Петъчна притча. Скъпоценният камък

Темата на тази притча винаги ме е вълнувала. Защо едни хора просят, вместо да работят и кое е онова, което ни кара да дадем нещо на другите – дали желанието да помогнем или е просто опит да си „изчистим“ съвестта? Един мъдър човек беше казал:

Лесно е да дадеш, когато имаш в излишък. Но истински ценно е да дадеш на другите, когато самият ти имаш нужда.

Не помня кой го беше казал и вероятно не го цитирам дословно, но идеята е тази. Да можеш да дадеш нещо, от което самият ти имаш нужда, но да го направиш, защото другият има по-голяма нужда от теб. Да го направиш безкористно, без да чакаш отплата. Признавам си, че съвсем не съм светец и ми е много трудно да го направя. Нерядко давам пари на улични просяци, но нещо наистина ценно мисля, че бих дал само на много, много близък човек.

Ето я и самата история, взета, както винаги, от блога на Паулу Коелю.

Скъпоценният камък

Една мъдра жена, която пътувала през планината, намерила скъпоценен камък в един поток.

На следващия ден тя срещнала друг пътешественик, който бил много изгладнял и жената отворила торбата си да сподели с него от своята храна. Гладният пътешественик видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде.

Тя му го дала без да се колебае.

Пътешественикът заминал по пътя си, ликувайки от радост за късмета, който го сполетял. Той знаел, че камъкът бил толкова ценен, че можел да го осигури до края на живота му.

Но няколко дни по-късно се върнал обратно в планината, за да върне камъка на мъдрата жена.

– Дълго време си мислех – казал той. Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам обратно с надеждата да ми дадеш нещо друго, което смятам за още по-скъпо.

Дай ми онова, което имаш в себе си, което ти позволи да ми дадеш камъка.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Паулу Коелю, Петъчна притча и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to Петъчна притча. Скъпоценният камък

  1. Диана каза:

    Притчата много ми хареса. Има връзка с всичко, което сега превеждам и ме вълнува. И с вечното търсене на онова въпросно нещо, с дългия, безкраен път навътре в нас.

  2. asktisho каза:

    Много поучително! Чудесна притча, благодаря!

  3. Да можем да дадем онова, което ни липсава не само в материално изражение е сила и мъдрост. Дай грижа, когато не я получаваш, дай внимание, когато не те забелязват, дай любов, когато ти е студено…Силата ще усети…

  4. Страхотна история, Майк, благодаря че я сподели!

  5. Майк Рам каза:

    Радвам се, че ви харесва! 🙂

  6. Графът каза:

    Хареса ми, Майк, и още как!
    В нея има и една доста скрита поука: да можеш да преоцениш мечтаната ценност, па макар и след няколко дни премисляне. 🙂
    С ръка на сърцето трябва да признаем пред себе си, че трудно го правим…

  7. Pingback: Петъчна притча. Скъпоценният камък | Bulgarian Blog

  8. Bohem каза:

    За близък човек,Да!
    Но за непознат,сигурно няма да мога да направя такъв жест!
    Аз самият имам нужда от подкрепа и затова ще ми е трудно,даже невъзможно! Но имам приятели ,които го могат!
    Бъди жив и здрав!Честита Баба Марта!

  9. Pingback: Краси Костов и приказката на широко затворените очи… « Преди да полетиш

  10. Rayn@ каза:

    Притча с много поуки в нея!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s