Новата година стартира на пълни обороти и ето, че дойде времето за поредния блог дайджест. Все още имам желанието да го поддържам седмично, но пък не всеки ден интересните публикации излизат равномерно, затова се отказвам от идеята да ги описвам ден по ден. Първото издание за тази година обхваща първата седмица на януари (03-09.01.2011 включително), но вече се старая да акцентирам повече върху темите, които вълнуват обществото, така че понякога в седмичния блог дайджест ще влизат публикации и извън разглеждания интервал. Приятно четене!

***

Новата година започва с равносметки и обещания. Аз пък започвам първия за 2011 дайджест с поста на Ана Динкова „Ново начало„, в който тя твърди, че не вярва в способностите на хората да извършат радикална промяна в начина си на живот (и то точно от първи януари), с което до голяма степен съм съгласен, но пък вярва „в постоянството, упорството, непрестанната работа и самоусъвършенстването“ и поради това пожелава „на всички неуморни експериментатори, пътешественици, любопитни и запазили децата в себе си – попътен вятър“. Благодаря й за това пожелание, понеже смятам, че и аз съм такъв и го прехвърлям към всички вас, които са запазили в себе си страстта и стремежите на пътешественика и откривателя.

***

Първите дни на новата година (както и последните на старата) обикновено са дни на равносметка. Някои публикуваха списъци с най-добрите книги, които са прочели през годината: Христо Блажев от Книголандия и Преслав Ганев от Литературата днес. И макар, че книгите, които те представят, не са излезли за първи път през 2010 г., със сигурност са стойностни творби, които си струва човек да намери и да прочете.

Христо Христов пък прави ретроспекция на икономическите събития и фактори, които очертаха изминалата 2010 г. Не съм икономист и малко разбирам от икономика, но харесвам неговите публикации, защото са написани на разбираем език дори и за хора неспециалисти, а когато някой политик тръгне да ви обещава звезди от небето и несметни богатства, добре е човек да има малко по-реална представа за нещата.

Най-сериозният анализ ни предлага Николай Теллалов – Шаркан, който прави ретроспекция на цялото отминало първо десетилетие на 21-ви век, като за по-добро добро разбиране на събитията, ни връща още по-назад в историята, стигайки чак до създаването на Европейския съюз и разпадането на Съветския такъв. Добро четиво, особено за онези, които имат склонността към бързо забравяне на историята!

***

Другата новогодишна тенденция са опитите да се направят предсказания за онова, което ще се случи през тази година. Или по-скоро за онова, което няма да се случи. Тихомир Димитров зачеква въпроса за смъртта на блоговете, която от няколко години различни хора вещаят. (Те и пънка от 30 години го чакат да умре, ама все още рита.) Този път заплахата идва от социалните мрежи, но според Тишо тя е само илюзия.

Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н. […] Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета  глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.

Аспарух Калянджиев пък коментира прогнозите за смъртта на гийк-културата, която постоянно преминава в масова култура и се размива в нея. Къде е разликата между потреблението на тези символи, на изходния материал между истинския гийк и обикновения човек? – пита той. И отговаря – в степента на задълбочаване и нивото на внимание. И реално тази разлика не се е дянала никъде. С други думи – място за притеснение няма и „пънко нема’а умре!“ 🙂

Анализът на Комитата е много по-обширен и лично на мен ми се видя забавен – все пак колко прогнози за неща, които няма да се случат сте виждали? Макар за някои да звучат песимистично, на мен предвижданията, че няма да влезем нито в Шенген, нито в чакалнята на Еврозоната, ми звучат съвсем реалистично. Най-много ми хареса това:

Брокерите на недвижими имоти вероятно ще продължат двегодишната традиция да обясняват, че цените на имотите са ударили дъното, а имотите, пак, традиционно, няма да спрат да поевтиняват, макар и с по-слабо темпо.

За съжаление, има и много мрачни прогнози: Идната година няма да проядем камъни, но ще ни изглеждат все по-вкусни. И накрая: Няма да станем по-щастливи. Е, дано пък за това да е сбъркал 🙂

***

Имаше и статии, посветени на най-разнообразни теми, които трудно могат да бъдат групирани по някакъв общ показател. Иван Стамболов, например, отново блясва с разбиваща статия за „една телевизия“, която не само твърди, че „истината е въпрос на гледна точка„, но и е издигнала това твърдение в свое мото и рекламно послание.

Има медии, в това число и въпросната телевизия, които имат само една гледна точка – гледната точка на финансиращия ги субект. И тази гледна точка може да се промени само с промяната на финансиращия субект. Това е тъжната истина за океана от информация, в чиито топли плитчини се плацикаме ние, жадуващите да се гмурнем в неизследваните му хладни дълбини. И тази истина не е въпрос на гледна точка, защото истината е истина и не се променя от промяната на ъгъла, под който я наблюдаваме. Гледната точка може да промени интерпретацията на фактите, но не и самите факти, не и истината.

Пламен Петров пък, в поста си „No justice for all“ разсъждава над стремежа ни към справедливост и изказва еретичната мисъл, че тя е „илюзия, без която ще сме много по-щастливи“. Излиза, че чувството за справедливост е субективна представа, която ни прави злобни и отмъстителни и може би е по-мъдро да прощаваме грешките и обидите от околните и да оставим Съдбата или някоя друга висша сила да се погрижи за наказанието (респективно – справедливостта).

Според мен има доста храна за размисъл в тази идея. Аз лично отдавна съм престанал да търся справедливост в живота – поне не и според моите критерии. Вярвам, че може би има някаква висша справедливост, но едва ли е в моите сили да я разбера, така че предпочитам просто да приема всичко, което се случва в живота ми, като необходимо за моето духовно израстване и да се опитам да го приема с благодарност.

***

За да ни е весело през новата година, Николай Стойнов е публикувал седмата поредна серия от своя Twitter дайджест – най-смешните и забавни постове в тази социална мрежа – сред които има невероятни хитове. Ето няколко примера:

• „Нищо не може така да украси празничната маса, както една пиратка в салатата!“ @nixanbal
• Това си е твоят живот и на никого нищо не дължиш. Освен на Топлофикация (за парното, което не ползваш).
• Ако пуснете новата песен на Румънеца и Енчев наобратно, ще чуете Сатаната. Да плаче.
• „При Станишев ако не друго, поне Скайпа работеше.“ @lora_dragneva
• Ползването на външна тоалетна през зимата изгражда характера.
• Повечето българи за пари са готови на всичко. Освен да работят.

Не мога да пропусна и чудния пътепис на Деляна Лазарова за Кападокия – една земя, съвсем недалеч от България, запазила магията и тайнствеността на далечното минало и съхранила останките на множество богати култури. Много впечатляващо!

***

Събитието на седмицата, а и едно от най-големите събития на годината, беше проведената за втори път конференция TEDxBG. Концепцията на TED, че идеите, които се разпространяват, печелят, е и моето верую в живота. Миналата година бях много щастлив от факта, че подобна конференция се проведе за пръв път и у нас, макар че останах със смесени чувства от реализацията й. Тази година организаторите доказаха, че имат сериозни намерения това да се превърне в традиция и хвалебствените коментари сред блогърите, говорят, че може би са успели. За съжаление, лутайки се между работата, която ме беше затрупала и болестта, която се мъчеше да ме умори, не можах да си купя билет навреме и в крайна сметка останах отвън.

За щастие, блогърското присъствие на TEDxBG беше значително и събитието бе отразено достатъчно подробно за всички нас, които не бяхме в залата. Ето по-интересните от тях:

• Светла Стоянова – Све
• Деси Бошнакова
• Ана Динкова
• Константин Павлов – Комитата
• Събина Панайотова
• Силвина Фурнаджиева

Пожелавам успех на организаторите в това похвално начинание и се надявам да не изгубят търсаческия си дух и да успяват и занапред да намират интересни теми и атрактивни лектори, и идеите, които се споделят от сцената да намират своята реализация в живота.

***

Накрая завършвам с пожеланията на Петър Ванев към които се присъединявам с пълна сила: здраве, късмет, хармония, страст. И най-вече: бъдете будни!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.