Снощи гледах филма „Речта на краля“ (The King’s Speech) и трябва да си призная, че посегнах към него с неохота, въпреки че ми беше препоръчан. Не знам защо очаквах да е скучен и муден исторически филм, а актьорите, които изпълняват двете главни роли – Джефри Ръш и Колин Фърт – са ми изключително неприятни като излъчване. Оказа се, че ме е чакало пълно разочарование. Защото филмът беше невероятно добър, а тези двамата грозници направиха такава актьорска игра, каквато почти не сте виждали. Невероятен филм!

Филмът разказва за проблема на английския крал Джордж VI със заекването и неговата безуспешна борба с него, докато не открива самоукия специалист Лайънъл Лоуг, който като истински психоаналитик успява да бръкне дълбоко в душата му, да извади всичките му страхове и да го накара да се пребори с тях, защото заекването не е някакъв физически недъг, а резултат от дълбоки психически травми, нанасяни му още от детството.

Актьорската игра е изключително добра и Ръш и Фърт правят невероятен тандем. Техните диалози са образец за висши комуникативни умения – изслушване, преговаряне, натиск, манипулация, подвеждане, игра. Не случайно режисьорът е решил да изпише имената на двамата едновременно и едно до друго във финалните кредити, явно искайки да подчертае пълното им равноправие (не само като герои, но и като роли). Точно затова ми се струва некоректно Академията да номинира Колин Фърт за „главна“ роля, а Джефри Ръш за „поддържаща“, но както и да ги формулират, убеден съм, че и двамата си заслужават статуетките. Дано да ги спечелят!

Тук, разбира се, не бива да пропускаме и Хелена Бонам Картър, която също прави прекрасна роля и даже изглежда красива – качество, което досега не бях забелязвал у нея 🙂

Трябва да отбележа, че историята на английското кралско семейство е много интересна, още от началото на XX век, та до наши дни и има доста добри фили, посветени на нея. Като започнем с болестта и смъртта на принц Джони, минем през любовта и абдикацията на крал Едуард и стигнем до мистериозната смърт на принцеса Даяна. Тук трябва да отбележа, че филмът пропуска някои исторически подробности и за непосветения в детайлите зрител, някои случки и реплики може да изглеждат неразбираеми, но пък англичаните явно си познават историята добре и режисьорът не е сметнал за необходимо да я преразказва за другите.

Филмът е повече театрален и разчита предимно на диалога и актьорската игра, отколкото на визуални ефекти и тук ще споделя единственото, което не ми хареса в него – решението на оператора да го заснеме в безцветна и бледа зелено-кафява гама, което е явно запазена марка на повечето английски филми, но някак си създава потискащо настроение. За сметка на това, операторът Дани Коен владее камерата перфектно и близките планове с краля са изключително въздействащи.

В заключение – страхотен филм! Вдъхновяващ и надъхващ, зареждащ с позитивни мисли и нагласа за успех. Гледайте го непременно! Заслужава всичките си хвалби и се надявам да спечели много Оскари.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.