Седмичен блог дайджест – 31

Тежък грип ме повали преди 10-ина дни и още не мога да се отърва от него. В главата ми е мътно и ми е ужасно трудно да задържа някоя стойностна мисъл. В минутите на просветление събирам информация за дайджеста. Отново излиза късно, но както вече сте разбрали, онова, което публикувам тук, остава ценно много дълго след като е било публикувано. Или поне така се надявам да бъде. Приятно четене!

Понеделник, 22.11.2010

Божидар Божанов прави един интересен анализ на състоянието на електронното управление у нас, което по неговите думи „на практика отсъства“. Постът предлага добро описание на текущото състояние на нещата и дава много разумни идеи какво трябва да се направи, за да се задвижи този процес. Друг е въпросът дали има кой да чуе.

Боян Юруков зачеква един доста премълчаван въпрос у нас – за монопола на БАН върху науката. Съществува мнение, че науката трябва да се спонсорира от държавата и може да се прави единствено в оторизираните за целта институти на БАН. Е, Боян показва, че има много други възможности, които могат да се реализират чрез сътрудничество между университетите и частни организации. Споделям това мнение, но ми се струва, че не в монопола на БАН е проблемът, а в това, че подобни начинания крият немалък риск, който нито университетите (които нямат бюджет да си платят парното), нито бизнесът (който у нас е доста страхлив и предпочита утъпканите пътеки), са готови да поемат. В крайна сметка, поради липса на други желаещи, с наука остават да се занимават само „феодалните старчета“ (терминът е от Симеон Дянков).

Ваньо Каменов, създателят на блога Nicofree, споделя историята на собствената си зависимост от цигарите и как е успял да се освободи от нея. Неговата страст и личен опит като пушач ми въздействат много силно и мисля, че точно човек като него би могъл да помогне на много хора да се отърват от този вреден навик. Не знам дали от болестта или под въздействие на неговите публикации, но вече от около седмица не съм пушил. Дали пък няма и аз да успея най-накрая да изхвърля цигарите?

Вторник, 23.11.2010

Една бурна кампания се разви и угасна за няколко дни, изразила възмущението на някои активни участници в социалните мрежи от поведението на Иво Сиромахов – сценарист в „Шоуто на Слави“, който свободно „заимства“ публикации от Twitter и Facebook и ги представя в Шоуто като свои авторски. Кампанията показа две неща: (1) когато се появи една вирусна идея, тя може бързо да обхване много хора и да създаде информационна вълна. Тоест, социалните мрежи имат свой мощен механизъм за разпространяване на информация и увличане на хора по дадена идея. (2) извън интернет много малко хора разбраха какъв е проблема и още по-малко се развълнуваха от него. Да не говорим, че самата кампания угасна от само себе си няколко дни по-късно, а нейният герой – Сиромахов – умно си замълча и се въздържа от коментари.

Боян Юруков предлага информация за развитието на кампанията, статистика, както и своята позиция в подкрепа на авторите от Twitter в пост, озаглавен „Сиромашки факти„, Юлиян Попов цитира най-добрите попадения на кампанията против Сиромахов, озаглавена #siromahovfacts, а Радко Кръстанов пък се опитва да защити сценариста, аргументирайки се със закона за авторското право. Позицията на Кръстанов е интересна, защото Сиромахов определено не заслужаваше такава негативна кампания, насочена срещу него – вълната от обвинения в кражба, макар и хумористични, беше доста тежка и ми е трудно да си представя как се е чувствал Сиромахов и как я е понесъл. От друга страна, Кръстанов чете закона за авторското право, както дявола евангелието, което до голяма степен обезсмисля неговата аргументация. Той например твърди, че

Никой не е длъжен да цитира никого за нищо, когато взаимства в социална мрежа* обект на авторско право (в случай, че Туитовете и статусите във Фейсбук бъдат доказани като обект на АП). Правилно или не, това пише в член 24, ал. 1.
* цит. по закона: „…с преходен характер и нямащ самостоятелно икономическо значение“.

Точният цитат, обаче гласи: „временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение“. Грешката е, че преходният характер липсата на самостоятелно икономическо значение се отнасят за възпроизвеждането, а не за оригинала, както ни внушава Кръстанов. А „Шоуто на Слави“ е комерсиално предаване с много ясно икономическо значение.

В този казус има и още един проблем, който Радко Кръстанов пропуска: след възпроизвеждането на „заимстваните“ текстове, обявени от Сиромахов за „народно творчество“, то вече се превръща в обект на авторско право за шоуто, а по-късно под авторството на Слави Трифонов същите смешки се издават и в книга, където съвсем ясно се декларира ненакърнимо авторско право. Значи първо онова, което прочетем в интернет е народно творчество и можем да го ползваме както си искаме, а след това го обявяваме за свое творчество и претендираме за авторски права. Не е ли малко нагло? Нагло е. И колкото и да ми е симпатичен Иво Сиромахов, не мога да го защитя в този случай. Това си е чиста проба плагиатство и ако законът все още не е много категоричен, то от морална гледна точка това си е чиста кражба.

Сряда, 24.11.2010

Специална подкрепа в популяризирането на интересни блог публикации получих от Ваня, която публикува поредния пост от нейната рубрика „Under the radar“ – малка, но интересна колекция от блог постове, които според нея за останали незаслужено незабелязани. Сега поправяме тази грешка 🙂

Четвъртък, 25.11.2010

Жюстин Томс коментира поредната законотворческа недомислица у нас – забраната да се публикуват снимки на обекти на културното ни наследство, за да можело по този начин да се опази. Просто не знам как да коментирам това. Точно хората в интернет сме посланиците на хубавото и интересното в нашата страна и немалко блогъри пишат истории и пътепис до интересни места в нашата страна, които си заслужава да се посетят. Като забранят да публикуваме снимки оттам как точно ще убедим своите читатели в истинността на думите си?

Петър Стойков-Longanlon твърди, че времената на откривателството вече са си отишли безвъзвратно и че хората-естествоизпитатели с приключенски дух вече ги няма, а и няма какво повече да откриват. Това ми напомни за онзи чиновник в Щатското патентно бюро, който още преди 100 години беше написал доклад, че вече всичко, което може да се изобрети, е изобретено, и беше предложил да закрият бюрото. Не мисля, че откривателството е загинало. Да, днес много повече хора търсят сигурността и предпочитат скучна работа на бюро от 9 до 6, но това не значи, че няма откриватели, или че откривателството е само сред джунглите или океаните. Можем да бъдем приключенци и в лабораториите, и сред технологиите, а дори и на бюрото си, ако се опитаме да открием интересното и полезното в своята работа. Всичко е в ума ни – ако имаме желание – можем да го постигнем.

Събитието на седмицата безспорно бе откриването на супермаркета „Лидл“, пред който хиляди хора висяха с часове на опашки за безумно евтините банани, а десетки бяха премазани от тълпата и отведени в болница. Появиха се много критични публикации от активни блогъри, които смятат, че подобно поведение е по-зле и от животинско („Връх на селския бек-изъм„) и че трябва да ни е срам, че сме такива безмозъчни същества, водени единствено от някакъв необясним инстинкт. Петър Ванев в поста си „За глада и срама на един народ“ пита:

Какво ги мотивира да отидат там и да пазаруват като за последно? […] Какво ги мотивира да отидат и да се излагат така – да загубиш няколко часа в блъскане, тъпкане, псуване, за да си купиш едни банани за 0,69 стотинки?!

Малките цени или малките хора?

Сандо – блогуващия с пилци – казва:

Ям, значи съществувам – това е новото ни кредо, заради което сме готови да посегнем на ближния си, но не и да помислим дали пък проблемът не се намира по-скоро в главите, отколкото в търбусите ни.

Комитата пък твърди, че Lidl ни припомниха времената на социализма:

Кой още жали за онова време, когато всеки божи ден беше унижение за човека? Евтино да, но със задължителните опашки. Точно такива.

Аз също коментирах това с някои познати и получих следния отговор:

Ама много е евтино – струва си да загубиш един ден в чакане на опашката!

Колкото и да ни изглежда странно, явно е, че за някои хора времето е съвсем без пари.В блога на агенция Apeiron пък има доста разумно обяснение за „Седмицата на идиокрацията„:

Много просто. Хората навсякъде по света обичат авантата и намаленията. Бедността и ниския социален статус обикновено не са водещ фактор. Тук няма значение възраст, занятие и професия. Инстинктът за „далавера” е заложен дори у най-културните.

Излиза, че точно това са очаквали организаторите на тази кампания – каква по-добра реклама от едно хубаво меле?

Други пък взеха цялата работа на майтап. Николай Стойнов ни дава ценни съвети как да си организираме свободни боеве само за 50 лева, а Божидар Божанов публикува пародията „О, Лидъл!„:

И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.

Тъжното е, че така възпитаваме и децата си. Вие още ли мислите, че за инцидента пред дискотека „Индиго“ преди няколко години са виновни охранителите?

Петък, 26.11.2010

Ваньо Каменов ми привлече вниманието и с още една статия, озаглавена „Електронна цигара – митове и легенди“ – първа и втора част. Там той твърди, че електронната цигара не само не помага за освобождаването от никотина, но и ни привързва още повече към пушенето. Аз лично не съм ползвал такъв заместител, но познавам други хора, които се бяха изказали доста положително за употребата на електронна цигара като първа стъпка към спирането на пушенето. Много ще се радвам, ако някой сподели своя опит – тук или на страниците на блога Nicofree.

Още една интересна анкета се роди от идеите на Ники Стойнов и нейните отговори намериха място в неговия блог. Коя е най-гадната работа на света? Ето какво отговориха някои от читателите на блога:

  • Най-гадната работа на света без съмнение е Гинеколог. Там където другите намират щастие, гинеколога намира само проблеми! (Иван Куков)
  • Леяр в Кремиковци. Много по-зле е от тестер на анални термометри. (Aleksandar Stoimenov)
  • Ами представете си масажист например. Супер яките мацки, които идват при него има право да им направи само масажа, а представете си колко му е трудно с вдигането. А и другото, което е – идва някой дебел, мазен, потен космат, обаче няма избор… трябва да го обара стабилно целия… (Наталия Лозанова)
  • За българина винаги най-гадната работа е тази, която върши в момента. По същата логика, както винаги чуждата жена е по-хубава и колата на съседа е по-добра заради лекичкииия тунинг. (Antony Ivanov)

Няма как да не се съглася с последното. 🙂

Събота-неделя, 27-28.11.2010

Уикендът е изцяло посветен на четенето. Димитър Цонев цитира списъка с топ 100 класически книги на BBC, които (според тях) всеки трябва да е чел, а статистиката показвала, че хората масово са чели не повече от 6. Димитър показва, че е прочел цели 32, което си е завидно постижение. Моите са 34, но 4-5 от тях – частично. Не съм много съгласен с класацията, но това е ясно – всяка класация си има своите опоненти. Проблемът тук е, че не всички позиции са заети от книги. Не може да сложиш „Събрани съчинения на Шекспир“ в една точка. Ами аз съм чел „Ромео и Жулиета“, „Отело“ и „Хамлет“ и това как да го броя? Откъде накъде всички книги на Толкин са публикувани поотделно в класацията, а книгите за Хари Потър са в една позиция всичките? Но ако човек не се взема много насериозно, класацията е добър повод да си сверите часовника колко от най-добрите класическите произведения сте чели.

Георги Грънчаров ни представя идеалното място за четене на книги в приятна обстановка – кафе-книжарница „Читалнята“ в Ботевград – „място, където да влезеш и да изпиеш едно кафе или един чай и да намериш нещо интересно за четене“. Много се радвам, че има такива хора, които създават подобни заведени с душа и сърце, с истинска отдаденост на една благородна идея. Толкова ми беше интересно да прочета за тази кафе-книжарница, че си обещах при първа възможност да я посетя – все пак Ботевград съвсем не е далече от София!

В неделя пък Иван Ралчев сподели впечатленията си от четец за електронни книги Prestigio Libretto. Вярно е, че статията е малко рекламна, но пък за хората, които обичат да четат и са мобилни, електронния четец все повече назрява като добър вариант за избор, а има много подробна информация и много снимки. Аз също съм попадал на подобни машинки и макар да не бях особено очарован от първото си съприкосновение, ми се струва, че съвсем скоро тези четци ще станат част от нашето ежедневие. При мисълта, че можеш да го напълниш с книги и музика и да четеш практически на всякъде, изкушението е наистина голямо. Засега само относително високата му цена възпира не само мен, а и хилядите потенциални потребители. Ще изчакаме, пък ще видим 🙂

Малко неща могат да се сравнят с една хубава книга. Приятно четене! 🙂


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Седмичен блог дайджест – 31

  1. Не съм съгласен, че кампанията Анти-Сиромахов не е придобила популярност извън интернет. Достатъчно е само да споменем, че вестници като „Уикенд“ и „Капитал“ отделиха по темата почти цели страници. А точно тези две издания в момента покриват почти целия диапазон читатели на „аналогови медии“.
    Съгласен съм иначе, че Сиромахов умно си замълча. Дано и да си е взел поука.

  2. Божо каза:

    Боян Юруков зачеква един доста премълчаван въпрос у нас – за монопола на БАН върху науката.

    Явно човекът е от хората, на които представата за БАН и науката у нас е изградена само от медиите.

    Писъл съм там коментар, да не се повтарям и тук.
    А за монопол просто не може да се говори.
    Научни изследвания се правят на много места, просто в БАН са концентрирани много и мозъчен потенциал (вече доста поизтекъл извън страната или по частни фирми) и апаратура.
    Колкото до „старчетата“ – има много млади хора, които искат да се занимават с наука, но уви, ако не заминат директно за чужбина, поседяват тук, докато защитят степен и пак отлитат.
    Познавам човек, който отказа 4-и цифрена заплата, за да работи по конкретен проблем, но ако намери място навън, където да може да продължи изследванията си съм сигурен, че ще го направи.

  3. Майк Рам каза:

    Жоро, благодаря, че четеш и коментираш в този блог! Все пак, не мисля, че зрителите на турските сериали и „Шоуто на Слави“ четат предимно „Капитал“. Къде забравяш вестници като „Скандал“, „Лична драма“ и „Трета възраст“? 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Божо, съгласен съм, че за монопол трудно може да се говори, но от друга страна, повечето българи си създават мнение за повечето проблеми от медиите. Тъжното е, че за наука наистина се дават много малко пари – и от държавата, и от бизнеса – и в крайна сметка всички губим от това, че някои наистина кадърни хора отиват в чужбина да реализират своя научен потенциал.

  5. Графът каза:

    Хм, доста елитарно снобски ми звучат всички високопарни нравоучения по повод опашките в Lidl. А като се прибавят политическите правоверия и особено «един народ» и «малките хора»…
    Впрочем, подобни реакции по подобни поводи нещо ми напомнят – опашките в Lidl…

  6. nicofree.bg каза:

    Майк, поздравления! И благодаря за хубавите думи! Имаш пълната ми подкрепа, знаеш :о)
    Не забравяй, както съм писал – седмица без цигари изчиства 99.99% от никотина в тялото, което вече те е направило физически независим от никотина. Просто се радвай, че вече не си на тая кукичка :о)

  7. hristostankov каза:

    Много науки извън БАН (тоест финансирани от държавата), просто няма как да се развиват, защото те не могат да носят приходи на бизнеса.

  8. radislav каза:

    И мен ме кефи Сиромахов, но кражбата е явна, а поведението им по този казус е хипер мега гига нагло.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s