За да напишеш хубава книга са нужни две неща: да имаш какво да кажеш и да умееш да го кажеш добре. За авторката на книгата „В мрежата“ – Тамара Ериксън – със сигурност може да се каже, че има какво да сподели със своите читатели, но за съжаление, начинът по който го прави, е, меко казано, странен.

Книгата „В мрежата: ръководство за блестяща кариера“ е точно това, което казва заглавието (българското). Тя е наистина полезен наръчник за намиране на своя професионален път в съвременното общество. Странното за мен, е, че е посветена и адресирана само към Поколението Y, тоест хората, родени между 1980 и 2000. Голяма част от информацията и съветите, които авторката дава, е полезна за всички читатели, а не само за „игреците“ и това изкуствено ограничаване на аудиторията много ме озадачава.

Още по-странното е, че е избрала да напише книгата във второ лице и се обръща единствено към читателите от Поколението Y. От една страна, това звучи доста отблъскващо и даже обидно за читатели като мен от Поколението X (да не говорим, че точно моето поколение е описано като най-нещастното и злополучно поколение на Земята), а от друга, самият текст звучи повече като хороскоп, отколкото като сериозна бизнес книга. Ето ви един пример, за да се уверите в това:

Като поколение вие сте колкото оптимистични, толкова и претрупани. Амбицията ви се съчетава някак с интерес към „отговорностите“, много по-малък от този на което и да е по-ранно поколение на вашата възраст. Нетърпеливи сте, но живеете спокойно. Работите в сътрудничество, но понякога изглеждате напълно погълнати от себе си.

Стилът е майчински и покровителствен. Предполагам, че това се дължи на факта, че самата тя е майка на две деца от поколението Y, но все пак мисля, че книгата би трябвало да е адресирана до по-голяма аудитория от нейното семейство.

Като оставим настрана стила на писане, книгата определено си струва четенето.

Първата й част е посветена на някои особености и характеристики на Поколението Игрек. Авторката предлага много интересни статистически данни за образованието, за търсенето на работа, за ценностите, за боравенето с технологиите, за отношението към важни социални въпроси, които до голяма степен показват в каква посока се развиват хората от по-младото поколение. За съжаление, понякога тези данни ни се поднасят без база за сравнение, което ги прави малко безцелни, а някои просто не могат да бъдат сравнявани, като степента на ползване на мобилни технологии, по простата причина, че предишните поколения просто не са имали мобилни технологии.

Интерпретацията на тези статистически данни също е доста субективна и събраните стойности се приписват на лични заслуги на представителите на това поколение, игнорирайки обективни фактори като демографията, развитието на икономиката и на технологиите, които безспорно влияят на формирането на мирогледа на съвременното поколение.

За мен по-интересна е втората част на книгата, където авторката дава изключително полезни съвети за това как човек да открие мечтаната работа и да се чувства щастлив и пълноценен от своя избор. Например:

• Какви качества трябва да търсим във фирмата като корпоративни ценности и в нейните ръководители като личности?
• Какви условия трябва да поставяме, когато си търсим работа и да търсим от потенциалните работодатели?
• Как да представим себе си в най-добра светлина и да покажем онези свои качества, с които бихме могли да допринесем най-много за успеха на компанията, в която искаме да работим?
• Дали да поставим своите умения в полза на дадена фирма, или да създадем собствен бизнес и да търсим реализация на своите идеи като предприемачи?
• Коя е перфектната работа за нас?
• Кои са нашите най-силни качества и за кои професии са най-приложими?

Въпросите, които г-жа Ериксън поставя и отговорите, които предлага, са въпросите на днешното време. Не мисля, че само младежите от Поколението Y биха имали полза от тях. Животът днес е такъв, че всеки трябва да си ги зададе и да намери отговор, за да живее пълноценен живот. Да, моето Поколение X може и да е прецакано от съдбата и мнозина от хората на моята възраст да са прекарали съществена част от живота си, чакайки някой шеф от по-предишното поколение да умре или да се пенсионира, но това съвсем не значи, че трябва да прекараме и останалата част от живота си, чакайки някой друг Годо. По-добре късно, отколкото никога, гласи пословицата, и тук е абсолютно вярна.

Книгата завършва със съвети как да общуваме по-ефективно и как да се разбираме с хората от другите поколения, които са възпитавани по-различно от нас и имат доста по-различни разбирания и ценности. Не с всичко съм съгласен, може би причината е в това, че у нас поколенията имат значително по-различна история и съдба, отколкото връстниците си в Америка, но пък това й е хубавото на тази книга, че предлага храна за размисъл и за спор. Ако беше написана и в нормален, разказвателен стил, щеше да бъде просто перфектна.

Издателство „Изток-Запад“ дават възможност да си свалите първите 30 страници от книгата, т.е. предговора и първата глава в PDF формат, така че можете да придобиете по-добра представа за съдържанието на книгата, а тук и тук можете да прочетете още две рецензии на тази книга. Ако сте от Поколението Y, със сигурност ще ви хареса. Ако сте от по-старо поколение, може би ще имате проблеми с възприемането й (като мен), но със сигурност ще бъде полезна и за вас.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.