„Breaking The Waves“ – апотеоз на любовта и себеотдаването

Lars Von Trier е много особен режисьор. Едни го обожествяват, други го смятат за пълен идиот. Това е хубаво. Както казва великия маркетинг гуру Гай Кавазаки, важно е да поляризираш мненията на хората. Ако са безразлични към теб и твоето творчество – значи нищо не си постигнал.

Е, аз трудно мога да се причисля към едната или другата група, просто защото в мен неговите филми предизвикват и двете чувства. Хем го харесвам, заради темите, които разглежда и начините, по които ги представя, хем се дразня на техническите средства, които използва, на мудното развитие на действието и на постоянно подскачащата камера, от която на моменти ми се завива свят.

Breaking The Waves“ е филм, в който духовното се сблъсква с плътското, религиозният фанатизъм се пречупва пред чистата вяра в Бога, егоизмът се пречиства чрез жертвоготовност, а истинската любов наистина може да прави чудеса. Интересен похват на режисьора е използването на умствено увреден човек, с което вероятно иска да покаже, че за да можеш да се отдадеш истински на вярата и любовта си, трябва да се отърсиш от всичките мисли, предразсъдъци и правила, които обществото ти налага.

Донякъде филмът ми напомня на „Форест Гъмп„, където героят беше буквално идиот, но пък беше изпълнен с чиста доброта и обич към хората, което в крайна сметка му донесе късмета в живота, с тази разлика, че в „Breaking The Waves“ героинята Бес страда от шизофрения и нейния личен егоизъм се превръща в причина за страданието й, откъдето идва и мотивът за любовта като изкупление. И естествено, като във всеки уважаващ себе си европейски филм, тук няма хепи енд.

Харесва ми мисълта на режисьора Фон Триер, който казва, че добрият филм не трябва да те оставя да спиш спокойно през нощта. И въпреки че на мен два часа и половина ми бяха малко в повече и че някои сцени, в които героите се гледат мълчаливо без да проговорят, можеха спокойно да бъдат изрязани без това да навреди на филма, фактът, че не можах да заспя спокойно и че цяла нощ, след като го гледах, мислих за него, означава, че филмът е бил наистина добър.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Филми и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to „Breaking The Waves“ – апотеоз на любовта и себеотдаването

  1. Георги каза:

    И аз едва го издържам и продължавам да го гледам. Ларс фон Триер е наистина завършен идиот 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s