Този път започвам направо – без увод.

Силите на Мрака продължават да търсят начин да държат гражданите в робство на своите финансови интереси. След АКТА, СОПА и ПИП, най-новия опит на „праводържателите“ да ни накарат да им плащаме насила, е предложението за промени в Наказателния кодекс, според които все повече дейности се инкриминират, тоест все повече възможности се отварят обикновения гражданин да бъде обявен за престъпник. Добре, че има будни блогъри, които не само следят за тези опити, но и успяват да ни ги обяснят подробно и на разбираем език. Това правят Пейо Попов и Григор Гачев. Очевидно тези промени са в пряк резултат от ратифицирането на АКТА, където се изискваше да се приемат корекции на Наказателния кодекс. Опасявам се, че не е далеч времето, в което всеки българин ще бъде виновен за нещо и дали ще влезе в затвора или не, ще зависи единствено от благоволението на властта. Това е идеалният начин да манипулираш цял един народ. И явно нашите управляващи го разбират.

А какво може да се направи? Преди всичко трябва да се отчетат интересите и желанията на публиката – потребителите на интелектуални продукти – и да се търси такова решение, което в максимална степен задоволява както техните, така и на творците, интереси. Възможно ли е това? Да – в поста си Реформата на авторското право. Според пиратите Вени Гюрова разкрива предпоставките за възникването на сегашното авторско право, промените, които възникнаха с напредъка на цифровите технологии и възможните юридически решения, които да удовлетворяват както авторите, така и техните почитатели в най-голяма степен. Остава само властите да се вслушат в тези идеи, но нещо не ми се вярва.

***

Боян Юруков представя една интересна идея, наречена институционална акупунктура. Ето как я представя той:

Чрез древния медицински метод се упражнява натиск на точно определени точки по тялото, за да се регулира или пренасочва енергията му. Целта е да се лекуват болести, балансира метаболизма, намалява стреса и прочие. Паралелите с работата с държавните институции са видни. „Ръчкайки“ на правилното място по правилния начин и с правилните аргументи, можем да постигнем много. Аналогът на масовите протести биха били широкоспектърните лекарства давани често от лекарите при неясна причина за болестта. Тук обаче идват разликите – при акупунктурата точките за натиск са ясни от векове. При институциите трябва да ги търсим всеки път и от там идва същинската трудност.

Идеята по принцип ми се вижда смислена, но „ръчкането“ може да се възприема по различни начини. Ако успеем да идентифицираме главния човек в една организация, онзи, който може да вземе решение и да промени нещата, то даването на подкуп на това лице, не е ли вид „ръчкане“? Ако така можем да решим важни проблеми, този механизъм не е ли форма за увеличаване на корупцията в държавните учреждения? Вие как мислите?

***

В областта на бизнеса един интересен въпрос зачеква Тодор Христов в блога Нова визия – Защо се провали Segway? Това беше един продукт, който се рекламираше много активно в един момент и се очакваше, че ще направи революция в начина, по който се придвижват хората в града, но не успя. статията разглежда причините за този неуспех и може да бъде ценен урок за всеки, който тръгва да гради подобни продукти.

Вили Фарах пък продължава темата за свободните професии, от която цитирах един пост в предишното издание на дайджеста. Сега темата е насочена към полезни съвети за работа и аз лично смятам, че ако работите на свободна практика, непременно трябва да се вслушате в тях.

***

Много мъдри цитати от Стивън Кинг ни предлага Радислав Кондаков от блога Богатство.нет. „Кралят“ има армия от верни почитатели у нас и по света, но смятам, че дори и тези, които не харесват неговия жанр, ще открият мъдрост в тези слова. Ето един цитат, които много ми хареса и разкрива в голяма степен драмата на съвременния човек и който в голяма степен се отнася за блогърите:

Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.

Александър Лютов пък ни предлага една интересна притча за смисъла на живота, който бил в избора. Кой избор – ще разберете, като я прочетете 🙂

***

Напоследък постовете, които най-много ме впечатляват, са пътеписи от най-различни краища на света. Толкова много съм очарован от красотата на нашата Земя – както от екзотичните тропически острови, така и от шарената джунгла и от пясъчната пустиня, че подготвям едно специално издание на дайджеста, посветено на тези впечатляващи места. В днешното издание ви препоръчвам две изключително красиви истории от Истанбул – едната от блога През очите на пътешественика, а другата – от блога Пътуване до. Вижте снимката от парка Гюлхане по-долу – не е ли фантастична?

В блога на Ласка Ненова The Possible Travel можете да откриете една чудесна идея за семейно забавление за вас и вашите деца в атракционния въжен парк КАТЕРИчка край град Троян.

Блогът Разходка.ком обявява поредното издание на своя конкурс за пътеписи за 2012 г., в който могат да участват всички, които са пътували из интересни места и имат какво да споделят. По този повод искам да ви представя още няколко интересни блог поста, посветени на интересни пътешествия, публикувани от блогъри, които обикновено пишат на други теми, но този път ме впечатлиха с чудесни попадения.

Иван Ралчев е изключително добър фотограф и неговата история в снимки от Халифакс е просто вълшебна. Аз имам слабост към морските фарове и там открих невероятно красиви снимки. Василена Вълчанова пък ни води към университетския град Оксфорд, който просто ни поглъща със зеленината си и неостаряващите си традиционни забавления.

Свилен Милев разказва за скорошно пътуване до Солун и в типичния си аналитичен и саркастичен стил прави уместни коментари относно това, което е видял там и у нас и онова, което се говори по медиите. Разликите са значителни.

Накрая ви представям Каролин Ейми и нейната история от Охрид. Тя е американка и е преподавател в Американския колеж в София. Живее в България от доста време и много обича да пътува, като украсява пътеписите си с красиви фотографии. Блогът й е на английски, но реших да го включа в дайджеста, защото вече е „наше момиче“ 🙂

***

Завършвам с нещо забавно и това са поредната серия от Twitter бисери на Ники Стойнов. Ето ви малко за загрявка:

• За Христо Стоичков всеки ден е ден на майката.
• На конкурса „Мис България“ бяха присъдени две първи места… Второ и трето място останаха непродадени. @MoniJoko
• Събрали сме се днес, по този неприятен повод, наречен „работа“.
• Навън има голям протест. Сигурно са фенове на ЦСКА, които искат дузпа.
• От Левски борят безработицата в България като всяка седмица назначават нов треньор.
• Движението Anonymous няма да има успех в България, защото тук всички искат да са известни.

Весели празници!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.