Известност, влияние, успех. Част 1 – Аз съм звезда!

Този пост се каня да го напиша сигурно от половин година. Колебах се толкова дълго, защото ми беше трудно да отделя тези три неща от заглавието, да ги осмисля и да разбера разликата между тях. А сигурен съм, че мнозина от вас също ги смятат за синоними.

Всичко започна с един пост на Събина, в който тя изброява успехите, които е постигнала преди 30 години. Когато аз бях на 30 години, си мислех, че съм постигнал някакъв успех с това, че работех любимата си професия, пътувах често до чужбина и имах прекрасно семейство. Хората около мен, обаче, започнаха да ми показват, че всичко това е нищо в сравнение с техните успехи и аз просто реших, че на мен ми е съдено да успея по-късно. Затова и в горния пост написах коментар с подобно звучене.

Ана пък много се учуди от това, коментирайки в друг пост, че в нейните очи съм бил толкова известен, че някои нейни познати искрено й завиждали за това, че сме приятели, сякаш се познава с някоя истинска поп-икона (Мадона беше цитирана там). Тук започнах да усещам разликата. Според Ана излиза, че щом си известен някъде, значи си постигнал голям успех. Според мен съвсем не е така. Успехът е нещо друго, за което ще пиша по-нататък, а известността е временна, преходна и винаги е сред някакъв ограничен кръг. Пък и с какво съм известен аз? Нито съм написал книга, нито съм спечелил „Х-фактор“, нито пък съм се оженил за някоя манекенка (и слава Богу!). Аз съм просто един блогър, който пише онова, което му дойде на ума.

А Нора беше писала, че в България няма известни блогъри.

Доказателство – питайте някой, който няма блог и Twitter, кой е Еленко. Това е като преследването на еднорози – знаеш, че ги има…. ама май само ти си го знаеш това.

Най-хубавото в цялата история е, че на Еленко не му пука и си съществува въпреки хората, които не са чували за него.

Това, последното, е наистина мъдро. Аз също се опитвам да съществувам въпреки онези, които не са чували за мен. А също така не знам и кой е Коко Динев, но мисля, е и той не страда от това.

Имам един приятел – много близък – който често ме сваля на земята и обича да казва:

Ти може и да си много популярен в Интернет, но повечето хора не четат блогове и не ходят във Фейсбук.

Това също е мъдро. Всъщност, той по приятелски се опитва да ми каже:

Не се възгордявай! Това, че има хора без работа, които четат глупостите ти, не означава, че си постигнал големия успех.

Надявам се, че няма да се обидите от тези думи. Истината е , че действително много хора смятат нас – тези, които по цял ден „висим“ в Мрежата – за хора, които си губят времето. Освен това, известността винаги предизвиква и някаква завист, дори и ако си известен само с това, че си известен (каквито са българските „светски личности“).  Сет Годин казва, че станеш ли известен, винаги ще има хора, които не те познават, но въпреки това няма да те харесват.

Е, аз за щастие още не съм чак толкова известен. Ето ви още един пример. През пролетта ходих в родния си град да честваме 25-тата годишнина от завършването на гимназията. От известно време имаме традицията да се събираме целия випуск с всички учители, които успеем да поканим и става много забавно. Оказа се, че от стотината човека, които се бяхме събрали, никой не знаеше името Майк Рам и никой не беше чувал за него с две малки изключения: една съученичка беше чела рецептата ми за домашна лютеница и я беше използвала, а друга беше гледала злополучното ми участие в кастинга за едно от предаваният на „Шоуто на Слави“. За всички останали аз си бях онова невзрачно момче, което помнят отпреди 25 години.

В крайна сметка, защо ви разказвам всичко това?

Вчера гледах един филм, в който единият от героите съветваше винаги в края на една реч да има ясно дефинирана поука. Та, поуката е, че известността е нещо относително и това, че си известен някому, съвсем не означава, че си постигнал голям успех. Глупаво е човек да се възгордява и да се мисли за голяма работа, само заради това, че е публикувал някаква стара мъдрост или готварска рецепта от баба си, която днес са я прочели хиляда души. За щастие, аз все още гледам на себе си като на един съвсем обикновен човек. Това, че имам много читатели в блога, просто ме прави щастлив, че имам много приятели.

Истинският успех е нещо, което усещаме вътре в себе си. Той идва с удовлетворението от добре свършената работа, от постигнатите мечти, от изживените емоции. Аз все още вървя по пътя към него и може би едва в края на живота си бих могъл да дам оценка дали той е бил успешен или не. Всичко останало е суета.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове, Лични, Общество и нрави и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Известност, влияние, успех. Част 1 – Аз съм звезда!

  1. Ана каза:

    И тук да поясня. Като писах че нещо ме учудва, то не беше по повод онлайн присъствието и известността, а по-скоро беше удивлението ми от факта, че в блога на Събина беше писал, че не се чувстваш успял.
    Според мен успеха е нещо много по-важно от популярността или известността.
    Май ще пиша и аз продължение по темата 🙂
    Но според мен ти си успял човек, защото имаш две прекрасн деца, съпруга с която изглежда сте в страхотна хармония и можеш да правиш неща (като писането на тозиз блог например), които ти доставят удоволствие 🙂 това според моите разбирания са признаци за узпех, а другото днес го има – утре не

  2. Longanlon каза:

    тъй като гледам поне половината готварски блогове са по-известни (в абсолютни цифри) от първата петица на класацията на класацията на дзвер… 🙂

  3. legrandelf каза:

    ^ Хората повече ядат, отколкото четат.
    Те пък едни неща за четене…

  4. Има блогъри, които са по-хора от други. Това прави един блогър известен, той просто слуша(чете) какво му пишат читателите. За това Майк за мен си известен…

    p.s. От блога на Еленко бях отблъснат, докато например човека провокатор през няколко поста по-нагоре не слуша аудиторията си и спрях да го следя

  5. Майк Рам каза:

    Ани, права си за нещата, които съм постигнал, но ако знаеш хората какви коли карат… Служебни! Ето това е успех!

  6. Майк Рам каза:

    То си е ясно, че хората повече ядат. Не случайно и аз съм най-известен с лютеницата 🙂

  7. Диана каза:

    Браво, Майк! Успехът е нещо относително и… временно. Изводът накрая – за удовлетворението – е много, много верен.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s