники Стойнов е подхванал една интересна идея – задава важни въпроси в социалните мрежи и обобщава отговорите им на страниците на блога си. Въпросът „Кои са най-хубавите качества на българите?“ получи доста отговори – разнообразни и оригинални. На мен лично най-много ми хареса този:

„Налудничавият житейски цинизъм и симпатичният сарказъм“ (Юлето Желязкова)

Още една книжка на Радислав Кондаков ще ви представя и похваля. Тя се нарича „Кратки разкази с неочакван край“ и е точно това, което казва заглавието – кратки, но много интересни разкази – някои забавни, някои сериозни, някои дори саркастични, но определено увлекателни. На всичкото отгоре – напълно безплатни! Прочетох ги с огромно удоволствие и благодарност към автора. Не ги подминавайте и вие – струват си!

Неделя, 21.11.2010

Обичам хубавата музика и хубавите концерти. Всъщност, този блог беше замислен като място за споделяне на впечатления от всякакви музикални изпълнения, макар днес да има доста по-различен облик. Въпреки това, не мога да се сдържа и да не цитирам добре написани ревюта от истински фенове, които горят с музиката на любимите си изпълнители. Вижте разказа на Георги Грънчаров за концерта на Anathema – една група, която лично аз не харесвам особено, но която се радва на завидна подкрепа и на невероятна признателност от страна на феновете си, особено българските.

Още една рецензия на книга ме впечатли с внушенията и прозренията си, разкрити от Христо Блажев в блога „Книголандия“ – „Затъпяване: скритата цел на държавното образование„. Това, което Христо е открил в думите на автора е, че

образованието в този му вид е било създадено с цел превъзпитание и контрол и практически не е променило функцията си от над век. Затова вечните вопли, че училището е в криза, са най-дълбоко лицемерие – училището върши своята работа по перфектен начин, създавайки, по думите на Гатоу, хора, които „са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си”. Тези хора „се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага.”

Тъжно, нали? Още по-тъжното е, че репродуцираме тази система постоянно и сякаш няма начин да прекъснем омагьосания кръг.

За да завърша позитивно, ви предлагам поста на Даниела Соколова, посветен на деня на семейството и приятелите – поне това е нейното тълкувание на този християнски празник.

Днес е денят, в който трябва да спрем за миг. Не за почивка. За равносметка!

И да си зададем най-простите въпроси: Кой беше до теб, когато тичаше? Кой те подкрепяше, когато променяше света? Кой не ти позволи да спреш или да паднеш? Кой ти подаде ръка да станеш? Кой изтърпя всичките ти изблици на своенравност?

Знаеш кой? Чудесно! Благодари му от сърце и му пожелай сили и търпение за още една година напред!

Нищо повече не мога да добавя.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.