Новият ни президент (снимка: Mediapool)

За човек като мен, който досега е бил силно аполитичен, да пиша в блога си за политика е невероятно изключение. Ако погледнете и Фейсбук профила ми, ще видите, че покрай миналите избори за президент и местна власт съм излял много емоции в социалната мрежа.

Истината е че се страхувам.

Страхувам се за бъдещето, което ми изглежда все по-черно и все по-познато. Страхувам се, че онова, което ни чака, вече сме го виждали преди повече от 20 години. Никога не съм смятал, че демокрацията е добра за българите, но полицейската диктатура е още по-лоша алтернатива.

Вчерашните избори показаха, че ние не се учим на нищо от миналото. За първи път от 22 години изборите ги решиха не червените бабички, а младите хора – между 18 и 28 години, които нищо не помнят от комунистическото минало и които лесно повярваха, че властта на силовите структури е много по-добра алтернатива от властта на пременените в демократични костюми комунисти.

Отминалите избори са уникални и с това, че за първи път от 22 години поставиха цялата власт в държавата в ръцете на един-единствен човек. И не е толкова страшно това. Страшното е, че мнозинството от българския народ смята това за добро. Оттук нататък каквото и да се случи, никой няма да има смелостта да му се опълчи. Поне за още 45 години.

Смятам, че българският народ направи най-голямата си грешка в най-новата си история. Да, наистина нямахме качествен избор. Да, нямахме стойностни хора, от които да изберем, но затова пак сме си виновни ние. 22 години чакахме пасивно някой да ни предложи спасение за всички, докато ние просто си седим пред телевизорите, гледаме сапунени сериали и чоплим семки. Така демокрация не става. Така получаваме Бойко Борисов, който тече даже и от чешмата, както се казваше в един виц. След този избор, мисля, че трябва да оставим всяка надежда за нов Месия. Няма да има друг.

Опасявам се, че това бяха последните избори за много дълъг период от време. Властта просто няма да позволи да има други. И за какво? Нали е ясно кой ще бъде избран предварително? Спокойно можем да се върнем отново в комунистическите времена и да правим избори с по един кандидат от ГЕРБ и всички да го изберем с 99.99%. То и днес, и да има други кандидати, или им изхвърляме бюлетините, или ги обявяваме за невалидни.

Оттук нататък идва периодът на спасяването поединично. Който може, да хваща Терминал 2. Който реши да остане тук, май ще е най-добре да стане член на ГЕРБ. Ще трябва да показваме покорство пред властта и да се интегрираме в нейните структури, ако искаме да оцелеем. Само който е член или явен симпатизант на Партията ще има възможности за успех в България. Останалите ще бъдат низвергнати и винаги ще имат проблеми с намирането на работа или със започването на някакъв бизнес. Няма да се учудя и ако отворят отново лагерите в Белене за най-непригодните.

Може да ви се струват малко мрачни тези мои мисли, но те не са плод на въображението ми – всичко това вече се е случвало у нас, а някои събития съм ги преживявал лично. И това съвсем не беше отдавна. Дали историята отново ще се повтори – това само времето ще покаже. Дано не съм прав. Дано.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.