Смъртта

Животът, казват, бил това, което се случва, докато си правим разни планове. Истината е, че и смъртта изглежда по същия начин. Идва в момент, когато най-малко я очакваш – студена, неумолима и безкомпромисна. И тогава разбираш колко си малък и безпомощен пред нея и колко безсмислени са всички твои планове.

Смъртта е единственото сигурно нещо в живота. Тя е страшна, защото е непобедима. Може би не толкова страшна за този, който умира, защото той сигурно отива на едно по-спокойно място, колкото за тези, които остават живи и трябва да продължат живота си сами. Човешкият ум е странно устроен – улисан в ежедневни задачи забравя за смъртта и това може би е добре, защото е свободен да мисли за живота, но когато смъртта ни навести, шокът е ужасен.

В един мързелив съботен следобед сърцето на майка ми спря да бие. Баща ми, блажено излегнал се пред телевизора, предаващ поредния футболен мач, изведнъж се сблъсква с ужасната реалност – жената, с която 40 години е делил всичко в живота, го е напуснала за секунди. Единственото, което е успяла да промълви, преди животът да се изплъзне от тялото й, е „Велко, умирам!“.

В същия момент аз кротко си пия кафето пред глуповат сериал по телевизора. Минути по-късно чувам несвързаната реч на баща си по телефона и единственото, което успявам да осмисля, са думите „Няма пулс… сърцето й не бие!

Всичко, което съм планирал, мислил и мечтал, се срутва. Нищо от това, което съм мислил за важно, вече няма значение. Смъртта не само е прекъснала един живот – тя е съсипала и животите на всички онези, в чиито сърца е живяла майка ми.

Всичко, което исках да й кажа, всичко, което исках да й дам, ще остане несподелено. Мислех си, че мога да си измислям игри със смъртта. Оказа се нелепа идея – с нея никой не може да си играе. Чудя се какво бих направил аз ако знаех, че на майка ми й остава един ден живот? Сигурно щях да й кажа, че единственото, което има значение за мен, е че я обичам. За съжаление, нямах тази възможност. Смъртта ми я отне за миг, а аз бях толкова далеч от нея.

Едва сега разбирам колко е важно да казваш на любимите си хора, че ги обичаш. Едва сега разбирам колко маловажни са всички спорове и разногласия, опитите да докажа, че аз съм прав, а тя е сгрешила. Всичко това са дреболии, които са отвличали вниманието ми от най-важното – любовта ми към нея.

Всички грешки, които сме допуснали, са поправими. Всички гневни думи, които сме си казали, са простими. Но загубата е невъзвратима. Единственото, което ми е останало, е молитвата. Дано майка ми да чуе думите ми в отвъдния свят и да ми прости за всичко. Дано и нейната неспокойна душа най-сетне да се освободи от оковите на страха и намери покой.

Почивай в мир, мамо!  Липсваш ми много!

Advertisements
Публикувано на Думи, Лични и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

23 Responses to Смъртта

  1. lyd каза:

    Дори и да не си и го казал, предполагам че го е знаела 🙂 Мир на душата й.

  2. deni4ero каза:

    Безкрайно съжалявам за загубата ти! До болка ми е позната мъката ти … (http://deni4ero.wordpress.com/2007/10/31/i-miss-my-mom/)

  3. Niili каза:

    моите искрени съболезнования… 😦

  4. Ивката каза:

    Съжалявам за загубата ти. Когато татко почина и аз стигнах до твоите мисли, че по-страшно е за близките. И всъщност когато хората плачат в такива случаи, те плачат егоистично – плачат заради себе си, че ще им е трудно без любимите хора. Нека Бог да я приеме и успокои душата й.

  5. Читателка каза:

    Ти си щастливец все пак ….
    Аз я загубих, когато бях на 27. Едното ми дете беше на 4, а другото не се беше родило.
    Но се преживява. Гледай напред и си пази хубавите спомени от миналите години!

  6. Съболезнования, Майк.

  7. Майк Рам каза:

    Благодаря на всички за съболезнованията!
    Ивка, права си – хората наистина плачат за себе си и това е разбираемо. Загубата на любим човек винаги е тежка.

  8. tiragram каза:

    Съжалявам за загубата ти! Тежко е! Повече думи няма… НО слушай Ивка и гледай напред!

  9. Ели каза:

    Знаеш ли, преди да прочета този пост, ми беше трудно да си представя какво изживяваш ти.
    Тъжното е, че бих те похвалила за прекрасния стил и емоцията, която си изразил. Понякога се чувствам като чудовище, когато подобни мисли ми минават през главата.
    Всяка смърт досега ме е навеждала на подобни разсъждения, но не мога и не искам да си представя какво е да загубиш толкова близък човек. (Знам, това също звучи ужасно. Но е късно за лицемерие. Съжалявам, ако така те наранявам още повече.)

    Дано наистина сега е намерила покоя, който цял живот й е липсвал. И искрено вярвам, че е така.

  10. vira111 каза:

    Аз, Майк, мисля, че е излишно да казвам каквото и да било – човек в скръбта си винаги е сам. Сам трябва да я надмогне. Мир и покой на душата и!

  11. Pingback: За жените, мъжете и всичко останало… « На Ивката блогчето

  12. Графът каза:

    Разбирам Ви, преживял съм го и в двете роли. Думи тук не помагат. Пиша Ви само за да усетите съпричастни хора край Вас.
    Мир на душата ù!

  13. UZUMAKI каза:

    Съболезнования. Разбирам те.

  14. GaN каза:

    Моите съболезнования!

  15. bozho каза:

    Съжалявам много за загубата ти.
    Не се мъчи да разсъждаваш, какво би било, ако знаеше преди, кога ще се случи. Човек винаги се сеща за неща, които е пропуснал, никога не успява да направи всичко, освен това никога очакването на някое нещастие не намалява потресът, когато то наистина се случи. Просто към ужасът след нещастието се прибавя и този преди него. За това е добре, че поне в повечето случаи хората не знаят, кога ще си отидат от света.

    А за живите – животът трябва да продължи.

  16. Pingback: Първи Април « Чукча не читател…

  17. zelengorova каза:

    Това е приказка подарък за вас.
    Прочетете я, уверявам ви, че няма да съжалявате.

  18. luciferian каза:

    Мир на праха и!!!
    Моите съболезнования!!!
    Аз много добре те разбирам,защото съм изпитала същото нещо и то до болка… и всеки ден тази болка я нося в себе си! Просто нещо липсва..и тази липса променя живота ми..

  19. Майк Рам каза:

    Благодаря!
    Аз самият явно не бях осъзнал дотогава колко сме били близки духовно. Все още ми е трудно да свикна с мисълта, че нея я няма че не мога да споделя своите проблеми и успехи с нея.

  20. нина каза:

    всичко написано до тук ме кара да плача и да се чудя какво ще стане един ден … никога не съм и казвала колко много я обичам и как не мога без нея 😦 не съм близка с нея и нищо не си споделяме и само се караме но се пак си я обичам много 😦
    Много много много съйалявам за загубата ти (hug)

  21. Майк Рам каза:

    Благодаря ти, Нина!

  22. златка каза:

    А аз вече от година чакам кога ще се случи. Всичко съм й казала и тя го знае, въпреки че вече не съзнава нищо. Хиляди пъти съм си изплаквала мъката, че ще я загубя, но после се чувствам добре , че е още между нас, въпреки че от една година това вече не е майка ми. Не зная кое е по лошо – да я загубиш внезапно или да я гледаш как се мъчи.

  23. Антоанета каза:

    „Случайно“ попаднах (търсих рецепта на „лютеницата на баба“). След 2 дни ще станат 45 години, откакто почина майка ми. Беше на 44, аз – на 24, брат ми – на 15. Трагедия! Животът на татко се обърка тотално. Родих си дъщеричка, която нарекохме на името на майка ми, нищо, че не било хубаво да се дава име на починал човек. И днес помня майка, мисля си с много любов за нея и се радвам, че я имах до мен, макар за толкова кратко време. Още не мога да избягам от тъгата, с която си мисля за нея. Наистина вярвам, че тя ще е сред нас, докато има живи, които да я помнят. Затова довечера сядам да започна нещо, което отдавна се каня: описанието на фамилията – от моите баби, дядовци и прадядовци, всичко, което знам и което помня. Аз самата вече имам внуци (и съм по-стара от майка ми). Искам те да помнят своята пра-баба. И да я обичат. И да се гордеят с нея. Където и да са по света, да знаят рода си.
    А любовта към майката може да бъде толкова нежна, всеотдайна, безусловна, както майчината любов. Или почти 😉 С една дума: за майките – с любов!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s