Наскоро имах следния разговор с приятелка:

– Как си? Искам да си добре, здрав и щастлив.
– Благодаря, добре съм. Щастлив съм. А ти как си?
– Тук и сега – и аз съм добре и щастлива.

Стана ми много хубаво от този отговор: тук и сега. Това беше чудесно! Аз самият от известно време преживявам един дълъг и дълбок процес на промяна, в който се научих повече да съм тук и сега и да се наслаждавам на всеки момент. Вече се старая да не се връщам в миналото с болка от загубата на всички хубави моменти и да не съжалявам за тях, а да си ги спомням с благодарност, че са ми дали прекрасни емоции, опит и ценни уроци. Опитвам се да не мисля за бъдещето с очакване и да не си правя планове, защото плановете се провалят, а после човек се чувства много разочарован.

Просто се радвам на настоящето. Приемам го такова, каквото е и съм благодарен за подаръците, които получавам от живота. Изживявам всеки момент на макс и се старая да му се отдам на 100%. Това означава да си тук и сега. Това означава да живееш. И съм много щастлив да открия, че имам приятели и близки, които също живеят по този начин.

Животът може да бъде много приятен, когато го живееш без очаквания, без планове, без съжаление и без гняв. Имам своя лична мантра, в която едно от най-силните изречения е:

Приемам даровете на живота
с благодарност и смирение

Това е. Благодарен съм, за това, което ми се случва и което получавам, защото вярвам, че така е трябвало да бъде. Защото това, което се случва, е най-доброто за мен, дори и да не го разбирам и да не го осъзнавам в момента. И защото се научих да извличам ценен урок всеки път, от всяко преживяване, включително и от провалите. Най-вече от тях.

Смирението е да приемаш това, което получаваш без допълнителни очаквания. Понякога ми се иска повече. Случва се да ми се отвори бизнес възможност. Спечелвам пари. Очаквал съм повече, но приемам това, което е дошло, с благодарност и смирение. Сега е толкова. Следващият път – повече. Срещам красива жена. Получавам слънчева усмивка. Очаквал съм целувка или някаква ласка, но приемам това, което съм получил, с благодарност и смирение, защото е дар. А всеки дар трябва да се приема с благодарност, за да дойдат и други.

Когато живееш в настоящето единствено можеш да бъдеш щастлив. Не е лесно. Ние винаги се изкушаваме да мислим за бъдещето. Често със страх: какво ще се случи, ще бъда ли здрав, ще ми стигнат ли парите, ще бъда ли обичан? Бъдещето е неизвестно и то провокира мислите ни да се насочват към него. Но когато човек живее с вяра – в себе си, в Съдбата, в Бог (изберете си сами) – той не се страхува за бъдещето, той се наслаждава на всеки миг от настоящето и така живее един истински и пълноценен живот.