Седмичен блог дайджест – 41

Ето го и 41-вия блог дайджест. В него има статии за хората и за котките, за лилиите и за тръните, за екология и ГМО, за фанатизъм и прагматизъм, за икономика и раждаемост. Много шарено, много разнообразно – надявам се да ви бъде интересно. Приятно четене!

***

„Редакционната статия“ на тазседмичния дайджест е от Лъчко от блога „Монологър“. Тя е озаглавена „Lilium Inter Spinas„, което означава „Лилията измежду тръните“. В нея авторът говори за това колко сме еднакви ние, хората, въпреки че изглеждаме различни, колко героични и жестоки могат да бъдат едни и същи хора, поставени в различни условия. За това, че мнозинството от хората са тъпи, но измежду тях съществуват единици, които са точно лилиите измежду тръните, които движат прогреса и културата на човечеството, и за това, че точно тези хора измежду нашите приятели и близки, дават смисъла на нашия живот.

Искаше ми се да цитирам нещо, но не можах да си избера нищо от авторовия текст. Целият текст е силен, въпреки че обикаля из много теми и на пръв поглед може да ви се стори повърхностен. Затова ще прекопирам неговия цитат от Тукидит, който много ме впечатли:

По-голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение.

Статията е много силна. Непременно я прочетете!

***

Сандо, блогуващия с пилци, ме спечели за втори пореден път с историята за музиканта Иван, за погубването на една любов и разрушаването на мечтите от детството. Историята може и да е малко променена, може и да има известна доза художествена измислица, но е много истинска и много тъжна. „Когато музиката свърши…

***

Боян Юруков разсъждава над въпроса къде е моралът в технологиите – дали те сами по себе си за зло, което трябва да контролираме и дори да унищожим, ако прекрачат определени граници, или злото е в самите нас, хората, които водени от алчност или жажда за власт, прекрачваме моралните норми? В конкретния случай неговият поглед е насочен върху ГМО, но аз мисля, че този въпрос е поставян много отдавна (например с изобретяването на атомната бомба) и още тогава му е даден отговор.

Едва ли някой се съмнява, че проблемът не е в технологиите, а в хората. Проблемът е, че няма как да се контролираме ефективно. Кой ще контролира контролиращите и кой ще пази пазачите? – това са въпросите, които от далечни времена вълнуват философите и обществениците. И понеже никой не е намерил отговор, много по-лесното решение е да ограничим технологиите. Вижте цитата от Тукидит по-горе.

***

Иван Стамболов-Sulla е зачекнал темата за екологията в поста си „Зелен електрокар ме преследва“ в типичния си иронично-саркастичен стил, но този път покрай хумора и заяждането с фанатизма на еко-активистите е вмъкнал и много сериозни аргументи защо един или друг (на пръв поглед) екологичен избор, на практика не е нито екологичен, нито ефективен. В крайна сметка, изводът за мен е в това, че няма единствено вярно, правилно или идеално решение на проблемите с използването на природните ресурси, нуждата ни от енергия и замърсяването на земята. Какъвто и подход да изберем, се налага да правим и компромиси. Успешното бъдеще на човечеството зависи от разумното балансиране на различни фактори и добре премерените компромиси. Ето това еко-фанатиците не могат (или не искат) да разберат.

***

Цветелина Георгиева разказва в блога „През очите на пътешественика“ за една страхотна идея, зародила се и реализирана в град Борово, Русенско – пресъздаване на истински пазар от миналото в театрална постановка. Направили са декори, костюми, дори и специално са издали местен вестник в стила отпреди 100 години, а всички желаещи са станали актьори-участници в шоуто. На пазара се продава всичко – от цървули до кратуни и топли гевреци, шивачи и ваксаджии си предлага гръмко услугите, а градските кокони гледат важно отстрани и коментират преминаващите.

Пазарът в Борово

Карнавалът се е превърнал в градски празник, а според мен на всички им е било интересно и забавно. Това е един чудесен пример за това как с много малко средства и с много ентусиазъм може да се пресъздаде един такъв момент от миналото, с което да се припомнят позабравени традиции, знания и ритуали – един начин да опазим и за поддържаме нашата история и култура.

Поздравявам инициаторите на това начинание и се надявам да го превърнат в традиционен фестивал, а дано тази идея се подеме и на други места в България.

***

Стойчо Димитров е публикувал пътеписи от два от любимите ми градове, които с огромно удоволствие ще цитирам в дайджеста. Единият е посветен на колоритния квартал Плака в Атина, намиращ се в подножието на Акропола – красиво и романтично място, през което обичат да минават не само милионите туристи, но и мнозина от местните жители.

Вторият е част от поредица, посветена на Париж и показва парижките улички, градинки и бистра. Обичам го този град, а месец май наближава и въпреки студа навън е време да помислим за пътешествия!

***

Връщам се към малко по-сериозните теми с поста на Денислав Георгиев „Какво планирате за след 500 дни?„, в който той поставя проблема за липсата на далновидност, идеи за бъдещето и по-детайлно планиране у българските мениджъри и бизнесмени. Въпреки, че 500 дни са на практика година и половина – един не много дълъг срок – авторът сериозно се притеснява, че всъщност много малко фирми и хора имат подробни планове за такъв период в бъдещето. Ето и един разтърсващ цитат:

При нас ДИСЦИПЛИНАТА тотално губи сражението с МИСТИЧНОТО. Не смеем да кажем на глас за какво мечтаем, за да не урочасаме работата. Чукаме на дърво – да не чуе дяволът. Дотолкова вярваме в самодиви и караконджули, че може да ти се завие свят. А дали всичко това просто не е оправдание за липсата на ВОЛЯ?

Вие как мислите?

***

Калоян Колев има много интересен блог за икономика, който редовно следя и в който дава обяснение на икономическите процеси и събития на разбираем за неспециалистите език, без да профанизира читателите си, а напротив – представяйки солидни аргументи за своите тези. В поредния пост, който избрах да включа в настоящия дайджест, авторът прави сравнение между данните за раждаемостта в някои страни и тяхното икономическо богатство, лансирайки идеята, че доброто икономическо състояние предполага и по-голямата раждаемост. Следователно,

няма смисъл от сложни стратегии и програми, които да предлагат решения за увеличаване на населението. Заложете на икономическото развитие и населението само ще се увеличи.

***

Минавайки през икономиката, стигаме и до рекламите. Никола Балов отбелязва широкото навлизане на „продуктовото позициониране“ (както е модерно да се нарича скритата реклама) в телевизията и в киното, което от една страна е добра възможност за финансиране на родните продукции и съживяване на този бизнес, който беше в упадък десетилетия наред, но пък от друга може да отблъсне зрителя (който е клиент, тоест Бог!), ако подобни послания са твърде агресивни и натрапчиви. Аз лично харесвам този начин на реклама, но само ако е направен майсторски и се показва дискретно. За съжаление, българските режисьори все още имат много да учат как се прави това.

Радо Бимбалов пък ни представя речник на рекламисткия език, наречен „Рекламистки субтитри„. За съжаление, този тип жаргон, произлизащ от масовото използване и побългаряване на английски думи, е характерен и за множество други професии. Аз съм радетел за поддържане на българския език, но в същото време не мисля, че това може да бъде постигнато с насилствени мерки. По-скоро вярвам, че прекаленото използване на подобни жаргонни изрази лесно ще покажат професионалното позьорство на този, който ги използва и постепенно голяма част от тях ще си отмрат, изгубвайки „модерното“ си звучене, а една малка част от тях ще се интегрират в българския език, поради липса на по-добри заместители.

***

Тихомир Димитров – популярен писател и блогър, и мой личен приятел, обяви, че напуска социалната мрежа Фейсбук и сподели в блога си причините за това свое решение. Аз, като голям привърженик на Фейса и активен участник там, бях много изненадан от това негово решение, но в крайна сметка всеки решава за себе си, а истинското приятелство не може да се разпадне само от прекъсването на една форма на контакт. Все пак, мисля, че аргументите му са верни, но само донякъде. Да, общуването с някои хора е плитко, но понякога точно от това имаш нужда. Да, много от хората, обозначени като „приятели“, всъщност са ти напълно непознати, но това зависи изцяло от теб. Ако не го познаваш – просто не ги добавяй. Да, общуването в тази мрежа понякога губи много време и може да убие целия ти, но това пак зависи от теб самия. Ако имаш воля и ясна цел на комуникацията, ще можеш да общуваш пълноценно с приятелите си и да научаваш важните неща от деня само в рамките на час или два – колкото да прочетеш един вестник.

***

Христо Блажев представя новата книга на Джон Гатоу „Оръжия за масово обезличаване„, посветена на държавното образование и неговите скрити цели. Това е една наистина шокираща книга, засягаща въпроси, за които рядко се сещаме да се замислим. Постът е изпълнен с цитати, но аз ще ви предложа само един:

Най-шокиращ обаче е фактът, че сме успели да възприемем така ревностно един от най-лошите аспекти на пруската култура – образователната й система, създадена с цел да култивира посредственост, да осакати душевния, вътрешен живот, да лиши учениците от ръководни качества и да осигури хрисими и непълноценни граждани. Всичко това е подчинено на целта населението да стане „управляемо”.

А аз съм си мислел, че нашата образователна система е измислена от комунистите!

Признавам, че това представяне силно ме заинтригува и непременно ще си купя тази книга. Ако и вие имате интерес към нея, можете да го направите от най-готината уеб книжарница – Книга за теб.

***

Прави ми впечатление, че у нас има твърде много готварски и кулинарни блогове. Не съм ги цитирал досега, защото кулинарията не ми е любима тема, а дали ще ви хареса една или друга рецепта е въпрос на вкус. Това, което ми хареса, е че и в тази област се появяват „дайджест“-теми, които според мен заслужават подкрепа. В блога „Малки неща“ открих един пост, който се казва „Какво сготвих от вашите блогове тази зима„. В него авторката не само споделя рецепти, научени от друг блогове, но и личния си опит в интерпретирането на тези рецепти и приготвянето на ястията, за които е научила от блогосферата. Това много ми харесва заради личния ангажимент на авторката и реалния пример, който дава на своите читатели. Поздравления!

***

Друг блог, който редовно следя, е Lifehackerbg, който предлага полезни съвети както за личностното ни развитие, така и чисто технологични идеи. Статиите понякога са превеждани от чужди автори, но важното е, че са написани на български език и че голяма част от съветите са изключително полезни. Една такава статия разказва как да се справим с безпокойството. Авторът представя една проста техника от 3 стъпки, която дава невероятен резултат. Аз самият също прибягвам до тази техника и от собствен опит съм разбрал колко е ефективна. Затова, когато усетите, че се притеснявате от нещо, първо си задайте въпроса: „Кое е най-лошото, което може да ми се случи?“, оттам последвайте и другите стъпки от този пост и ще видите как не само ще победите страха, но и ще се заредите с креативни идеи за справяне с проблемите.

***

Подобни полезни съвети дава и Пламен Петров, вдъхновен от поведението на котките. Мисля, че определено можем да се поучим от тях и да извлечем полза за себе си. Ето ги накратко:

  • Протягайте се често и редовно!
  • Отърквайте се о любимите си хора… и им мъркайте!
  • Мислете за себе си като за божество!
  • Забавлявайте се нон-стоп!

Защо съветите са такива – вижте при Пламен. Аз съм убеден, че са добри, съдейки по домашния ни котарак Тоби, за когото някой ден ще ви разказвам в подробности.

Бъдете като котките! 🙂


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Седмичен блог дайджест – 41

  1. Хареса ми „как да се справим с безпокойството“. Понякога имам нужда да прочета нещо точно такова.

  2. Диана каза:

    И материала на Тишо ми хареса – сега размишлявах върху него.
    Мисля, че идеята ти за дайджестите е много хубава.

  3. Pingback: Седмичен блог дайджест – 41 | Bulgarian Blog

  4. asktisho каза:

    Хубавото е, че и тука може да се цъка „Лайк“ 🙂 Почти не ми липсва Фейсбук 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s