Топ 10 на моите любими рок песни

Ritchie Blackmore

От всички празници в календара, посветени на музиката, датата 14 април е много сакрална за мен. Не знам защо точно този ден така се е запечатал в съзнанието ми – дали защото вече се усеща, че пролетта е дошла без съмнение и че всичко живо се подготвя за нов живот, или заради това, че поводът да я чествам всяка година е рождения ден на един от най-великите рок композитори, оставил с творчеството си най-дълбока следа в моята музикална душа още от ранните тинейджърски години.

И така, тази година, на тази светла дата – рожденият ден на Ritchie Blackmore – още в съня ми зазвуча едно парче, което ме зарежда с енергия и сила за работа и което несъмнено заслужава честта да оглави този списък от песни, които карат сърцето ми да тръпне още щом чуя първите им акорди, песни, които раздвижват кръвта ми, карат ме да стана прав, да кача единия крак върху стола, да заема рокаджийска поза и да почна да пея за ужас на съседите.

В този списък песните не са подредени по някакъв специален ред, но поради това, че първата песен ми се яви още в съня, заслужава да бъде поставена и първа в този списък.

Deep Purple – Burn

Тази песен е толкова наситена с енергия, че би могла да вдигне и мъртвец от гроба. Написана в един период, когато групата прави ключова смяна на състава и на звученето си. В един момент, когато са били на върха на славата си, Deep Purple предприемат крачка в нова посока и това определено е носило някакъв сериозен риск за тяхната кариера. За щастие, новите песни са брутално яки, а двамата нови певци – Glenn Hughes и David Coverdale не само покриват всички очаквания на феновете, но и показват нещо ново за стила на хард рока – дует от двама фантастични певци. „Burn“ е песента, в която цялата група показва огромния си талант, невероятните умения за сработване и за синхронизация, както и несломимата си страст към музиката. Истински шедьовър!

Dio – We Rock

Когато чух за първи път тази песен бях в колата на баща ми и щях просто да избухна. Това парче беше истинска атомна бомба! А Данчо Стълбицата го беше представил по радиото точно в момента, в който вторият албум на група Dio излизаше на световния пазар! България вече не беше забутана дупка в ъгъла на социалистическия блок, а истинска съвременна рок държава! (Е, поне имах такива илюзии в младежките си години.)

Един добре сработен състав, един певец във върхова форма – какво повече може да иска един фен!

Europe – The Final Countdown

Още един спомен от ученическите ми години. Всъщност, когато песента набра скорост и стана мега голям хит по радиото, аз вече бях заключен за две години в „родната“ казарма и тази песен звучеше в душата ми като зов за свобода, като обещание за по-добри времена, като инжекция с рок вяра, която ми даваше смелост и издържливост да оцелея сред лудостта около мен и да повярвам в своя здрав разум и в успешното бъдеще, което се очертава пред мен.

Мощна мелодия, яки рифове и обещание за полет.

Black Sabbath – Headless Cross

Black Sabbath са едни от първите законодатели в рок музиката. Феновете се делят на два големи отбора – онези, които почитат „бащицата“ Ози и смятат, че това е истинската група, и онези, които смятат, че Ronnie James Dio е достоен заместник и е успял да създаде ново и също така успешно звучене на групата. Има и една малка група, към която се числя и аз, и които смятаме, че Black Sabbath е много повече от това – тя е една голяма идея, обединила много талантливи музиканти в различни периоди, но най-важното е, че винаги е произвеждала страхотна музика.

Един такъв пример е песента „Headless Cross“ от втория албум, който Tony Martin записва с групата. В този период групата се стабилизира, съставът се сработва перфектно (и то какъв състав! – Tony Iommi, Tony Martin, Neil Murray, Geoff Nicholls и Cozy Powell) и резултатът е съвсем предвидим – мощен и размазващ хард рок, който (по моето скромно мнение) по нищо не отстъпва нито на старите класики на групата, нито на която и да е съвременна рок група от онова време. Един незаслужено пренебрегван от феновете и критиците период, в който групата беше във върхова форма.

Iron Maiden – Ghost of Navigator

За Iron Maiden каквото и да се каже, ще е малко. Каквито и песни да подбере човек, все ще са хитове. Избрах това парче, защото то символизира единството и победата над здравия разум над личните егоистични стремежи. Въпреки, че групата е направила много успешни албуми, когато за първи път чух „Brave New World“ бях зашеметен. Това беше истинската музика на Мейдън! Зряла, мъдра и в същото време, енергична, мощна и всепомитаща. Групата беше намерила себе си. Беше се събрала с предишните си китаристи, които имаха най-голям принос за нейните успехи и беше привлякла отново голямото гърло Bruce Dickinson. Ето това беше най-добрият състав, който можеше да има тази група и той показа, че е способен да сътвори велика музика!

Големите звезди често страдат от синдрома на великото его, което разваля отношенията помежду им и което ги кара да си мислят, че светът се върти около тях, че те самите са толкова гениални, че могат сами да се справят с писането и изпълнението на хубава музика. Истината е, че красивите неща се получават от добре сработени екипи и аз съм много доволен, че в Iron Maiden също стигнаха до това прозрение и се обединиха, за да ни представят един истински шедьовър.

Rainbow – Can’t Let You Go

Много исках в тази класация да има поне още едно парче на Ричи Блекмор и честно да си призная, в моята лична класация на големите вокалисти, Ronnie James Dio и Graham Bonnet заемат доста по-предни позиции от Joe Lynn Turner. Обаче тази песен не само стана химн на моето поколение, но и на милиони фенове по света и смятам, че заслужава място в тази скромна класация. Вярно е, че в онзи период Ричи започна да се отклонява от по-тежкия рок в полза на по-комерсиално звучене, но какво лошо има в това, щом правиш песни, които карат всички да куфеят?

Едва ли има човек, чието сърце да не се развълнува, когато чуе тази песен. Велика!

Kamelot – Lost and Damned

Не помня кога за първи път чух Kamelot, но бях разбит. Набързо се сдобих с всичките им издадени албуми, а в по-късни времена имах щастието да ги гледам няколко пъти на концерти, както в България, така и в Румъния и в Чехия.

В ранните им творби имаше някакъв зародиш, който още не се беше развил, но даваше ясни знаци, че ще бъде нещо страхотно. Когато към групата се присъедини певецът Roy Khan, нещата си дойдоха на място и групата заяви своето място на световната рок сцена, а в моето сърце зае веднага челни позиции. Жалко е, че един такъв талант като Khan изгоря толкова бързо и се оттегли от музиката, но пък винаги съществува надеждата, че можем да го видим отново на сцената. Аз пък се гордея, че успях да се науча да пея някои от неговите песни и се надявам да имам късмета да успея да ги изпълня и на сцена.

Royal Hunt – Message To God

Минахме вече в частта на по-малко известните групи в България. Разбира се, това не ги прави по-малко качествени и въздействащи със своята музика. Royal Hunt са една от рожбите на 90-те години и в началото на своята кариера са по-популярни в Русия и Япония повече, отколкото в Европа, но напоследък си имат вярна фенска база, сред които с гордост се нарежда и цялото ми семейство. Фактът, че се организирахме всички да посетим Барселона, за да видим любимата си група на концерт, мисля, че е показателен.

Албумът „Paradox“ е посветен на духовните терзания на съвременния човек и на загубата на вяра както в някаква висша сила, така и в религиозните институции. Във втората част на тази история, главният автор на музиката в групата – Андре Андерсен – отива още по-далеч и вече говори за религиозни войни, нетърпимост към чуждовереца и насаждането на агресия – нещо, което се оказва доста актуално в днешно време.

За мен музиката на Royal Hunt носи едно безкрайно богатство от звуци, епичност и вдъхновение. Това се дължи може би на интересната смесица от култури и музикални влияния, която съществува в групата – руския произход и образование на Андерсен, европейската култура на групата и американските вокалисти – може би в тази магическа формула се крие тайната на техния неизменен успех вече близо 25 години.

Avantasia – Sign Of The Cross

Avantasia е един от най-успешните музикални проекти на 21-ви век. Още с първото си издание, наречено „A Metal Opera“, моторът на групата Tobi Sammet успя да събере на едно място представители на трите лагера на класическите метъл герои на Германия – Helloween – Michael Kiske, Kai Hansen и Markus Grosskopf, с което си спечели славата на истински музикален гений.

По-нататък в проекта се включваха музиканти от различни стилове и поколения, които винаги успяваха да спечелят публиката със своята класа и отдаденост на хубавата музика. Имена като Kiske, Amanda Sommerville, Sascha Paeth, Oliver Hartmann, Bob Catley, Eric Martin, Jorn Lande дадоха своя забележим отпечатък в албумите и в грандиозните концерти по целия свят.

Тоби е неуморим и паралелно с основната си група Edguy продължава да пише музика и да развива супергрупата Avantasia, и тази година отново са с нов албум и световно турне. Песента „Sign Of The Cross“ е един от емблематичните хитове от първата метал опера, който и до днес се пее на всеки концерт. Насладете му се!

Star One – Intergalactic Space Crusaders

Истинските ценители на така наречения „прогресив метал“ следят творчеството на неуморния холандец Arjen Anthony Lucassen, известен най-вече с проекта си Ayreon. В един момент, неговите творчески интереси го отведоха до създаването на нова супергрупа, която той нарече „Star One“ по името на космическата станция от британския сериал от миналото „Седморката на Блейк“. В този албум участват много известни певци, а песните са посветени и вдъхновени на популярни фантастични филми с космическа тематика.

За щастие, въпреки натоварените ангажименти на изпълнителите, Лукасен успя да събере екип, който да направи малко концертно турне и даже да запишат концертен албум. В него участват имена като Damian Wilson, Russel Allen, Floor Jansen, Irene Jansen, които демонстрират невероятен талант и класа.

Завършвам класацията с още едно посвещение. На днешния ден научи една тъжна новина – починал е Gareth Thomas – актьорът, който изпълняваше ролята на Родж Блейк в едноименния сериал. Затова в тази класация в негова чест поставям и една от любимите си песни, посветена точно на този филм – „Intergalactic Space Crusaders“.

Ще се радвам да споделите и вашите любими, разтърсващи рок парчета!

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Топ 10 на моите любими рок песни

  1. Europe – The Final Countdown е велика.“‘Мощна мелодия, яки рифове и обещание за полет.““ – съгласен съм с написаното. Ярък спомен от ученическите ми години, когато се събирахме на купони.

  2. Bobby Angel каза:

    Слушам Deep Purple и Rainbow откакто буквално се помня. Блекмор е нещото което поддържаше огъня и в двете банди, а тази година се надявам на силно представяне на „новия“ Rainbow, а защо не и нов албум. Готина статия! 😉

  3. Future Health каза:

    Страхотна класация, мога да добавя и scorpions send me an angel, still loving you. Oще и на Queen. И може би нещо и на Kiss.

  4. Майк Рам каза:

    Винаги може да се добави още 🙂 В рок музиката има толкова много шедьоври!

  5. Baufen каза:

    Ах, че хубава статия! Всичко изброено ми е любимо, тече ми във вените както се казва. Да живее рок музиката!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s