Петъчна притча: Чашата

glass-half-fullПреподавателка по психология водила лекция по управление на стреса и се разхождала из залата. Когато вдигнала чаша с вода, всички от аудиторията си помислили, че ще ги пита дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Вместо това, тя ги попитала с усмивка:

– Колко тежка е тази чаша?

Студентите започнали да предлагат отговори, вариращи от 200 до 500 грама. Преподавателката отговорила:

– Абсолютното тегло няма никакво значение. Важното е колко дълго я държа. Ако я задържа за минута, няма да е проблем, но ако я задържа цял час, ще ме заболи ръката. Ако я задържа цял ден, ръката ми ще се вдърви като парализирана. При всички случаи теглото на чашата няма да се промени, но колкото по-дълго я държа, толкова повече ще ми тежи.

После продължила:

– Стресът и тревогите в нашия живот са като тази чаша. Ако си помислите за момент за тях, нищо няма да се случи. Мислете си за тях малко по-дълго и те ще започнат да ви мъчат. А ако мислите за тях по цял ден, ще се почувствате парализирани – неспособни да направите нищо.

Затова е важно да се отървем от нашите тревоги. Колкото може по-рано вечерта отхвърлете всичките си притеснения. Не ги носете с вас през нощта. Не забравяйте да оставите чашата!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Петъчна притча и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Петъчна притча: Чашата

  1. Майк Рам каза:

    Не съм написал откъде е източникът на тази история, защото я открих в профила на една моя позната във Фейсбук – https://www.facebook.com/kalina.dan/posts/347939028648176. Там нещата се преписват многократно, така че можем да я смятаме за народно творчество.

    Оригиналът беше на английски език. Преводът е мой.

  2. Pena каза:

    Историята ми беше непознта. Прочетох я с интерес. Ще се старая да оставям чашата вечер. Благодаря!

  3. Майк, ако само ги подминаваме рано или късно се събират. Представи си чашата с вода, която държиш само по минута на ден, но в продължение на 10 години. На 11-тата още ще се събуждаш с мисълта, че трябва да държиш чашата, а често и по навик ще го правиш…т.е. не може да бягаш вечно, по-добре хвани бика за рогата и изкарай един ден с чаша в ръка, отколкото 10 години всеки ден да имаш този стрес по задължение 😉

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s