Да ни е честита победата на новата (силова) демокрация!

Новият ни президент (снимка: Mediapool)

За човек като мен, който досега е бил силно аполитичен, да пиша в блога си за политика е невероятно изключение. Ако погледнете и Фейсбук профила ми, ще видите, че покрай миналите избори за президент и местна власт съм излял много емоции в социалната мрежа.

Истината е че се страхувам.

Страхувам се за бъдещето, което ми изглежда все по-черно и все по-познато. Страхувам се, че онова, което ни чака, вече сме го виждали преди повече от 20 години. Никога не съм смятал, че демокрацията е добра за българите, но полицейската диктатура е още по-лоша алтернатива.

Вчерашните избори показаха, че ние не се учим на нищо от миналото. За първи път от 22 години изборите ги решиха не червените бабички, а младите хора – между 18 и 28 години, които нищо не помнят от комунистическото минало и които лесно повярваха, че властта на силовите структури е много по-добра алтернатива от властта на пременените в демократични костюми комунисти.

Отминалите избори са уникални и с това, че за първи път от 22 години поставиха цялата власт в държавата в ръцете на един-единствен човек. И не е толкова страшно това. Страшното е, че мнозинството от българския народ смята това за добро. Оттук нататък каквото и да се случи, никой няма да има смелостта да му се опълчи. Поне за още 45 години.

Смятам, че българският народ направи най-голямата си грешка в най-новата си история. Да, наистина нямахме качествен избор. Да, нямахме стойностни хора, от които да изберем, но затова пак сме си виновни ние. 22 години чакахме пасивно някой да ни предложи спасение за всички, докато ние просто си седим пред телевизорите, гледаме сапунени сериали и чоплим семки. Така демокрация не става. Така получаваме Бойко Борисов, който тече даже и от чешмата, както се казваше в един виц. След този избор, мисля, че трябва да оставим всяка надежда за нов Месия. Няма да има друг.

Опасявам се, че това бяха последните избори за много дълъг период от време. Властта просто няма да позволи да има други. И за какво? Нали е ясно кой ще бъде избран предварително? Спокойно можем да се върнем отново в комунистическите времена и да правим избори с по един кандидат от ГЕРБ и всички да го изберем с 99.99%. То и днес, и да има други кандидати, или им изхвърляме бюлетините, или ги обявяваме за невалидни.

Оттук нататък идва периодът на спасяването поединично. Който може, да хваща Терминал 2. Който реши да остане тук, май ще е най-добре да стане член на ГЕРБ. Ще трябва да показваме покорство пред властта и да се интегрираме в нейните структури, ако искаме да оцелеем. Само който е член или явен симпатизант на Партията ще има възможности за успех в България. Останалите ще бъдат низвергнати и винаги ще имат проблеми с намирането на работа или със започването на някакъв бизнес. Няма да се учудя и ако отворят отново лагерите в Белене за най-непригодните.

Може да ви се струват малко мрачни тези мои мисли, но те не са плод на въображението ми – всичко това вече се е случвало у нас, а някои събития съм ги преживявал лично. И това съвсем не беше отдавна. Дали историята отново ще се повтори – това само времето ще покаже. Дано не съм прав. Дано.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

42 Responses to Да ни е честита победата на новата (силова) демокрация!

  1. Angel Nikolow каза:

    Мисля че статията е спекулативна. Най-опасната спекулация е когато върви по ръба на истината – защото изглежда достоверна. На автора изглежда му е мъчно, че тройната коалиция – маша на комунистическата мафия загуби част от властта. Смешно е да се говори за всесилие на Бойко Борисов, при положение че почти всички лостове за управление на държавата продължават да са в ръцете на комунистическата мафия – главен прокурор, съдебна система, медиии (тотално в ръцете на бившите комунисти – особено националните). Министерствата и държавната администрация, полицията, армията също са в огромната си част в ръцете на зависими от комунистическата мафия хора. Най-лошото е, че такива има и в ГЕРБ – особено сред ченгетата. Но все пак е по-различно от това всичко да е в ръцете на Гоце, Сергей и Доган. Трябва естествено да се гради алтернатива на всяка власт, иначе няма демокрация. Но не и с участието на олигарсите и мутрите на БСП и техните съдружници. Трябва да се създават алтернативи – това е демокрацията. И опозиции, и независими медии, но най-важното гражданско общество – нетърпимост към недъзите на властимащите. А от плач полза няма. Трябва да се предлагат алтернативи – и политически образувания, и конкретни инициативи, и медии – дори интернет каналите са в състояние да въздействат върху значителна част граждани.

  2. Майк Рам каза:

    Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s